Изблик на радостта от живота в първия концерт на Филхармонията

Юлиян Рахлин, когото българската публика познава като отличен цигулар, ще се завърне на сцената на Зала „България“, но този път на диригентския пулт. На 6 януари той ще ориса музикалната 2022-а за Софийската филхармония в първия концерт за националния оркестър за годината.

В програмата, избрана от Рахлин, влизат рядко изпълняваните Симфония № 104 на Хайдн, наричана Лондонска, и „Годишните времена“ от Глазунов.

Изявен цигулар и виолист, талантът на Рахлин е шлифован с най-големите световни оркестри под диригентството на Лорин Маазел, Рикардо Мути, Владимир Ашкенази, Волфганг Савалиш, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Джеймс Ливайн, Невил Маринър, Зубин Мета, Йехуди Менухин, Роджър Норингтън, Кшищоф Пендерецки, Андре Превен, Мсистлав Ростропович и Ека-Пекка Салонен. Сред партньорите му на сцената са Марта Аргерич, Наталия Гутман, Йефим Бронфман, Гидон Кремер, Юрий Башмет, Максим Венгеров, Миша Майски, Ланг Ланг, Жанин Янсен.

С препоръките на Марис Янсонс Юлиан Рахлин започва да учи и дирижиране. Наравно с изпълнителската си кариера, той се утвърждава и като диригент с характерен динамичен стил, витална интерпретация и все по-налагащо се присъствие на международната сцена, отбелязват специалистите. След дебюта си на диригентския пулт през 1998 г., той работи с Академията „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“, филхармонията на Копенхаген, Английския камерен оркестър, Израелската филхармония, симфоничния оркестър на Люцерн и Камерния оркестър на Цюрих. Главен главен гост-диригент е на „Royal Northern Sinfonia“, Филхармоничния оркестър на Турку и Симфоничния оркестър на Кристиансан. Изявява се с оркестър „Камерата“ – Залцбург, Немската камерна филхармония, ансамбъл „Московски виртуози“ и Словенската филхармония.

Програмата, която ще посрещне първата публика в Зала „България“ през 2022 г., е необичайна. Симфония № 104 на Хайдн завършва цикъла с 12 Лондонски симфонии на композитора, но и служи за финал на симфоничното му творчество. Написана е в четири части, основани на контрастно редуване на темпата, и е изпълнена с радостта от живота и мотиви от разнообразни фолклорни източници – песенни и танцувални.

Александър Глазунов, чиито „Годишни времена“ ще прозвучат във втората част на концерта, е ученик на Милий Балакирев и Николай Римски-Корсаков, възприема се за музикален наследник на композиторите от т. нар. „Могъща петорка“. Глазунов изучава с голямо внимание творчеството на Чайковски, но стилът му обединява най-добрите традиции на руската музика. „Годишните времена“ е негов едноактен балет, композиран през 1899-а и завършен през 1900 г. по поръчка на директора на императорските театри Иван Александрович Всеволожски. Творбата превъплъщава един от вечните митове за възраждането на природата след зимния сън, за прекрасното лято, пълно със слънчеви дни, и идването на есента, която дава обилни плодове. Оптимизмът, така присъщ на цялото творчество на Глазунов, се проявява ярко в този балет, последен за композитора.