Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Иван Шишманов, министърът-интелектуалец, който знаеше как да гради

Днес се навършват 159 години от рождението на проф. Шишманов

Иван Шишманов (1862-1928). Илюстрация: Уикипедия - Иван Шишманов, министърът-интелектуалец, който знаеше как да гради

Иван Шишманов (1862-1928). Илюстрация: Уикипедия

Една от най-светлите личности в българската културна история е проф. Иван Шишманов. Неговата роля в изграждането на културния облик на България е толкова значима, че често свършеното от него се приема като естествен, неизбежен ход на нещата. И често забравяме, че без неговата политическа и човешка воля нямаше да имаме нито Народния театър, нито Художествената академия, нито много други културни институции, които сякаш съществуват от цяла вечност. Интелектуалец, начетен и много образован човек, проф. Иван Шишманов оформя цяла епоха, златна епоха в българската култура между два века.

Иван Шишманов е роден на днешния ден, 22 юни, през 1862 г. в Свищов, който тогава е сред градовете, през които европейската култура влиза в България. Син е на търговеца Димитър Шишманов и на Неделя Божинова, леля на художника Александър Божинов. Бащата умира, когато Иван е едва тринайсетгодишен, семейството обеднява и образованието на момчето остава под въпрос. България можеше да се лиши от една от най-видните си личности, ако унгарският пътешественик Феликс Каниц не открива будния му ум. Той го включва в групата от млади българи, които изпраща с държавна стипендия във Виена.

През 1875 г. Иван Шишманов започва обучението си в австрийската столица – първо гимназия, а после Педагогическо училище. През 1882 г. се завръща в България с осигурено място за учител в Свищов, но много скоро е назначен – едва 20-годишен – в Министерството на народната просвета. Успява да спечели още една стипендия – за Философския факултет на Йенския университет. Учи и санскрит, и индийска литература. През 1885 г. заминава за Женева, за да продължи образованието си, но се връща внезапно в България, за да стане доброволец в Сръбско-българската война. Завръщането му в Швейцария след това поставя началото на близкото му приятелство с украинеца Михайло Драгоманов, професор по философия в Женевския университет, по-късно привлечен от Шишманов за преподавател в Софийския университет. Българинът дори се жени за дъщерята на Драгоманов – Лидия.

Иван Шишманов завършва следването си с дисертация по психология. Връща се в България заедно със съпругата си. Точно тогава се обсъжда отварянето на висше училище в София. На 1 октомври 1888 г. започват лекциите в училището, което предстои да се превърне в Софийския университет. Шишманов става доцент по културна история и литература. На неговите лекции се оформя следващото поколение интелектуалци на България, оттам излизат някои от най-светлите умове, писатели, критици, учени.

През 1893 г. Иван Шишманов създава списание  „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Публикува в него за пръв път неиздавания дотогава първи български роман „Под игото” на близкия си приятел Иван Вазов. Поддържа списанието до 1902 г. Заедно с това е редактор и в друго важно за филологическата наука списание „Български преглед”. Става член на БАН, на Сръбската академия на науките и изкуствата, на гръцкото научно дружество „Парнас“ и почетен член на университета в Харков.

Влиза и в политиката. Член е на Народно-либералната партия и е радетел за пълна реформа на образователната система, въпреки че на два пъти отхвърля предложение да стане министър на просвещението. Приема едва през 1903 г. в правителството на ген. Рачо Петров, защото само той му дава гаранции, че ще може да изпълни цялостната си програма в областта на образованието и културата. Шишманов се справя толкова добре, че остава министър и в следващото правителство на Димитър Петков.

По времето на министър Шишманов в България са открити Народният театър, Рисувалното училище, Музикалното училище, Народният етнографски музей, Институтът за слепи, Училището за глухонеми деца, първата детска забавачница у нас, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество, Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредителният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др. Той изпраща български писатели, учени, художници и музиканти в чужбина, за да имат възможност да общуват с достиженията на европейската наука и изкуство. Пише и тронните речи на княз Фердинанд, които се оказват пълни с темите образование, култура, изкуствo.

По това време Иван Шишманов се влюбва, при това не в кого да е, а в румънската кралица Елизабет, известна под псевдонима Кармен Силва. Запознават се на официално посещение в Букурещ и след това често търсят начин да са заедно. Кралицата е известна с либералните си възгледи и не се бои от хорски одумки. До края на живота си и двамата пазят топли чувства един към друг.

Шишманов напуска министерския пост след прословутото посрещане на княз Фердинанд пред Народния театър от тълпа освиркващи го студенти. По това време министърът е болен, а в негово отсъствие князът затваря университета и уволнява всички преподаватели. Когато разбира за указа, Шишманов пише на министър-председателя, че това е „несъстоятелна, прибързана и политически необмислена и несъобразна стъпка”, но не успява да го отклони от идеята и в знак на несъгласие подава оставка.

Шишманов заминава за Швейцария за две години и се връща във вече независима България, за да преподава.

По време на Първата световна война, когато нацията се стреми към обединение на загубените територии, Иван Шишманов полага големи усилия да подпомогне българската национална кауза. За тази цел той инициира по модел на „Културния съюз на германските учени и художници“ създаването на един интелектуален кръг, включващ личности като Иван Вазов и неговия брат Борис, професорите Александър Цанков, Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Георги Данаилов и Владимир Моллов, художника Александър Божинов и др. Пред обществеността инициаторите мотивират своето начинание по следния начин:

„В защита на своите интереси народите се принудиха не само да напрегнат до крайност своята военна мощ, но и да прибегнат до организация на всички свои умствени и нравствени сили. От известно време насам учените, писателите и художниците на воюващите страни се сплотяват, за да подкрепят с перо и слово делото на своите народи. Поставени при същите условия, ние не можем да не тръгнем по същия път” .

Иван Шишманов кани за председател на проектирания „Съюз на българските учени, писатели и художници“ Иван Вазов, който първоначално отказва по здравословни причини. Шишманов не приема отказа на добрия си приятел и на Учредителното събрание през февруари 1917 г. настоява Вазов да бъде избран за председател. Събранието прави този избор, както е записано в протокола, „с надеждата, че избраникът не ще откаже да даде своето съдействие за постигане целите, начертани от съюза”. За първи подпредседател е избран Шишманов, за втори – проф. Милетич, за секретар – проф. Арнаудов, за касиер – управителя на Българската народна банка Христо Чакалов, а за съветници – Борис Вазов, проф. Моллов, проф. Балабанов и Александър Божинов.

След като Иван Вазов научава, че въпреки отвода си е избран за председател на СБПУХ, той изпраща официалната си оставка и Управителния съвет се принуждава да посочи за свой временен председател проф. Шишманов.

През 1917 г. Иван Шишманов взема участие на провеждащия се в Стокхолм Международен конгрес на социалистите от държавите, участващи в Първата световна война на страната на Централните сили. Българското правителство решава, че не може да се довери на човек с леви убеждения да представлява страната на толкова важен форум, и препоръчва България да бъде представлявана от предедателя на СБПУХ, уверено, че убежденията му са строго консервативни.

На конференцията Шишманов се среща с видни делегати, получава аудиенция с архиепископа на Швеция и прескача за други важни дипломатически разговори до Норвегия. На връщане Иван Шишманов се спира в Копенхаген и провежда с разговор с именития датски интелектуалец Георг Брандес. По-късно Шишманов спира и в Берлин, където му е организиран радушен прием.

Успехът в мисията впечатлява цар Фердинанд и през 1918 г. Иван Шишманов е назначен за български посланик в Украйна. Кратката му мисия в Киев се осъществява в изключително трудни за стандартната дипломатическа дейност условия. Ученият заема посланическия пост в една нестабилна държава, която съществува едва от десетина месеца, окупирана от Германия и Австрия, а по-късно призната от Антантата само заради надеждата, че ще стане противотежест на болшевишка Русия. Основната причина за назначението на Шишманов е роднинството му със семейство Драгоманови, познанията по украински език и русофобските му възгледи. Нахлуването на болшевиките обаче слага край на дипломатическата кариера на професор Шишманов и той се завръща в София.

Космополит по природа и възпитание, Иван Шишманов продължава да проявява траен интерес към международната политика и след края на Първата световна война е избран за председател на българската секция на Паневропейския съюз. Той е първият българин, сложил подпис под прокламация за създаване на Европейски съединени щати.

През 1923 г. Иван Шишманов се установява окончателно в България. В дома им на ул. „Шипка“ 11 Лидия Шишманова, подкрепяна от съпруга си, създава един от първите легендарни софийски литературни салони, по подобие на салоните на мадам дьо Стал и Жорж Санд във Франция.

От това време датира и един от скандалите, които съсипват семейната идилия на Шишманови. Синът на Иван Шишманов – Димитър, започва любовна връзка със съпругата на близкия приятел на баща си и герой от войните ген. Сава Савов. Скандалът става публичен, генералът се развежда с невярната си жена, а за Димитър Шишманов става въпрос на чест да се ожени за нея, въпреки че тя е 20 години по-възрастна. Иван и Лидия Шишманови дълго отказват да общуват с новото семейство.

През лятото на 1928 година Шишманов заминава за норвежката столица Осло, за да участва в конгрес на ПЕН-клубовете. Именно там, на 23 юни, ден след като навършва 66 години, професорът получава сърдечен удар и умира. Лидия Шишманова въвежда в ред огромния архив на съпруга си – много лекции, недовършено съчинение за Шекспир, недописана книга за Вазов, ценни фолклорни изследвания, мемоарите му като пълномощен министър в Украйна, над 3000 собствени и събирани епиграми…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах