Иван Бедров за завръщането на „Свободна Европа“: Няма да се борим за кликове

Медията, която по време на тоталитарния режим свързвахме със свободния свят, а журналистите в нея – с определения като „невъзрвъщенец“ и „изменник на родината“, изчезнали днес от нашето ежедневие – се завръща. „Свободна Европа“ ще възкръсне в понеделник, 21 януари. Ще бъде онлайн медия, но в заглавието ѝ остава запечатан легендарният за много хора ореол, който имаше като радио, когато в него работеше Георги Марков, платил за свободата с живота си.

„Свободна Европа“ бе символ, затова завръщането ѝ породи много въпроси – и първият от тях може би е „Да бягаме ли?“. Защото в онова радио работеха бегълци от България. Заплашена ли е свободата на словото у нас, застрашена ли е възможността ни да научаваме и съобщаваме истината? В каква демокрация живеем в момента?

Някои от тези въпроси зададохме на управляващия редактор на новата „Свободна Европа“ Иван Бедров.

– Каква е идеята за завръщането на „Свободна Европа“, г-н Бедров?

– Концепцията за възникването на „Свободна Европа“ е от преди 70 години, когато в половин Европа и голяма част от Азия, включително и в Съветския съюз, хората са лишени от правото да научават истината. Въпреки много различния исторически контекст сега, идеята е същата. Радио „Свобода” тогава и „Свободна Европа“ сега има една-единствена цел – да достига до хора, които по някакъв начин имат ограничено право да получават вярна, точна и проверена информация, да се опита да компенсира този дефицит. Разбира се, че са много различни условията от тогава, в началото на Студената война, и днес – но днес в голяма част от Европа – и не само в Европа, но ние сме тук – има отстъпление от това право. Причините са не само политически, но и икономически, специално в медийния сектор. Но така или иначе това е идеята – и тя е същата от 70 години насам.

– Толкова ли е трудно да се открие истината в днешните медии?

– Не говорим толкова абстрактно за истината, става дума за нещо много конкретно: правото на хората да научват новините, да научават контекста за тези новини и някой да върши тази работа за тях. Да подбира наистина важните истории, да не ги залива с дезинформация или с теми, които след два дни няма да означават нищо.

– Въпреки троловете – тази индустрия за производство на фалшиви новини и на полуистини – днес съществуват и други медии. Те работят същото: представят истината – но действително са малко и все по-трудно се преборват за вниманието на читателя. Защо смятате, че днес отново имаме нужда от „Свободна Европа“ – извън концепцията, която цитирахте?

– Аз се надявам след няколко месеца нашата публика да покаже, че има нужда от нас. Ще използваме цялото ноухау на организацията. Тя е много модерна, световна, новинарска организация, въпреки че името поражда исторически асоциации, напреднала е технологично с много развити и успешни на много пазари продукти, включително и в социалните мрежи, не само в старите формати. Ние, като част от тази организация, ще се опитаме да внесем тези модели тук. Пример: основен приоритет за нас е производството на видео и докато преди много години хората са свикнали да гледат видеосъдържание на телевизора и то да върви линейно срещу тях в рамките на 24 часа, ние го доставяме на хората там, където са. Ако повечето хора в България са във Фейсбук, ще бъде там, ако повечето са в Инстаграм, то ще бъде там – и няма да влизаме в битка за кликове, да се опитваме по някакъв начин да накараме хората през Фейсбук да дойдат на нашия сайт и задължително да кликнат, защото това е обречена битка.

– Само онлайн ли ще бъде „Свободна Европа“, няма ли да присъствате в ефира?

– Изцяло онлайн сме, но не говоря само за сайт, защото ще предлагаме и видео, и текст и всякакви други интерактивни форми. Разбира се, ще имаме сайт – svobodnaevropa.bg, имаме вече активна страница във Фейсбук и Инстаграм, както и канал в Ютюб. Тръгваме в понеделник сутринта, живот и здраве.

– Навремето „Свободна Европа“ бе израз на съпротивата срещу просъветските режими в Източния блок – новата „Свободна Европа“ има ли политически цели?

– Медия не може да има политически цели.

– Политическите пристрастия често личат в немалко медии.

– Ние нямаме такава поставена задача дори чисто като журналистическа задача. Имаме пълната свобода да преценим екипа, с който ще работим в България, кое според нас е важно и приоритетно като теми, какви формати да започнем да използваме в началото и след месец – два, ако решим, че някой от тях не е успешен, имаме пълната свобода да експериментираме с нещо ново. Единственото нещо, което тук е задължително, рамките, от които не можем да излезем, са правилата на етичната журналистика. Когато информираме, сме проверили всичко по няколко пъти, стараем се да даваме различните гледни точки и имаме много ясно разграничение между новини и лично мнение.

„Свободна Европа” в България ще бъде новини и истории. „Историите” – когато поставиш човека в средата на някаква история, сме свикнали да определяме като лек жанр – но ако от едната страна са тежките новини политика, икономика и криминални, смятаме да обърнем внимание и на всичко хубаво, не толкова хубаво, интересно, всичко, което се случва в живота.

– Кои ще бъдат политическите Ви коментатори?

– Коментарите и коментаторите не са основна част от „Свободна Европа”. Основното са новините и историите.

– Какъв е екипът, колко души ще бъдете, на каква възраст?

– Аз съм в Прага, тъй като ние сме част от тази мощна новинарска организация и използваме не само ноухау, но и ресурс. Работим над 1000 души в над 20 държави, които всеки ден произвеждат наистина качествено съдържание. Ще се опитаме част от тези истории, които биха били интересни и за българската публика, да ги адаптираме на български език. И това е една от причините управляващият редактор на българската служба да бъде в Прага, за да сме част от голямата организация. Тук, в София, главен редактор е Татяна Ваксберг. В екипа са утвърдени журналисти като Полина Паунова, Борис Митов, Ивайло Везенков, Теодора Бързакова и Елица Симеонова. Макар и по-млади, те вече работят доста добре, според мен.

– Татяна Ваксберг е от стария екип на „Свободна Европа“…

– Аз също съм от стария екип – преди 22 години започнах като кореспондент на „Свободна Европа” в Пловдив.

– Ще има ли изискване за хората, работещи в тази медия, да нямат принадлежност към Държавна сигурност? 

– Да. Такова изискване някъде в бумагите, правилата на фирмата, не ни е поставено, но както казах в началото – ние имаме свободата да решим. Решили сме, че ще го направим. Ние сме проверявани, аз съм проверяван като водещ в RE:TV, Татяна Ваксберт също е проверявана. Според Закона за досиетата, останалите колеги не подлежат на проверка, тъй като са родени след тази дата.

– Имаше случаи в „Свободна Европа” с агенти на репресивните служби…

– Има такива случаи във всички медии, за съжаление.

– Радио „Свободна Европа“ възниква като противодействие на социалистическите режими. Кой днес е Вашият враг?

– Неистината и дезинформацията. Много е различен историческият контекст, но целта, каузата е същата – хората да бъдат по-информирани.

– Влизате в още един контекст – навремето в това радио са работели забележителни журналисти, „Задочните репортажи” на Героги Марков са прозвучали в ефира на „Свободна Европа“. Какво е усещането да ръководите медия с подобна история?

– Нямам време сега да мисля за тези неща. Имаме толкова много работа.

– В кои други държави се завръща „Свободна Европа”?

– В България и Румъния. Колегите в Румъния започнаха една седмица преди нас.

– Отбелязахте, че няма да работите за кликове – как си представяте Вашата аудитория?

– Най-общо казано, искаме да са две групи. Разбира се, всички хора, които дълги години вярват на марката „Свободна Европа”, информирали са се преди, имат ѝ доверие. На тях ние можем да кажем: „Да, ние сме същата медийна организация, със същите ценности, със същото качество на работа”. От друга страна, основна целева група са ни хората, които са родени точно около промените и малко след това. Малка част от тях са чували името „Свободна Европа” по радиото вкъщи, но повечето от тях нямат никаква идея какво е това, за тях ние сме съвсем нова медия, не правят никакви асоциации с миналото. Специално на тях ние искаме да предложим съвременен продукт, какъвто все още наистина не се предлага често в България.

– Втората Ви целева група са хора, които вероятно не оценяват понятието „свобода” – като родени след 1989 г., те не знаят какво е да я нямаш.

– О, не съм съгласен. Това е едно страхотно поколение, точно защото са родени с възможността да пътуват и учат навсякъде. Те приемат много по-естествено свободата като част от живота си.

– Казвате, че ще търсите читателите там, където са. А те най-често са във Фейсбук, който е много полезна територия за медиите, но има и някои неудобства. Много хора четат само заглавията – и ако не ги провокират, не отварят публикациите, освен това четат новината без контекст. Чисти ли ще бъдат жанровете в „Свободна Европа“, без елементи на коментар ли ще бъдат новините, когато героите в тях съобщават неистини?

– Когато има неистина и ти го засечеш и съобщиш на своята публика, това не е коментар, това е вършене на журналистическа работа. Разбира се, че целта ни е да спасим част от публиката от този шум, защото шумът е част от дезинформацията. Защото ние няма да бълваме огромно количество истории и публикации. Ще се стремим чрез нашия избор, опирайки се на журналистическия си опит, да казваме на нашите читатели „Ако нямате време да следите всичко (а повечето хора нямат такова време), има няколко по-важни неща и ние ще свършим цялата работа вместо вас“. В mission statement на „Свободна Европа” пише: „Ние информираме коректно, проверено, безпристрастно, с умерен тон”, тоест, реч на омразата, крайности… не са нещо, на което ние ще дадем трибуна. Умереният тон е изключително важен за нас.

– Ще има ли силно персонифицирана журналистика, заявяваща личните позиции на авторите?

– Защо не? Журналистите си имат имена. Журналистът може да има много силно лично присъствие, без да коментира, а с въпросите, които задава, с историите, които подбира, и с начина, по който ги обяснява на публиката.

– Радио „Свободна Европа” спира да съществува през 2004 г., когато се предполага, че в България вече има демокрация. Как да разбираме завръщането на медията – появата ѝ означава ли, че демокрацията у нас е в дефицит?

– Не ми е работа да правя такива големи заключения, а навремето решението е взето по много причини, може да са били и чисто бюрократични. Сега, след толкова години, ръководството е решило, че има дефицити в определени държави в Европа.

– Дефицити на истината или на демокрацията?

– Ще го кажа пак: правото на хората да получават точна, проверена и безпристрастна информация не е толкова гарантирано, колкото би ни се искало на всички. Това не означава, че всичко е забранено, че има някаква цензура. Ние – новите редакции на „Свободна Европа“ в България и Румъния – работим в много по-различни условията от тези на колегите в Казахстан и Азербайджан, да кажем, където преди три години цялото бюро на „Свободна Европа” е изгонено за няколко часа със заплахата да бъдат арестувани. Ние работим в рамките на ЕС и НАТО и такива неща, вярвам, че няма да се случат. И все пак съществува комбинация от причини за завръщането ни: и политически, и икономически, и културни вероятно – хората не получават информацията, за която имат право.