Иван Костов в книгата си: Първанов и Доган сред най-вредните за българския преход

Из „Свидетелства за прехода 1989-1999”, изд. „Сиела“ (откъс)

„Осветляването на привилегирования начин на живот на комунистическите феодали и на висшето ръководство на партията им не предизвика очакваното обществено негодувание. Обявяването на сътрудниците на репресивния апарат не предизвика очакваната буря и отхвърляне в обществото. То се отнесе толерантно към тях и им прости бързо. Освен това мнозинството от ръководителите на ДС не се държаха като виновни; продължаваха да се гордеят с миналото си и открито се противопоставяха. На тях отварянето на досиетата въобще не им подейства“, пише Иван Костов. Снимка: БГНЕС - Иван Костов в книгата си: Първанов и Доган сред най-вредните за българския преход

„Осветляването на привилегирования начин на живот на комунистическите феодали и на висшето ръководство на партията им не предизвика очакваното обществено негодувание. Обявяването на сътрудниците на репресивния апарат не предизвика очакваната буря и отхвърляне в обществото. То се отнесе толерантно към тях и им прости бързо. Освен това мнозинството от ръководителите на ДС не се държаха като виновни; продължаваха да се гордеят с миналото си и открито се противопоставяха. На тях отварянето на досиетата въобще не им подейства“, пише Иван Костов. Снимка: БГНЕС

„Накараните да пишат доноси не са нанесли най-голямата вреда [на демократичните и пазарни реформи в България]. Вредата зависи от два фактора – от висотата на позициите на лицето и от силата на зависимостта. От тази гледна точка най-вредни за българския преход са лицата с най-високи политически и държавни властови позиции – такива като Георги Първанов и Ахмед Доган“, казва Иван Костов в своята книга „Свидетелства за прехода 1989-1999“, изд. „Сиела“.

На другия полюс, продължава Костов, е силно нашумялото разкриване на сътрудничеството на Юлия Кръстева с ДС:

„То създава конфузни подозрения сред и за левите интелектуалци в Западна Европа, които впрочем би следвало да са налице още от време на маоистките ѝ увлечения, но за България очевидно тя е твърде безвредна, защото никога не е заемала каквито и да било управленски позиции“.

В книгата си Иван Костов споделя, „че дълбоката причина за опорочаването на прехода бе първоначалната, много силна и развращаваща обществените нрави зависимост от властта на бившия комунистически режим“:

„Успехът продължаваше да зависи от връзките с номенклатурата. Срещу тази зависимост неуспешно се опитвахме да се борим“.

Бившият премиер казва, че често получава упреци, че демократичните сили не са се справили на този фронт, често чува думите „Трябваше да ги смачкате тогава!“ – и казва:

„Съгласен съм, че никого не смачкахме. Не се справихме и с истинския противник на „задкулисието“.

Костов излага схващането си, че „най-вредното въздействие на остатъците от миналото произтича от личните зависимости“:

„Виждал съм хора, чието поведение от един момент нататък не може да се обясни по друг начин, освен като диктувано от чужда воля. Така нареченото „връзване“, изпълнявано от вербовчици на ДС, е най-масовото пречупване на хората. То става основно с подписването на декларация за сътрудничество. Най-често се постига с използването на човешките слабости или амбиции. Но и без такива декларации и писмени свидетелства, за агентите на ДС бе възможно да подчиняват чуждото поведение; например когато разполагат с позорящи обстоятелства за обекта, за извършени, но прикрити престъпления, за кражби и друго облагодетелстване“.

Иван Костов пише, че първото оръжие на демократичните сили срещу комунистическите рецидиви (както нарича злоупотребяващите с властта и влиянието си висши номенклатури на БКП и ДС, заварената широко разпространена престъпност и зависимостта на България от Русия) е било отварянето на досиетата на репресивния апарат:

„То не бе ефикасно и поради тази причина остана болна тема на целия преход. Второто [оръжие] бе неуспешният опит за лустрация, който, също както отварянето на досиетата, бе саботиран от среди вътре в СДС. Третото бе обявяването на комунистическия режим за престъпен – с приетия закон не постигнахме заложените цели“.

В „Свидетелства…“ Костов дава отговор на въпроса „Защо не успяхме да направим лустрация в България?“.

„Ние споделяхме, а за съжаление и сега продължава да се споделя една погрешна концепция за комунистическото общество като потискано от авторитарен диктатор, подпомаган от неголяма група активни последователи – пише Костов. – Когато диктаторът и обкръжението му се махнат – обществото става свободно и демократично. Ако това бе вярно, то отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. и на обкръжението му от властта на 8 февруари 1990 г. трябваше да донесе демокрацията и да премахне пречките пред прехода в България. От БКП/БСП непрекъснато твърдяха, че това така е станало и заслугата е тяхна. Мнозина още им вярват и го показват, като честват 10 ноември 1989 г…“

Книгата „Свидетелства за прехода 1989-1999“ ще бъде представена от Иван Костов на 11 април от 18,30 ч. в столичния Военен клуб.

Предлагаме Ви откъс, избран от автора.

Конфликтът с Русия

Макар да знаехме, че Москва дава сили на Милошевич, не очаквахме, че ще се наложи да влезем в открит конфликт с нея.

С резолюция 1244 на 10 юни 1999 г. Съветът за сигурност на ООН въведе Временната административна мисия в Косово. Русия веднага предяви своите „исторически“ претенции. Два дни по-късно руски военни части от Силите за опазване на мира към ООН (ЮНПРОФОР) в Босна, в състав 200 души, след бърз марш през Сърбия завзеха летището в Прищина. От мемоарите на генерал Уесли Кларк – бившия върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа, който ръководеше операция „Съюзна сила“, се вижда какво голямо военностратегическо и политическо значение има тази най-важна и невралгична позиция в Косово. Той разказва, че опитът му да възстанови контрола върху летището е бил неуспешен поради отказа на британския генерал Майк Джаксън да изпълни неговата заповед. Опасявал се да не започне трета световна война.

Това породи тежък конфликт: Русия настоява за своя зона на самостоятелен контрол в Косово. Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и генерал Уесли Кларк бяха категорично против, защото това поставяше под руска зависимост силите на ООН в Косово (КейФОР), правеше невъзможно тяхното ефикасно командване от НАТО.

През времето на този конфликт върховният главнокомандващ силите на НАТО споделя в книгата си своите опасения, че руските военни ще получат масирана помощ. Получава сведение, че 6 военнотранспортни самолета са напълно готови да излетят от Русия към Прищина. Ето какво си спомня генерал Кларк, когато му докладват, че има движение на руски транспортни самолети:

„Ако наистина беше така, смелостта и твърдостта на Унгария, Румъния и България щяха да бъдат поставени на изпитание за трета нощ. Ограничаването на размера на руското присъствие на летището и следователно принуждаването им да водят преговори отново щеше да зависи от тези три малки държави“.

Междувременно в София стана ясно, че в Хелзинки на преговорите между военните министри на САЩ и Русия не се постига съгласие по най-важния въпрос – за руска зона в Косово. Позицията на Солана и Кларк бе надделяла над вътрешните опити за отстъпки на Москва. Появи се информация, че Елцин е готов да заповяда акция на руските въоръжени сили.

Генерал Кларк не си спомня всичко. Нямаше никакво „ако“. Още в същия ден, на 12 юни, а не след 3 дни, в българското външно министерство се получи нота от руското за даване на разрешение на руски военни самолети да прелетят над България на път за Косово. Председателят на БСП Георги Първанов заяви пред в. Монитор:

„Нормално е да се предостави въздушно пространство за мироопазваща операция. България не трябва да прилага двойни стандарти“.

Веднъж върнахме искането, защото не бе оформено по приетия дипломатически начин. Отнякъде се появи информация, че дори сме разрешили прелитането. Затова спешно в събота на 15 юни отказахме категорично и публично. Същевременно препоръчахме на руската страна да съгласува тези въпроси с КейФОР съобразно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Посланикът на Русия в София Леонид Керестеджиянц ни обвини в липса на самостоятелност и каза пред ИТАР-ТАСС:

„Напълно неправомерна е препоръката към руската страна да съгласува въпроси, отнасящи се до компетентността на българските власти, с ръководството на натовската операция в Косово“.

Съветникът на президента Елцин Андроник Мигранян, в предаването „На върха“ на радио „Експрес“, бе още по-остър:

„Отказът на България да предостави въздушен коридор на Русия е един явно недружелюбен акт. Особено в ситуация, когато руският контингент навлезе в Косово без окончателно съгласуване и се нуждае от подкрепа. Възможно е да нараснат антибългарските настроения в Русия, а може отказът да повлияе и на икономическите отношения между двете страни“.

Същевременно добави обвинението, че се опитваме да създаваме проблеми пред българо-руските отношения, за да се представим по-добре пред Запада.

Ние отразихме този натиск първи. Всъщност останалите ни изчакваха, защото нашата позиция бе решаваща. Ако бяхме дали съгласие, самолетите щяха да прелетят през Черно море и България и нямаха нужда от техните разрешения. Затова руският посредник за Косово Виктор Черномирдин продължи атаката единствено върху нас. В следващите дни заяви, че България е дала право на руските самолети с между 5000 и 7000 войници да прелетят, и изрази надежда, че скоро контингентът на летището ще има подкрепления. Оповестихме, че на 16 юни Русия е изпратила трета нота с искане за въздушен коридор за хуманитарна доставка и че външното министерство отново е изпратило отрицателен отговор. Заявихме, че всяко влизане на лица и материални части в Косово трябва да става с разрешението на командващия силите на КейФОР ген. Майкъл Джаксън. Отговорът бе съгласуван с Унгария и Румъния, към които Русия бе отправила същото искане. Те също отказаха. Аргументирахме се с това, че НАТО дава храна, вода и медикаменти на руските мироопазващи сили на летището в Прищина.

Удържахме отказа си. Така ролята на България за умиротворяването в Косово стана още по-важна. Отслабихме позицията на Русия и я принудихме да се договаря с НАТО за участието си в мироопазващата операция под командването на НАТО. Накрая Москва бе принудена да се откаже от опита си да създаде собствена зона и прие военните ѝ да станат част от КейФОР и да получат само зона на отговорност. Едва след това получи желания коридор от българския парламент.

Ако не бяхме се конфронтирали с Кремъл, сега в зоната на летището Слатина в Прищина щеше да има руска военна база. Територията на Косово щеше да бъде разделена, както това стана с Берлин след Втората световна война, и един сектор от нея щеше да остане под руски контрол. Не вярвам, че някой щеше да се осмели да изтласка руската армия оттам с въоръжена сила. Примерът с т.нар. Приднестровска молдовска република е достатъчно красноречиво потвърждение на това твърдение.

В очите на бившите комунисти вече не ставаше въпрос за написаните от нас трагични и черни страници от българската история, ние се бяхме осмелили самата Русия да принудим към отстъпки.

Компроматната война на БСП срещу нас достигна своите хималайски върхове.

OPERA OPEN