Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Иво Димчев: Нямаме артисти, които да победят чалгата

Аз съм наркотично зависим от сцената, от възможността да споделям себе си, твърди ексцентрикът

„Родителите ми бяха изключително толерантни към моята екстравагантност, което ми е дало самоувереност, която никой по-късно не можа да ми отнеме“, казва артистът Иво Димчев. Снимки: Личен архив и НДК - Иво Димчев: Нямаме артисти, които да победят чалгата

„Родителите ми бяха изключително толерантни към моята екстравагантност, което ми е дало самоувереност, която никой по-късно не можа да ми отнеме“, казва артистът Иво Димчев. Снимки: Личен архив и НДК

– Цените ли българското изкуство?

– Не ми харесва идеята за българско и небългарско изкуство. Не ценя нито българското, нито руското, нито немското, нито световното изкуство. Ценя изкуството като феномен на битието, в който същественото успява да изкристализира на едно колективно ниво.

Идват, за да видят порно, но такова няма

– Преди година или две станахте повод Министерството на културата да дава обяснения в Народното събрание, че не са финансирали ваш спектакъл – това не беше ли най-успешният ви пърформанс, защото неволно депутатите в пленарната зала станаха ваша публика?

– Беше нелепа ситуация. Просто едни глупави хора написаха едни глупави неща, за да може други глупави хора да си купят глупавите им вестници. Тогава трети глупави хора в парламента решиха да си вдигнат рейтинга, претендирайки, че уж много им пука за някакви псевдоморални ценности, за които де факто им е през онази работа. Вежди Рашидов добре им каза, че това дали един спектакъл е порнографски, или не, не го решават хора, които не са го гледали – това може да реши единствено реалната публика в театралната зала. А реалната публика беше очарована. Направиха ми чудесен пиар. На последвалите представления в София дойдоха доста хора, очакващи порно – не видяха порно, но си тръгнаха разтърсени и докоснати. Опозицията, дори да е неадекватна, пак върши работа.

Истинските стойности винаги се смеят последни.

– Неотдавна провокирахте и представители на столичното арт общество – направихте ги публика на Сашка Васева и Джорджано. Те, разбира се, участваха доброволно. Какъв резултат отчитате от този експеримент?

– Не съм искал да провокирам никого – при мен нещата стават доста по-естествено, отколкото може би някои си мислят. Когато видях Джорджано за първи път по нета, си казах: това момче е уникално. Хареса ми много. И много НЕ МИ хареса отношението на хората към него. Реших, че бих искал да му помогна да се облагодетелства поне малко от труда си. Разполагайки с „Мозей“ като пространство, не ми беше трудно да си представя, че ако той има концерт, ще дойдат немалко хора и той ще спечели от това. Искаше ми се уникалността му да бъде възнаградена не само с брой гледания на видеата му в интернет.

Писах му, за моя радост той се съгласи веднага и фиксирахме дата. Така се стигна до първия му концерт. Сега той има вече доста участия и независимо от негативното отношение на хората, това момче успява да печели от труда си на артист. Това за мен беше много важно.

Същия този месец видях и видеото на Сашка в нета, на което пееше „Аве Мария“ на едни скали на морето. Направи ми впечатление, че има красив глас, а още повече ми хареса това, че не й пукаше, че не знае текста на песента.

Но ме докосна с гласа си, с непретенциозността си, което беше някак в несъответствие с архетипа, в който се беше превърнала в представите на хората. Затова реших, че един класически неин концерт би бил прекрасен урок за обществото, за това колко илюзорни могат да бъдат наложените рамки и етикети. Освен това в конфликта между установения имидж и предстоящия артистичен жест намирах много висока драматургична стойност. Имаше възможност да се създаде една немислима, но органична връзка между два естетически полюса – не можех да не си причиня това и най-малкото да не го причиня на хората. Експериментът се оказа успешен, Сашка беше перфектна.

– Някои коментираха, че сцената е представлявала огледало за зрителите…

– Дали сцената е огледало, не знам. За да има полза от едно огледало, то трябва да е чисто – и това е най-трудната част от задачата… Важното е как, осъзнавайки цялото си несъвършенство и глупост, да излезеш на сцената и да извадиш най-чистото, което притежаваш.

– Сашка Васева в комбинация с Джорджано – това не е ли еманацията на чалгата?

– Не. И Сашка, и Джоржано са хора, които са способни да поемат риск, и са го показвали неведнъж. Две адски чувствителни и даровити същества.

Чалгата – резултат от естествения подбор

– Каква е причината за възхода на чалгата у нас? А за залеза?

– Чалгата е резултат от естествения подбор. Тя показа какво е духовното ниво на мнозинството от българите след комунизма. Ако имахме поне 10 артисти на световно ниво като нейна опозиция и поне една медия, която да ги промотира, картинката щеше да е друга. Нито артистите са в наличност, нито медията. Факт.

Ако имахме поне 10 артисти на световно ниво като опозиция на чалгата и поне една медия, която да ги промотира, картинката щеше да е друга.

Ако имахме поне 10 артисти на световно ниво като опозиция на чалгата и поне една медия, която да ги промотира, картинката щеше да е друга.

– Това не е ли началото на началата за провалите в държавата?

– Не, не е. Ако нещо трябва да се провали – то иска да се провали, това му е приятно, а дали слуша чалга, или не – няма значение.

– Каква диагноза бихте дали на посттоталитарна България?

– Липсата на устои държи елементите в постоянен и неуморен хаос – това може би има естетическа стойност, погледнато от една цинично голяма дистанция. Хаосът прави някои приятни потенциалности да изглеждат на една ръка разстояние, но понякога те са напълно недостижими. Благодарен съм, че съм отраснал в такава среда, а и имам ли друг избор?

– Притежавате ли някои от травмите и комплексите на тази среда?

– Предполагам всичките.

– Какво влияние бихте искали да притежавате?

– Бих искал да имам телевизия. 24 часа бих показвал невероятни примери от съвременното изкуство, най-доброто от световния театър, танц и музика. Приятни и интелигентни хора ще обсъждат дълбоки и красиви неща. И това ще достига безплатно до всеки българин. Бих жертвал крак или ръка, за да стане реалност една такава медия. Но засега нямам такава оферта (усмивка).

Предишна страница 1 2

ДС