Ивайло Христов: Духовността у нас е подложена на геноцид, пълно обуначване

„Човечността, любопитството към другия е нещо, което сякаш го е имало у българина, но вече го няма“, заяви по темата с бежанците режисьорът Ивайло Христов в предаването „Плюс това“ на БНТ. Според най-важното, за да се справим с проблема, е да престанем да се страхуваме. Христов коментира още и геноцида на духовността у нас и пълното „обуначване“ и подмяна на ценностите.

Режисьорът разказа за случай от своето детство, когато след посещение в Югославия сестра му довела непознато момиче да преспи в дома им за една нощ – събитие, което се запечатало в съзнанието на Христов.

„Бях малък, но ми направи много силно впечатление – на абсолютно непознат човек да кажеш „заповядай“. Мисля си, че страхът от това, че не знаем какво ще се случи, страшно ни пречи – обобщи театралът. – Заедно с това говорим за сериозни глобални процеси, които не се случват за първи път. Такова преселение на народите е имало и преди.“

Ивайло Христов заяви, че никога не чака някой да го пита за мнението му, но гласът му остава нечут като в пустиня. Режисьорът изрази мнение, че България в последните години напълно се е „обуначила“ и е справедливо младите и способни хора да се тълпят към терминалите на летище София.

„Културата в България, духовността е подложена на геноцид – обясни Христов. – Преди много години пак казах – това е много важно, да се внимава с духовността, включвам тук и образованието, защото един ден ще ни се върне като с бумеранг. И то започна да се случва, започваме да виждаме и в телевизиите, в студиата, по трибуни, в Народното събрание – едни тъпаци, виждаш невъзпитан, некултурен човек. И това е пример за подрастващото поколение!

По същия начин и т.нар. звезди. Пълно е с предавания със „звезди“, които лично аз не познавам – не съм му чувал името, той бил звезда. И се чувствам потиснат, как може да съм толкова изостанал. Той човекът е звезда, а аз не го знам. Но младите хора казват – той е звезда, искам като него. Това е абсолютно подмяна на ценностите и се случва заради годините на пълно обуначване.

Като си посрещам сина за Нова година, отивам на терминала и виждам тълпи млади хора. Напълно справедливо. Защо да се мъчат тук тези талантливи способни хора?“