Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Избухването на Зукърбърг

Фейсбук срещу Гугъл – една война, която тепърва ще гори

Природата на Марк Зукърбърг е на водач, който заразява всички около себе си и ги превръща в равни – като Джеферсън, Наполеон или Александър. Той не губи месианската си визия за бъдещето, макар и понякога да се препъва вдетайлите. Снимки: БГНЕС - Избухването на Зукърбърг

Природата на Марк Зукърбърг е на водач, който заразява всички около себе си и ги превръща в равни – като Джеферсън, Наполеон или Александър. Той не губи месианската си визия за бъдещето, макар и понякога да се препъва вдетайлите. Снимки: БГНЕС

Зукърбърг може би е гений. Не в Аспергеровия аутистичен смисъл, показан в поизмисления филм „Социална мрежа”, нито като Стив Джобс с неговия нюх за предизвикващ фанатизъм дизайн. Всъщност Марк създаде и много неуспешни функции, които умираха от естествена смърт веднага след пробното си пускане, просто защото публиката не ги искаше. Но той си остава гений, защото всичките му неуспехи, направени по метода „проба-грешка”, стават в рамките на цялостно успешен мегапродукт, който завинаги промени употребата на интернет. А и те показват нестихващата му страст към експерименти: черта, от която други свръхуспешни лидери се отказват, когато стигнат върха.

Природата му е на водач, който заразява всички около себе си и ги превръща в равни – като Джеферсън, Наполеон или Александър. Той не губи месианската си визия за бъдещето, макар и понякога да се препъва вдетайлите. Вярвайте в някаква щуротия и ще сте идиот или смахнат. Намерете тълпа, която да ви следва, и ставате герой. Налагайки визията си върху своите служители, Зукърбърк се превръща в жрец на нова религия. Всички ранни сътрудници на Фейсбук имат свои истории за момента, в който са видели светлината и са осъзнали, че това няма да е поредната затворена социална мрежичка, а изживяна мечта за нов тип човешки опит. С цялата ревност на новопокръстени, новите последователи привличат още отдадени, умни и дръзки инженери и дизайнери, изкусени от ехото на идеите на Зукърбърг.

В Долината

После дойде културата, създадена от него. Много от компаниите в Силициевата долина държат на първо място на инженерите си, но Фейсбук доведе това до съвсем ново равнище. Тук, стига да пишеш код и да не чупиш нищо (което често се случва), те обичат. Духът на хакерското езотерично познание е водещ във всичко. В ранните дни на Фейсбук колежанското момче Крис Пътнъм създава вирус, който прави профила да заприличва на този в „Май спейс”, а сетне започва да трие данни.

Вместо да насъска ФБР по досадника, съоснователят на Фейсбук Дъстин Московиц го кани на интервю и му предлага работа. Пътнъм става един от най-успешните инженери на компанията. Тази култура държи двадесетинагодишните специалисти, които се задържат тук, за да печелят по половин милион долара годишно, да пишат и преглеждат кодове, да си говорят за активността във вътрешните Фейсбук-групи и, изобщо, да се забавляват по начин, който трудно може да бъде разбран от простосмъртните. Всички тези момчета и момичета са способни да си седят по офисите в осем вечерта в петък и да продължават да създават нули и единици, докато си прекарват чудесно.

Вярвайте в някаква щуротия и ще сте идиот или смахнат. Намерете тълпа, която да ви следва, и ставате герой.

Вярвайте в някаква щуротия и ще сте идиот или смахнат. Намерете тълпа, която да ви следва, и ставате герой.

Това наистина е религия: денят, в който си се присъединил към екипа, е нещо като рожден ден и всички колеги се поздравяват – горе-долу както евангелистите го правят на годишнините от „обръщането към Исус”. Хората наоколо си поръчват букети за празника. С напускането пък е точно обратното – тъжни лица и съчувствени ръкостискания, както и постване на изтрита от времето служебна лична карта, плюс нещо като служебна епитафия. Тук всички вярват, че наистина съдействат за създаването на нов и по-отворен свят, в който всички мъже и жени по света ще зяпат синьото прозорче с логото на компанията… малко плашещо, нали?

Картаген трябва да бъде разрушен!

През юни 2011 Гугъл стартира очевидно копие на Фейсбук, наречено Google+. Грубо свързано с всички други продукти на Гугъл, като YouTube и Gmail, то имаше очевидната цел да събере потребителите на всички тези услуги в огромен конгломерат от хора и бизнеси, формиращ нова идентичност – точно както направи Фейсбук повече или по-малко с целия интернет. Някои от характеристиките на Google+ обективно са по-добри от тези на Фейсбук и новата среда не включва реклами. Това бе донякъде изненадващ ход, защото неприкосновената позиция на търсещата машина гарантираше и продължава да гарантира приходите на Гугъл. Но еднократното изтичане на таланти от компанията на търсачката към армията под знамената на Марк Зукърбърг изнерви Гугъл, така че те повториха монополистката тактика на Уиндоус, която надви „Нетскейп навигейтър“ през деветдесетте.

Между двата гиганта започна истинска борба за задържане на технически персонал. Гугъл спря да игнорира работата на Зукърбърг. Марк сравни появата на Google+ със съветската заплаха от поставяне на ядрени глави в Куба през Карибската криза. В импровизирана реч пред изпълнителния екип, той припомня нещо, което е учил в училище: че римският сенатор Катон Стари завършвал всяка своя реч с думите: Carthago delenda est, т.е. „Картаген трябва да бъде разрушен“. Неговият Картаген е Гугъл; всеки потребител, спечелен за Google+, е загубен за Фейсбук – или поне така изглеждаше в 2011. След тази реч на Марк, произнесена точно в момента на активиране на конкурентната услуга, всеки член на екипа беше готов да нападне Полша, ако се налага. А фразата на Катон Стари продължава да се намира, разпечатана и забодена над бюрото на много от старшите служители.

Плакатите с „Картаген трябва да бъде разрушен” се разпространиха из компанията, кафенетата работеха седем дни в седмицата, много служители изобщо не си тръгваха от работа и не признаваха никакви уикенди. За първи път се налагаше Фейсбук да наблегне не на разширяването, а на поддръжката и високото качество на услугите си, за да остане конкурентен на Google+. Корпоративната солидарност караше екипа да се бори за потребители, а не за пари. Всички бивши служители на Гугъл, дошли на работа при Марк, бяха интервюирани – не за лоялност, а за възможна информация върху новия продукт на противниковата страна. Това беше тотална война.

Фразата на Катон Стари за унищожаването на Картаген продължава да се намира, разпечатана и забодена над бюрото на много от старшите служители.

Фразата на Катон Стари за унищожаването на Картаген продължава да се намира, разпечатана и забодена над бюрото на много от старшите служители.

В дните след стартирането на Google+ инженерният състав на Фейсбук беше на работа практически непрекъснато, докато служебните паркинги на Гугъл оставаха почти празни. Постепенно стана ясно, че Картаген наистина ще бъде разрушен. Отначало това не беше очевидно, защото Гугъл всъщност бяха изоставили дори част от функциите на търсещата си машина, за да подобрят своята социална мрежа и да доближат останалите си продукти до нея. През 2012 потребителите на Google+ бяха достигнали общо 400 милиона, при 100 милиона редовно активни. Фейсбук все още нямаше милиард потребители, а първите сто милиона му бяха отнели четири години, докато Гугъл се бяха справили за една. Но може би това беше просто тактика за сплашване на противника, просто манипулация на цифрите, защото Гугъл изпитваха тревога от самото съществуване на Фейсбук и бяха изоставили обичайните си, трезви процедури по оценяване на реалните цифри. Всъщност те се самозаблуждаваха, защото отчитаха почти всяко кликване върху услуга на Гугъл като плюс за Google+. Фактите бяха по-различни: повечето потребители просто постваха другаде.

В 2014, след две години опити да игнорира Фейсбук в официалните си изявления и да твърди, че едва ли не Гугъл са измислили социалната мрежа, главният разработчик на Google+ Вик Гъндотра напусна работа. Картаген беше разрушен.

Google+ все още е наоколо, но не може да се сравнява с продукта със синьото лого. Гугъл обявиха, че Google+ оттук нататък няма да е „продукт”, а „платформа”, улесняваща резултатите от ползването на търсещата машина. През пиара им ставаше ясно, че Гугъл свиват знамената за по-добри дни. Фейсбук беше победил и стратегията на Марк се оказа спасителна – събирането на фургоните за кръгова отбрана беше сработило.

Въпреки победата остава въпросът за приходите. Гугъл все още са няколко пъти по-големи от Фейсбук и моментното примирие между двете технологични компании може да приключи, когато на едната или другата страна ѝ хрумне да пусне на пазара услуга, вече създадена от другата. Как ли би изглеждала търсеща машина на Фейсбук?


По материали от „Венити Феър“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах