Иван Вазов: Не вярвайте на всичко, което пише в интернет

Не е ясно как Фейсбук, Инстаграм, а вече и ТикТок биха съществували без изобилието от любими фрази и цитати, които се превръщат в харесвани постове, аргументи в коментарите и неумиращи миймове. Уви, повечето от тях са заблуда, която обаче се умножава с всяко споделяне. Скоро ще бъде много трудно да различим истинския цитат от измислицата. И този проблем не е от днес.

Предлагаме ви разобличение на някои от най-популярните „цитати“, които срещаме ежедневно в интернет.

„Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие, или да се обеси“, Чехов  

Всъщност Чехов никога не е писал подобно нещо. В пиесата му „Вуйчо Ваньо“ има следния диалог:

„Елена Андреевна: А времето днес е хубаво… Не е горещо.

Войницки: В такова време е хубаво да се обесиш“.

Вариантът с обесването е популярен и в Русия, където Чехов е познат още от училище. Предполага се, че е влязъл в обращение през сатирична програма в съветски времена.

„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“, Волтер

Волтер никога не е казвал подобни думи. Този цитат всъщност е от писателката Евелин Хол и присъства в книгата ù „Приятелите на Волтер“, написана през 1906 г. В книгата думите не са приписани на Волтер, това е авторско описание на реакцията му срещу решението на парламента в Париж да изгори целия тираж на трактата на Клод Адриан Хелвеций „За ума“. Самата Евелин Хол е била много недоволна от това, че нейната реплика е приписвана на Волтер и през 1934 г. излиза с официално изявление, в което подчертава, че тя сама е измислила това изказване, но вече било късно. То било влязло в ежедневна употреба и станало основен аргумент при споровете за свобода на словото. През 1965 г. дори излиза книгата „Френски цитати в английски превод“ на Норбърт Гутърман, в която фалшивият цитат е включен като част от писмо на Волтер до абат Дьо Ришу. Разбира се, в писмото няма такива думи.

„Големите художници копират, великите – крадат“, Пабло Пикасо

Най-известните думи, оправдаващи плагиатството, са приписвани обичайно на Пикасо, а понякога и на Фокнър, но нито един от тях никога не е казвал подобно нещо. През 1967 г. критикът Питър Йейтс в книгата си „Музиката на ХХ век“ вкарва подобен израз в устата на Игор Стравински – „Добрите композитори не заимстват, те крадат“, като се позовава на личен разговор с композитора. Доказателства, разбира се, няма. Единствен достоверен източник на това изречение е книгата на Томас Елиът „Свещената гора“ от 1920 г., в която той пише:

„Незрелите поети подражават, зрелите – крадат“.

„Ако пчелите изчезнат от лицето на земята, човечеството ще просъществува още само 4 години“, Алберт Айнщайн

Тази мисъл, приписвана на Айнщайн, се появява за пръв път като негов цитат в канадското списание за пчели „Canadian Bee Journal“ през 1941 г. Авторът на статията също се е съмнявал в тяхната достоверност и ги е употребил в косвена реч, а не като оригинален цитат, но е отворил възможност за десетки списания и брошури по пчеларство впоследствие да ги цитират като думи на великия физик. Едва в края на ХХ век фразата излиза извън тесния кръг от специалисти по пчеларство и става лозунг на еколозите. Пазителят на архива на Айнщайн Рони Грош е проверил за наличието на такъв цитат във всички лични и научни документи на физика, но никога не е откривал доказателства, че той изобщо е споменавал нещо за пчели. Всъщност най-вероятен източник на тази фраза е есето на Метерлинк „Животът на пчелите“ от 1901 г., макар в текста на белгийския писател тя също да не присъства в тази афористична форма.

„Бог помага на този, който помага на себе си“, Библията

Повече от половината жители на САЩ са убедени, че това изречение присъства или в Стария, или в Новия завет, гласят резултатите от проучване. 75% от тийнейджърите там преди 10 години са били сигурни, че това е основната мисъл в цялата Библия.

Всъщност в Библията изобщо няма такова послание, но то присъства в антични литературни източници – в „Иполит“ на Еврипид, в „Метаморфози“ на Овидий и в две басни на Езоп. Афористичната краткост на формулировката идва от английския републиканец Алджърнън Сидни, живял през XVII век, а е популяризирана от Бенджамин Франклин в „Алманаха на бедния Ричард“.

„Ако минаваш през ада, просто не спирай да вървиш“, Уинстън Чърчил

За пръв път тази мисъл като диалог между двама приятели се появява в християнското списание „Christian Science Sentinel“ през 1946 година, а през 1990 г. американският психолог Дъглас Блох я взима като основен принцип в своите терапевтични сеанси. Само за няколко години тя се превръща в поговорка, но до 1995 г. никой не я свързва с Чърчил. За пръв път английският министър-председател е споменат като неин автор в една вметка на новинарската агенция „Herald & Review“ в съобщение за едно акционерно събрание. След това всички започват да я приписват на Чърчил.

„Целта оправдава средствата“, Макиавели

Тази реплика не присъства в нито едно от съченията на Николо Макиавели. Дори в „Разсъждения за първата декада на Тит Ливий“ писателят пише напълно обратното: „По-добре да живее като обикновен човек, отколкото да стане монарх с цената на живота на много хора“. По-късно тази мисъл е приписвана на Томас Хобс и на Игнацио Лойола. Всъщност най-ранното споменаване на подобна мисъл, макар и в друга форма, е в „Електра“ на Софокъл, пиеса от V век преди новата ера.

„Да не дава Бог да живеете в интересни времена“, китайска поговорка (или проклятие)

Преводачът и преподавател в колежа „Васар“ в САЩ Брайън ван Норден в книгата си „Въведение в класическата китайска философия“ твърди, че съществуването на подобен идиом в китайския език е мит. На същото мнение е и преподавателят от Йейл Фред Шапиро. Проведено е проучване сред китайци на международни форуми и нито един от тях не е припознал подобна поговорка. През 1978 г. Нанси Макфи в книгата си „Книга на оскърбленията“ пък приписва фразата не на китайците, а на шотландците.

За пръв път китайската връзка с изречението „Дано живееш в интересни времена“ е употребено през 1936 г. Британският вестник „The Yorkshire Post“ цитира изказване на сър Остин Чембърлейн, който твърди, че е чул фразата от дипломат, работил дълги години в Китай.

Подобни по смисъл поговорки обаче съществуват наистина в китайския език. Някъде около средата на XVII там е станал популярен изразът „По-добре да бъдеш куче в епоха на спокойствие, отколкото човек в епоха на хаос“. В района на Шанхай има друг популярен израз: „Променящият се свят ражда герои“.

„Само две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. За първото не съм сигурен“, Алберт Айншайн

Най-ранното споменаване на тази фраза в печатен източник е книгата на основателя на гещалт терапията Фриц Перлс „Его, глад и агресия“ от 1942 г. В нея психологът пише:

„Не е странно, че един велик астроном е казал, че две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост. Сега знаем, че това твърдение не е съвсем вярно. Айнщайн е доказал, че Вселената има край“.

Много подобни изрази могат да се срещнат в текстове, появили се преди книгата на Перлс. В списание от 1915 г. се цитира френския философ Ернст Ренан „Не звездите дават представа за безкрайността, а глупостта на човека“. Това обаче вероятно също е лъжлив цитат, защото подобна фраза няма в съчиненията на Ренан. През 1880 г. Ги дьо Мопасан в книгата си „Стихове“ публикува цитат от писмо на Гюстав Флобер: „Земята има своите граници, а човешката глупост е безгранична“.

„Няма нищо по-лесно от това да спреш да пушиш. Аз съм го правил стотици пъти“, Марк Твен

Твен наистина обичал да пуши. Казвал, че е започнал на 8 години, при това направо със 100 цигари месечно. В следващите години дозата се увеличавала многократно. Съвсем истински са цитатите му „Храненето и сънят са единствените неща, на които може да бъде позволено да прекъснат удоволствието на човека от цигарата“ и „Много цигари – това е, когато пушиш едновременно две“.

Безспорно е също, че се е опитвал да ги откаже. Тогава обаче установил, че не може да работи пълноценно. Със сигурност е казвал следното:

„Спирал съм да пуша от време на време, веднъж дори в продължение на няколко месеца. Но това беше само, за да натрия носа на критиците, които твърдяха, че съм станал роб на навиците си и не мога да скъсам оковите“.

Цитатът за „лесното спиране“ обаче не е на Марк Твен. За пръв път тази шега се появява в литературата през 1905 г. и няма никакво отношение към Марк Твен и тютюнопушенето. Използва я слабоизвестният писател Харис Диксън в диалог за игра на покер.

През 1932 г. в железопътното списание „Norfolk and Western Magazine“ се появява подобна шега, публикувана в рубриката за вицове.

„Диспечерът С. У. Кембъл твърди, че е спрял да пуши. Той казва: „Лесно е да спреш пушенето, спирал съм го поне 100 пъти“.

Тази шега, без да е приписвана на Твен, е препубликувана и в известното тогава списание „Пънч“, а през 1938 г. влиза в радиомонолог на известния комик Уилям Клод Фийлдс, но във връзка с алкохола. Оттам фразата е подхваната от медицински издания, които за авторитет я приписват на Марк Твен, който и без това има много изказвания по темата с пушенето.

„Дами и господа от випуск ’97: Ползвайте плажно масло“, Кърт Вонегът

Много често в социалните мрежи се цитира предполагаема реч на Кърт Вонегът пред абсолвенти от Масачузетския технологичен институт. Всъщност не е трудно да се провери, че известният писател никога не е бил удостояван с тази чест.

Но пък през 1994 г. медийният магнат Тед Търнър пред абсолвентите в Университета на Джорджия произнася реч, в която казва: „Единственият съвет, който мога да ви дам, е да използвате слънцезащитен крем и да носите шапка“. След това обяснява, че от церемонията отива директно в болницата, за да бъде опериран от тумори на кожата.

Този фрагмент от речта на Търнър е част от статия във вестник „Чикаго трибюн“ от 1 юни 1997 г. Негова авторка е американската журналистка Мери Шмик, която по-късно обяснява, че е написала „хипотетична реч за абсолвенти, която би произнесла, ако някой я покани“. Скоро след публикацията написаната от Шмик реч светкавично се разпространява по електронна поща с позоваване на Вонегът. Това принуждава тогава още неизвестната журналистка (след петнайсетина години тя ще получи Пулицър) през август 1997-ма да напише следното в „Чикаго трибюн“:

„Аз съм Кърт Вонегът. О, да, Кърт Вонегът прави впечатление на блестящ уважаван мъж романист. Аз правя впечатление на посредствена и практически неизвестна вестникарка. Може да се каже, че нямаме нищо общо, освен непослушните коси.
Но в лишеното от закони киберпространство ние с мистър Вонегът сме едно цяло. Там, където всяка змия може да се представи за крал, ние и двамата сме автори на реч, която започва с думите „Мажете се със слънцезащитен крем“. Помня как съчинявах тази кратка реч един петък под въздействието на кафе и шарени бонбонки. Тя бе публикувана тук на 1 юни. Включваше дълбокомислени съвети като „пейте“, „използвайте конци за зъби“ и „не се занимавайте много с косата си“. Това не беше изкуство. Бедният човек. Той не заслужава репутацията му да бъде опетнена по подобен начин“.

Шмик разказва още, че е успяла да се свърже с Вонегът, който успял да чуе за своята „реч“ от много места – от адвоката си, от приятели, от представители на женско списание, които искали да я публикуват, докато той не обяснил, че това не е негов текст.

Всъщност има и още по-интересно развитие. Съпругата на Вонегът Джил Кременц също получила статията и успяла да я препрати на децата и приятелите си като текст на съпруга си, толкова ù харесало какво пише.

Днес, 30 години по-късно, речта на чикагската журналистка продължава да шества като нещо, написано от Кърт Вонегът, въпреки всички опровержения.

Вижте още: КАК ФАЛШИФИЦИРАХ ВАЗОВ И МИ ПОВЯРВАХА