Изчезналата Нумидия, откъдето тръгва „Гладиатор 2“

Спомен за антична държава от Северна Африка възкресява „Гладиатор 2“. Филмът започва в берберското царство Нумидия, което не съществува от около 2 хиляди години. Последният ú крал – Югурта, е победен от римляните и отведен като роб. Ридли Скот показва смъртта му на гладиаторската арена, което вероятно е фикция. Според историческите хроники той е изгубил живота си в робство от глад. След неговата кончина през 106 г. пр. Хр. Нумидия се разпада. Една част от нея е присъединена към Мавритания, а друга остава под властта на местни владетели до войната между Юлий Цезар и Помпей Велики.

В Нумидия, скрит от враговете на баща си – генерала гладиатор Максимус, и майка си Луцила, дъщеря на император Марк Аврелий, прекарва детството си Луций. След покоряването на африканската държава, младият мъж става военнопленник на Рим и е продаден за гладиатор. Там започва пътят му към Колизеума и към властта.

От Нумидия тръгва и действието в сериала „Обречените да умрат“ на режисьора Роланд Емерих. Отново Рим, императори и гладиатори…

Земите на тази почти забравена държава са се намирали там, където планината Атлас държи небето над земните простори, в северната част на Африка, на територията на днешен Алжир, Мароко и Тунис. Граничела с Мавритания, Картаген, а по-късно – с римската провинция Африка. Средиземно море миело северната ú граница. На юг се простирали Либия и Гетулия в пустинята Сахара.

Нумидия произвеждала пшеница и грозде, зехтин и плодове. Жителите ú отглеждали коне, кози, овце, слонове и елени, а от земните ú недра добивали диаманти, желязо, мед и олово. Била населена с диви войнствени племена – нумидийците, чието име в превод от гръцки е „номади“. До времето на цар Масинис те водели неуседнал живот, най-вече занимавайки се със скотовъдство. Народът на Нумидия бил съставен от две племена – масили и масайсили.

Нумидийците се разселвали и в съседен Картаген, където били особено ценени като войници и конници, но често емигрирали в Рим, където се носела славата им на професионални заклинатели, укротители на змии, предсказатели.

Практикували многоженство в езическия си период. По-късно приели юдейската религия и християнството, докато не били изцяло присъединени към исляма.

Около 1200 г. пр. Хр. на територията на все още несъществуващата Нумидия се заселват финикицийте. През V в. пр. Хр. Нумидия става зависима от Картаген, жителите ú често въстават срещу потисника и се освобождават едва след Втората пуническа война. Докато са под властта на Картаген, в градовете им възниква форма на самоуправление по картагенски образец. Върховната изпълнителна власт се съсредоточавала в ръцете на двама избираеми магистрати – суфети.

Като единна независима държава Нумидия е създадена през 202-201 г. пр. Хр. от цар Масиниса. Той управлява до 149 г. преди новата ера и успява да я укрепи и разшири. Започва активно градостроителство, включително на двете столици – Цирта на запад и Була Регия на изток. Започват усилени търговски отношения с всички страни от Средиземноморието. Най-вече се създава особено силна армия. Масиниса успява да победи врага на Нумидия – Картаген.

Един от наследниците на великия цар – Югурта – започва война с Рим половин век по-късно, но я губи.

Последният истински цар на Нумидия, цар Югурта, бил незаконороден, но чичо му под давление на римляните бил принуден да го признае за законен наследник. Също като дядо си Масиниса, Югурта първоначално се сражавал в римската войска, където командвал нумидийската конница. Това не устройвало роднините му, които също се смятали за съюзници на римляните и смятали, че имат право на престола. За да прекратят разправиите, римляните разделили Нумидия на две провинции и дали западната на Югурта. По това време Нумидия все още не била римска провинция, но била васална държава.

През 112 г. пр. Хр. Югурта направил опит да обедини Нумидия под своя власт и обявява война на владетеля на източната част – доведения му брат Адгербал. Войските на Адгербал били разбити и загинали много граждани на Рим. Сенатът обявил война на Югурта. Той решил да действа не със сила, а с хитрост – подкупил, когото успял, получил мир и заминал за Рим, за да търси сметка от римляните. Там убива друг свой доведен брат, когото Сенатът смятал да настани на неговия трон. Римляните отново започнали война с Югурта, но я загубили.

През 107 г. пр. Хр. против нумидийците потеглил военачалникът Гай Марий. Той имал такъв респект сред всички, че нумидийската армия сама пленила Югурта и го предала на пратеника на Марий – Сула. Нумидийският цар бил отведен в Рим и според историците е умрял от глад в тъмницата.

През 46 г. пр. Хр. При Юлий Цезар Нумидия става римска провинция и получава името Нова Африка. Но нумидийците не се покоряват лесно на Рим. Въстават многократно, но неуспешно. През 430 година Нумидия е завладяна от вандалите, а през 533 година – от византийците. Два века по-късно идват арабите и остават там и до днес.

Салустий пише:

„Африка отначало била заселена от гетули и либийци, сурови и диви хора. Те се хранели с месо от зверовете и с растения. Не са се подчинявали нито на обичаи, нито на закон, нито на каквато и да е власт. Водейки живот на чергари, те, скитайки, устройвали бивака си там, където ги застигала нощта“.

Римляните често са се удивлявали, че от Нумидия пристигат белокожи роби. Но нумидийците, наследници на финикийците, в по-голямата си част са били светлокожи хора с прави носове. Всъщност са приличали много на днешните си потомци – берберите. Обличали се в леки тъкани и кожа, носели бради. Били изключителни ездачи.

Управлявал ги цар, но през живота на обикновения нумидиец обикновено се сменяли няколко царе. Сред елита били жреци и жрици, най-почитаните били тези на Слънцето и Луната. Било особено забранено да се краде от жреците или да бъде убит жрец.

Почитали старците си, а жените се смятали за по-висши от робите. Нумидийските жени се славели с леконравие. Било нормално да се целуват и дори любят на публични места. Но мъжете в Нумидия били изключително ревниви, а статусът на рогоносец бил позор.

Нумидийците вярвали, че корените им са в земите на предците им, където ги пазят племенните богове. Те се отнасяли със страхопочитание към миналото, задължително семейната история се предавала като устно предание, като към тази на дядовците и бащите се прибавяла историята на синовете и внуците. Когато възрастен нумидиец умирал, се събирало цялото племе и за него разказвали истории всички, които го познавали – започвало се от старците и се приключвало с малките момичета. Любимият му кон бил убиван, а починалия го завиват с кожа и го отнасят в свещени места.

Нумидийците почитали всички богове, но повечето богове според тях живеели там, където живеят и хората. Най-почитани били Бащата Слънце и Майката Луна, както и богът на подземния огън.

Вижте още: КРИТИКАТА ЗА „ГЛАДИАТОР 2“: НАЙ-ДОБРИЯТ ФИЛМ ЗА ПУКАНКИ НА ГОДИНАТА