Издателят Иван Гранитски вече член-кореспондент на БАН

Събранието на академиците в БАН избра издателя Иван Гранитски за член-кореспондент на Академията. Неговата кандидатура бе в областта „Творци на изкуството и изкуствознание“.

Основанието да му бъде дадена титлата гласи:

„Ярък общественик със значимо присъствие в творческия живот на България. Той е автор на 35 книги – поезия, литературна критика и публицистика“.

Иван Гранитски, роден през 1953 г., е завършил журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1979 г. Скоро след това е приет в Съюза на българските писатели. В годината на завършването си става редактор и зам.-главен редактор на в. „Пулс“. През 1985 г. заема поста зам.-главен редактор на „Литературен фронт“. От 1991 г. е главен редактор на сп. „Черно и бяло“, а от 1995-а за една година е генерален директор на БНТ. През 1997 г. създава издателство „Захарий Стоянов“, междувременно ръководи сп. „Везни“.

Обявен е за агент на Държавна сигурност с псевдоним Огнян през 2008 г.

Една от последните му прояви е представянето на новата стихосбирка на Боян Ангелов „Последна риза“, отпечатана от издателството на Гранитски, в което новопроизведеният член-кореспондент на БАН пише:

„Новата книга на Боян Ангелов „Последна риза“ (изд. „Захарий Стоянов“) е звучен шамар връз ухилените муцуни на квазипостмодернистите и катастрофиралите неолиберали – джендъри. Те се самозабравиха в уюта на соросоидните вакханалии през последните двадесет години и си повярваха, че само те са красиви, умни и талантливи. И то завинаги и безвъзвратно.

Разбира се, литературният процес винаги е по-сложен и по-богат от неосектантските предпоставени позиции и виждания на фаготистите на джендър идеологията. Не грантовете, не яслите правят таланта, а идеите, художествено-естетическите качества на текста, богатата и оригинална метафорика и образност (ако говорим за поезия), изследването и разгръщането на благородни художествени традиции“.

Вижте още: СИНОДАЛНИТЕ СТАРЦИ В ЛИТЕРАТУРАТА

В областта „Творци на изкуството и изкуствознание“ е избран още един член-кореспондент на БАН – проф. дни Мила Христова Сантова, за „научните ѝ приноси, свързани с фолклористиката, изкуствознанието, етнологията и културната антропология. Има 164 научни труда и 122 цитирания“.

Все още не е обявен академик в областта „Творци“, но още преди два дни един от кандидатите – Вежди Рашидов, вече член-кореспондент на БАН  – заяви, че не е избран.

„Обидно ми е! Представил съм цялата си биография, направил съм повече от 50 изложби по цял свят, но явно не съм оценен в собствената си родина“, заяви Рашидов пред сайта „Епицентър“.