Иван Костов: Качествените хора са прогонени от българската политика

Разговор за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на България започна преза 2019 г. министър-председателят на България (1997 – 2001) Иван Костов в книгата „Свидетелства за прехода 1989 -1999“ (изд. „Сиела“). Сега, пет години по-късно, излиза продължението на тази политическа равносметка, със събитията, тяхното обяснение и документите към всяко от тях до 2009 г.

Костов описва в детайли процесите в българската политика от 2000 до 2009 г., които водят до проблемите днес на политическата арена. Той разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените „обръчи от фирми“ и началото на руската хибридна агресия срещу България. Политикът и икономист проследява опитите за имитация на съдебна реформа, причинили сегашната липса на върховенство на закона и незавършената демокрация в България. Заявява, че непреодолимото препятствие за завършване на българския преход е организираната престъпност в България. Голяма част от престъпленията и престъпниците остават неразкрити, не получават обвинения от прокуратурата и не са осъдени. И вследствие на тази безнаказаност средата на беззаконие, породена от скритата икономика, се утвърждава и създава масово убеждение за безпомощност на властта.

Костов пише, че употребата на понятия като „престъпност“, „престъпления“ и „престъпници“ са загубили през годините своето значение от Наказателния кодекс и са се превърнали в ругателства:

„Широкото им разпространение се дължи на масовата злоупотреба с тях в политическия език; дължи се на честотата, с която криминалният речник се използва за охулване на политическите противници“. 

В „Свидетелствата“ Иван Костов посочва, че на върха на най-успешната фаза на радикалните реформи в България правителството на ОДС върши груби политически грешки, и една от тях е, че обявяват война на корупцията, без спечелването ú да зависи само от тях – защото тази война е „общ дълг на обществото на изпълнителната власт, на прокуратурата и на съда“.

„Корените на корупцията в нашата страна са много дълбоки – пише Костов. – Тя е ендемична, което ще рече, че е наследена от комунистическия режим; тя е широко разпространена – в бита и сред трите власти; че лесно се наследява и така обременява всяко следващо управление; и че вирее, когато няма върховенство на закона. Виждаме, че продължава да е така и сега. Тя е хронична болест на българския преход.“

Успешната борба с корупцията не се води само с доклади, с политически смени и административни санкции, отбелязва Костов:

„Тези мерки могат само да я ограничават донякъде. Тя се води най-ефективно по строгите правила на Наказателнопроцесуалния кодекс и завършва със съдебна присъда. Разбира се, ако има прокуратура, която отстоява върховенството на закона. Такава по време на нашето управление нямаше“.

В ситуация на политическа криза, разделено общество и на фона на случващото се по света и у нас, изпратихме въпроси до г-н Иван Костов, на които той бе любезен да отговори писмено.

– В „Свидетелства“ разказвате с какви мечти пое България след 1989 г. и стигна до днешното си дередже. Чии бяха тези мечти, не бяха ли на една шепа луди глави? Народът навремето бе като героите от „Под игото“ – обладан от „пиянство“, но днес отдавна вече е изтрезнял.

– Една значителна част от българите мечтаеше да се върнем сред западноевропейските страни, където сме били преди идването на Съветската армия. Само че си представяха самите тези страни по различен начин, а за пътищата за нейното постигане нямаше необходимото съгласие.

– Казвате, че основната битка на тези 35 години след промените е за връщането ни обратно в руска орбита. Геополитиката ли е основният тепих на българските партии?

– Така беше, но не е така от 2004 г., от членството ни в НАТО. Има хора, които се плашат, че е възможна ревизия на геополитическата принадлежност на България, но според мен нямат достатъчно основания.

– Създава се впечатление, че сме изключително важни за Русия, така ли е наистина?

– Бяхме много важни и сега отново сме. Руската пропаганда е дълбоко проникнала в нашето общество чрез почти век и половина фалшифицирана история и втълпявания ни от тях комплекс за малоценност, че нищо не можем да постигнем сами, че трябва да сме благодарни. Ще направя добавка, че това не е вярно – Екзархията, Съединението и Независимостта са победи само на българската нация, и то срещу съпротивата на Руската империя. Връщайки се към отговора на въпроса – не струва много усилия на Кремъл да поддържа позициите си в България. Целта не се крие – да я превърнат в троянски кон.

– В книгата опровергавате твърденията, че СДС не са направили опит за лустрация. Вината, по думите ви, е на Седмото велико народно събрание, чиито депутати са гласували Конституцията от 1991 г. и съзнателно или/и поради некомпетентност са възпрепятствали защитата на демокрацията срещу Държавна сигурност. Защото лустрационните текстове са отхвърлени от Конституционния съд с основание текстът на чл. 6, ал. 2 на Конституцията от 1991 г. Воля или смисъл липсва днес? Все пак тези, които трябваше да бъдат лустрирани, отдавна са пенсионирани, а някои са мъртви.

– Причината не е само в Конституцията. Посочил съм поименно конституционните съдии и обвързаностите им с ДС, които са отменили законовите текстове за лустриране. За другото имате основание. Така е! Убеден съм, че номенклатурата на ДС от десетина години не е начело на съпротивата срещу завършването на българския преход. Приблизително от този период съпротивата се оглавява от водачите на организираната престъпност, която от рожба на бившия репресивен апарат пое водещата роля. Демократичната общност и нейните политици не осъзнаха навреме този замяна и това е една от причините мафията да успее да овладее толкова ключови позиции и да провали опитите България да стане държава на закона.

– Във вашата книга читателят може да открие редица свидетелства за държавна измяна – например политическите скандали възпрепятстват продажбата на БТК за 600 млн. евро, продадена впоследствие за 230 млн. евро; „Булгартабак“ е продадена за 100 млн. евро, вместо за 250 млн., колкото са предлагали „Бритиш Американ Тобако“. Защо тези доказателства не бъдат използвани за процес за държавна измяна?

– Защото няма прокуратура или е изтекла давността.

– Казвате, че компрометирайки своите опоненти, политическите сили рушат държавата, очернят институциите и в крайна сметка разлагат българския политически живот. Как виждате днес последствията от тези мини?

– Виждам ги в сегашната тежка и застойна политическа криза и в успешното прогонване на качествените хора от политиката. Малцина биха обрекли себе си и своите семейства на политически, медийни и съдебни издевателства.

– Обществото ни залага хазартно на избори за нов спасител – по думите ви, заради липса на рационално мислене, следствие на петте века робство и избития ни елит след 1944 г. Защо такъв не се намери сред демократичните партии?

– Така поставен, въпросът силно елементаризира моите опити в „Свидетелствата за прехода“ да потърся обяснение на този дефицит на спасители. Спасител няма да се намери нито в демократичните партии, нито извън тях. Нужно ни е смело и вдъхновяващо политическо лидерство. Хората ще свършват всички останало; те постигат всички политически цели, но само когато има кой да ги води.

– Служенето на другите не е част от културата на нашето общество, пишете в книгата, в резултат на това държавата ни се е превърнала в пасианс от дребни корупцийки, всеки на думи е срещу корупцията – стига на не пипат неговата. Как би могло да се спре корупцията на всички нива? Какъв световен опит бихме могли да следваме?

–  Чрез прилагане на закона срещу всички корумпирани.

– Нужен ни е нов Стамболов, казва Стефан Цанев. По времето на Стамболов са се разправяли с неудобните политици с убийства, а днес ги опозоряват. Как би се намерил някой читав?

– Стефан Стамболов не е моят пример на политически лидер от миналото, включително и заради това, което казвате с въпроса си. Обществото и неговото политическо представителство излъчват лидера. Той не се намира чрез търсене със свещ. Хората го издигат на раменете си.

– Как си представяте съвършената държава България в един прекрасен свят 35 г. след промените?

– Простичко, като страна с върховенство на закона, с общество, което е загърбило езика и символите на престъпното комунистическо минало.

– Като наблюдаваме събитията днес на родната политическа сцена – в парламента, по площадите, пред Народния театър – в антиутопия ли живеем?

– Виждам същите събития вече в много други страни. Нашият свят е на прага на нова голяма промяна. Надявам се, че ще се намерят политици, които да я управляват в правилна посока.

– И все пак, независимо всички провали на политиците през годините, успехите не са ли повече за 35 г.? България е в ЕС и НАТО, скоро ще влезем в Шенген. Въпреки политическата криза, корупцията, престъпността… българите днес не живеят ли десетки пъти по-добре в сравнение със своите родители преди 1989 г.?

– Живеят по-добре. Това направи ли ги по-добри хора?

Иван Костов (вдясно) и главният редактор на изд. „Сиела“ Захари Карабашлиев. Снимка: Антон Кръстев/Creative Visual Solution

Опашка за автографи от Иван Костов на премиерата на „Свидетелства за прехода 2000 – 2009“ на 2 октомври в Зала 3 на в НДК. Снимка: Антон Кръстев/Creative Visual Solution