Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Иван Добчев: Срамен театър вършее като тайфун из провинцията

Всички директори са вдигнали ръце пред танцуващите мечки, казва режисьорът

„Артистите се занимават с обслужване и угаждане на публиката, защото започнаха да печелят от това“, твърди режисьорът Иван Добчев. - Иван Добчев: Срамен театър вършее като тайфун из провинцията

„Артистите се занимават с обслужване и угаждане на публиката, защото започнаха да печелят от това“, твърди режисьорът Иван Добчев.

„Главният манипулатор, главният настройчик или създател на някакъв вкус, на някаква мода е телевизията. През нея започнаха да се наслагват клишета и модни тенденции какво трябва да бъде театърът“, казва режисьорът Иван Добчев в интервю за „Преса“.

„Телевизионния зрител приема театъра за разтуха – продължава Добчев, – той трябва да бъде нещо, което да те отпусне, приблизително равно на чалга, на всичко онова, което всъщност не те натоварва с проблеми, не те пита кой си ти, накъде отиваш, човече. А ти казва – ти си много готин, ти си много добре, всичко ти е наред. Посмей се няколко часа на по-големите глупаци от тебе, на някакви простотии, които ти не вършиш вероятно. Или пък даже и да ги вършиш, посмей се на себе си. Ей така, поосвободи се, отпусни се. Защо да идваш в театъра и да те накараме изведнъж да осъзнаваш колко е безсмислено всичко това, колко брутално те лъжат за някои неща, всъщност – как живееш по инерция, в конформизъм. Всичко това театърът загуби като пример, загуби го като хоризонт.“

Чалгата буквално е купила театъра, твърди режисьорът от Театър „Сфумато“:

„Артистите се занимават с обслужване и угаждане на публиката, защото започнаха да печелят от това. Получават добри хонорари, имат голяма публика, популярност. Това върви и през телевизията, разбира се, през сериали и през всякакви други предавания. Като някакви „танцуващи мечки“ налагат това поведение и всеки – как да го нарека – среден, нормален български театрален директор вдига ръце и казва: „Да, това е спасението от полупразния салон, от стреса, че няма да ни стигнат парите да си платим тока, да си платим заплатите.“ И всичко това се приема като естествено. Ами ще правим постановки, в които всичко се развива в леглото, около леглото…“.

Добчев припомня думите на Питър Брук за „мъртвия театър“:

„Той казва на зрителя, че всичко му е наред, че е много добре, че е достатъчно интелигентен… Даже да се чувства малко и над него. Докато същинският театър, истинското изкуство винаги е нещо, което е протягало ръце, за да дърпа нагоре, не да слиза“.

Причина за разрастването на чалгата в сценичните изкуства според Добчев са мизерните условия, при които съществува актьорът в театъра.

„Средната заплата на българския артист е просто смешна, на българския режисьор – също. Да се оставиш на нея, е да паднеш под жизнения минимум – обяснява Добчев. – Затова трябва да правиш и нещо друго. И понеже главният проблем е икономически, той тика хората към комерсиално успешния театър, към продукт, който се продава. Затова все по-малко остават хората, които се опитват да правят нещо друго. Някои от моите ученици се опитват – режисьорите Крум Филипов, Димитър Сарджев, Григор Антонов. Има и други като Ани Васева и някои в „Червената къща“, но това са самотни или маргинализирани проявления. Основната вълна, големият тайфун, който се носи из провинцията, из българските театри, оцелели там, са представления срам, че се случват в ХХI век.“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90