МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Иван Кръстев: Според Путин Украйна е извършила най-страшното престъпление – предала е Русия

Митът за героичната борба на Съветския съюз срещу нацистите не се олицетворява от Путин, а от Зеленски, казва политологът пред сп. „Шпигел“

„Ако Путин отстъпи, с него е свършено. Затова той ще прави така, че ситуацията да ескалира“, смята Иван Кръстев. Снимка: ЕПА/БГНЕС  - Иван Кръстев: Според Путин Украйна е извършила най-страшното престъпление – предала е Русия

„Ако Путин отстъпи, с него е свършено. Затова той ще прави така, че ситуацията да ескалира“, смята Иван Кръстев. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Интересен портрет на Владимир Путин прави политологът Иван Кръстев в разговор с Лотар Горис за немското списание „Шпигел“. Кръстев описва една вечеря с Владимир Путин в Сочи след анексирането на Крим, говори за самотата на диктатора, която би могла да го доведе до състояние, в което всичко е възможно, и за комплекса му за вина като бивш офицер от КГБ, провалил се в защитата и отбраната на Съветския съюз. 

Препечатваме интервюто от Портал „Култура“.

– Господин Кръстев, влизали ли сте някога в Кремъл?

– Не, но съм виждал Путин в Сочи в рамките на една конференция, малко след анексирането на Крим. Президентът ни беше поканил на вечеря. Присъстваха още един мой американски колега, но също така австрийският канцлер, както и външните министри на Франция и Израел. Бързо стана ясно, че Путин се чувства напълно неразбран. Говореше за враждебността на Запада и за неговото лицемерие. Никой не разбирал, че Крим всъщност е руски. Тези аргументи ние чуваме и днес, но не бих казал, че по онова време Путин се държеше като месия.

– Защо същите аргументи се излагат и днес?

– Когато се задържиш двайсет години на власт в една авторитарна държава, никой не се осмелява да ти противоречи. Създал си системата, развивал си я и от един момент нататък системата – това си ти, като вече изобщо не можеш да си представиш, че някъде в страната може да има нещо по-различно. Също така не можеш да си представиш, че е възможно да има някой, който да те наследи на поста и да влезе в твоята роля. Затова, докато те има, ти си този, който трябва да разрешава всички проблеми. За Путин Русия отдавна не е нация в общоприетия смисъл, а някакъв вид исторически създало се 1000-годишно тяло.

– Какви са личните ви впечатления от Путин?

– Много интелигентен и бърз, директен, предизвикателен. Саркастичен, когато говори с хора от Запада. Но както винаги и този път съвсем дребните детайли бяха тези, които най-много говореха за човека. Например, когато обясняваше ситуацията в Донбас, се държеше като агент от външното разузнаване, който знае съвсем точно в кое село колко души живеят и какво е положението там. Обстоятелството, че в правителството на Обама с връзките с Русия се занимават предимно жени, той разтълкува като нарочен опит да бъде унизен. Лицемерието на Запада е една от неговите фикс идеи и тя се отразява в много от действията на руското правителство. Знаете ли, че при обявяването на анексирането на Крим той взима почти буквално части от подкрепената от Запада Декларация на независимостта на Косово? Или пък, че атаката към Киев започна с удар по телевизионната кула, както през 1999 г. НАТО атакува тамошната телевизионна кула?

– Защо прави това?

– Защото иска да ни даде урок. Защото иска да ни каже „От вас съм го научил“. Макар и да прави тъкмо това, заради което ни мрази. Вечерта в Сочи той силно се възпротиви, задето анексирането на Крим се сравнява с анексирането на Судетската област от Хитлер през 1938 г. Путин живее в исторически аналогии и метафори. Ако си враг на вечната Русия, значи си нацист. Конфликтите в Донбас веднага бяха определени като „геноцид“. Преувеличенията на Путин са толкова гигантски, че вече е трудно да се намери връзката им с реалността. Той се превърна в пленник на собствената си езикова образност.

– Гневен човек ли е Путин?

– Той непрекъснато говори за предателство и измама. От страна на Запада. От страна на отделните някогашни съветски републики. През 2008 г., по време на войната с Грузия, той се среща с Алексей Венедиктов, главен редактор на „Ехото на Москва“, което до спирането му миналата седмица бе една от последните критично настроени медии в страната. Путин пита дали Венектидов знае какво той, Путин, е работил по-рано. „Господин президент – отговаря Венедиктов – ние всички знаем откъде идвате.“ „А знаете ли – продължава Путин – как в моята предишна работа се отнасят към предателите?“ Да, зная, отвръща Венедиктов. „А знаете ли защо говоря с вас? Защото вие сте враг, но не сте предател!“ Според Путин Украйна е извършила най-страшното престъпление: тя е предала Русия.

– В шпионските романи на Джон льо Каре всичко се върти около предателството.

– Трябва да се признае, че западните медии дават своя принос към създаването на грешна представа за Путин. Първо, че Путин е корумпиран. Това е вярно. Но обяснява ли политиката му? От 20 години Путин е ръководител на ядрена сила. Той мисли в категории като история, предателство, ненавист. За такъв човек корупцията е само инструмент на властта. За младия Путин парите вероятно са имали значение, но вече не е така. Второ, че Путин е циничен играч, мошеник. Путин казва през 2011 г., че протестите срещу него са организирани от американското посолство. Западните анализатори определиха думите му като пропаганда, защото той знаел, че това не е така. На вечерята аз разбрах: той вярва в това, което говори. В отношението му към историята няма нищо случайно и спонтанно. Ако има демонстрации, той не пита „Защо тези хора са на улицата?“ Пита „Кой ги е изпратил?“. Ако почнем да приемаме думите му буквално, ще спрем да се изненадваме от действията му. Ако прочетем есето му от юли миналата година, в което той пише, че украинците и руснаците са един народ и че той никога няма да позволи съществуването на антируска Украйна, ще разберем съвсем точно какви са му намеренията. И трето, че Путин владее до съвършенство стратегията и тактиката.

– Смятате, че действията му не са рационални?

– Говори се, че часове наред е гледал телевизионният запис с края на Кадафи. Решението му тогава да поеме отново президентския пост от Медведев в разрез с онова, което е било планирано, се възприема като реакция на случващото, защото не иска да свърши като Кадафи, обесен пред собствените си подчинени. С хора, които цинично пресмятат всяко едно действие, може да се преговаря, защото те знаят, че също биха могли да спечелят от преговорите. Но по всичко личи, че с напредването на възрастта Путин се е радикализирал, вероятно и заради изолацията при Ковида. Той е тръгнал да изпълнява това, което си е въобразил като своя мисия, и в такъв случай избягването на риска вече не е категория, с която ще се съобразява. Може и да звучи като прекалено психологизиране, но Путин принадлежи към последното поколение от СССР. Неговата работа като агент на КГБ се е състояла в защитата и отбраната на Съветския съюз. Но нито той, нито колегите му успяха да го защитят и опазят. Съветският съюз колабира без война, без инвазия, за една нощ. Путин и КГБ не разбраха какво се случи. Дори обратното, те се провалиха. Струва ми се, че тук действа едно силно чувство за вина.

– По това време Путин се намира в ГДР.

– Което прави нещата още по-интересни. Трудно е да разбереш страната си, когато тя се намира в ситуация на драматична промяна, а ти самият живееш в чужбина. Отвън процесите изглеждат като мистерия, някакъв вид съзаклятничество, което не можеш да проумееш. Но онова, което той преживява и разбира, е националната еуфория в Германия при падането на Стената, просто защото се намира на място. В есето си пише, че между Украйна и Русия е издигната стена и че тази стена трябва да падне. В този смисъл случващото се сега в Украйна е версията на Путин за мирно обединение.

– Звучи трагично.

– Трагедията е, че се извършва насилствена реколониализация на Украйна, а не мирно обединение. Путин сякаш не схваща как всъщност функционира светът, което пък е в основата на неговото нещастие. Той действително е убеден, че това не е война, а специална операция, защото не би могло да има война вътре между един и същи народ. И никога не би повярвал на хора, които му казват, че не е така. Путин се вижда като баща на руската нация. Може да е, може и да не е, но едно нещо е категорично ясно: без да иска, Путин стана баща на украинската нация. Първо анексирането на Крим и Донбас създадоха украинската идентичност, която се опира на два принципа: да си срещу Русия и да си срещу Путин. И сега се намира в ситуация, известна от руската литература, когато бащата казва на сина си: аз те създадох и аз ще те убия. В същото време Путин разрушава тъкмо онази руска идентичност, за която непрекъснато говори. През 2014 г. голяма част от руснаците подкрепиха анексирането на Крим. Но те бяха само зрители, които ръкопляскат. Сега руските войници не само че умират, но и се налага да убиват онези, които Путин сам определи като техни братя. А пък населението страда поради наложените санкции.

– Може ли Зеленски да бъде определен като анти-Путин?

– Путин олицетворява Русия, досега в Украйна нямаше човек, който да олицетворява цялата страна. От две седмици конфликтът е борба между двама мъже. Има едно прочуто видео, в което се виждат последните минути на украински граничари от Змийския остров в Черно море. Руските моряци ги заплашват и се чува как украинците отговарят: „Руский военный корабль, иди нахуй!“. Това ми напомня битката при Брест в Отечествената война на Съветския съюз срещу хитлеристка Германия. Германците обсаждат крепостта в продължение на 40 дни, но съветските войници не се предават, издържат на обсадата, чак докато хитлеристките войски стигат почти до Москва. И сега Зеленски казва в Киев: „Ние тук сме се окопали. Защитаваме Киев. Ще победим, защото сме от правилната страна“. В действителност митът за героичната борба на Съветския съюз срещу нацистите не се олицетворява от Путин, а от Зеленски.

– Смяна на ролите ли?

– Да. Путин искаше да легитимира нахлуването в Украйна с това, че Русия отново се съпротивлява на нацистите. Оттук и непрекъснатото говорене за денацификацията на Украйна. Но на практика президентът Зеленски, който е от еврейски произход, се съпротивлява на една свръхсила.

– Смятате ли, че населението в Русия одобрява инвазията, както навремето анексирането на Крим?

– Има много руснаци, на които случващото се никак не им харесва, те не са непременно сред защитниците на Путин, страдат от корупцията и политиката на репресии, но досега са си търпели, защото нещата са такива, каквито са, и каквито винаги са били. Живели са живота си, не са се интересували от политика, защото каква е алтернативата на Путин? Би ли станал животът по-добър? Но да сме честни: тези руснаци също не винаги са доволни от начина, по който Западът се отнася към тях, и също така не би им харесало, ако Украйна бъде приета в НАТО. Това е Русия. Но войната не е на руснаците, тя е на Путин. Всичките тези аполитични поддръжници на Путин сред населението, които смятат, че Путин говори и на тях, когато казва, че Русия трябва да се изправи и да се държи гордо, сега за първи път си задават болезнения въпрос, който трябва да бъде зададен на всеки авторитарен лидер: Осъзнава ли той какво прави? Дали пък не се е побъркал?

1 2Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах