Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Иван Теофилов, по-висок от себе си

Пиша, за да намеря упование в разнебитеното и обезверено човечество, каза поетът

Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия в условията на цензура и автоцензура, за да изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, каза Иван Теофилов. Снимка: Емил Георгиев, Архив - Иван Теофилов, по-висок от себе си

Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия в условията на цензура и автоцензура, за да изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, каза Иван Теофилов. Снимка: Емил Георгиев, Архив

„Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование в това разнебитено и обезверено човечество.“ С тези думи поетът Иван Теофилов се обърна към публиката в аулата на Ректората, след като получи Голямата награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в четвъртък.

Теофилов, цитиран от учебното заведение, заяви, че за него писането на поезия е като заставане пред сфинксовете на Аза и Лабиринта, опит за освобождение, желание да изпитаме чувството за пълнота и една подарена ни възможност да усетим плътно благодатта, свежестта, пищността, очарованието на словото, на отделната дума – и може би да вникнем в дълбинните понятия на една тайна азбука.

„Пиша, защото ме привличат игрите на въображението и изпитанията на оригиналния синтез като частна форма на утопията. Пиша въпреки абсурдността и смъртта. Пиша, за да добия сили и намеря упование в това разнебитено и обезверено човечество. Най-сетне пиша, защото езикът е всичко, което притежавам – пространството средоточие на целия ми житейски опит. Когато пиша, усещам радостта, че живея. А това е много повече, отколкото да съществувам.“

Преди Теофилов да излезе на трибуната в залата той бе представен от доц. Бойко Пенчев. Описвайки работата му като работа на духа, като „рядко съчетание между детското учудване и прозрението на мъдреца“, литературоведът се върна към два стиха от стихотворението „Римски разкопки“:

Америка за България

„Неуморимия човешки дух:
Вглъбен и зрящ и много по-висок от себе си“.

„Уважаеми колеги и приятели, щастлив съм, че носителят на Голямата награда за литература на Софийския университет за 2016 г. е вглъбеният и зрящ, по-висок от себе си Иван Теофилов”, заяви Пенчев.

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Анастас Герджиков удостои Иван Теофилов с наградата. Снимка: СУ „Св. Климент Охридски“

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Анастас Герджиков удостои Иван Теофилов с наградата. Снимка: СУ „Св. Климент Охридски“

В своята реч Теофилов се спря на трудностите, през които е преминал по време на социалистическия режим и на шумното скандално битие на пиесата му „Поетът и планината”, поставена от режисьора Леон Даниел във Военния театър. В словото си поетът обърна внимание и на настъпилата промяна през 80-те години на XX век, когато благодарение на посмекчените действия на режисьора, заедно с поетите Константин Павлов и Николай Кънчев са приети в Съюза на българските преводачи.

„Най-голямото ми изпитание беше да покажа непромененото си поведение – обясни той. – И мисля, че го показах. И същевременно извърших едно добро дело, като лансирах стихове на редица талантливи и трудни за публикуване тогава млади поети.

Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия в условията на цензура и автоцензура, за да изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, да ги направя сходни на моите личностни и идейни антени. Защото имах нужда да кажа неща на друг език – повече или по-малко кодиран, идиоматичен – самия език на поезията. Не знам кой ме е карал при наложения съветски модел на сервилно стихоплетство, на безпаметна соцграфомания да го правя, освен самата поезия. Вероятно най-високата цена, която човек трябва да отдаде на изкуството, е дълготърпеливостта, за която премъдрия Соломон от Библията ни уверява,че е по-смела от храбростта.“

Голямата награда на СУ е учредена през 1999 г. и се връчва на всеки две години „като признание за цялостното литературно творчество на изтъкнат български автор“. Нейни лауреати са били Вера Мутафчиева, Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров, Георги Мишев, Дончо Цончев, Боян Биолчев, Димитър Шумналиев, Иван Цанев и Екатерина Йосифова.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3