Изчезналите богатства на украинските музеи

146 недвижими обекта на културното наследство са пострадали от началото на войната на Русия срещу Украйна, по данни на ЮНЕСКО. В списъка на международната организация има 66 религиозни обекта, 12 музея, 18 културни институции, 15 паметника и седем библиотеки.

Сред унищожените са Военно-историческият музей в Чернигов, Черниговският художествен музей „Галаган”, Художественият музей в Иванково, Краеведческият музей в Бородянск, Художественият музей в Харков, Литературно-мемориалният музей на Григорий Сковорода, Историко-архитектурният музей „Имението Попов” в Запорожието, Мариуполският краеведчески музей, Художественият музей „Куинджи” в Мариупол, Краеведческият музей в Ахтирка, главната сграда на музея в Тростянец, разказва сайтът „Форбс”.

Журналистите от медията са се обърнали към Министерството на културата на Русия с въпрос какво се случва с колекциите на музеите, попаднали в зоната на бойни действия. Отговор не е получен. От своя страна украинското Министерство на културата е създало сайт за свидетелства на очевидци за разрушаване на културни ценности. От 11 март до днес са постъпили 400 свидетелства.

Седмица преди началото на войната в „Уолстрийт джърнъл“ излиза статия на историка на изкуството и куратор Константин Акинша за пълната незащитеност на културното наследство на Украйна и липсата на готовност музеите да посрещнат евентуални военни действия. Акинша споменава горчивия опит от недалечното минало, когато по време на конфликта в Донецк и Луганск Украйна губи част от своите археологически, исторически и художествени колекции.

В колекциите на украинските музеи се пазят експонати със световно значение: в Художествения музей на Харков има работи на Иля Репин и Иван Айвазовски, в музеите на Днепър, Чернигов, Сум, Херсон е скитското злато. В музея на историческите скъпоценности на Украйна в Киево-Печорската лавра има 56 хиляди музейни единици, сред които златен царски нагръдник от ІV век преди Христа, изработен от гръцки майстори по поръчка на знатни скити и украсен със сцени от „Златното руно”, както и скитски златен калъф за стрели със сцени от Троянската война. В колекцията на Националния художествен музей на Украйна се съхраняват картини на Иля Репин и Михаил Врубел. В Музея на Варвара и Богдан Ханенко (индустриалец и меценат, попечител на Императорската академия по изкуствата, с чието дарение през 1912 г. е изграден павилионът на Русия на Венецианското биенале) има колекция от византийски икони, живопис от италианския Ренесанс, фламандски примитивисти и картини от френските художници Буше и Давид. В Художествения музей на Одеса има колекция от украинско и руско изкуство от ХІХ и ХХ век, включително творби на Василий Кандински, холандска живопис и археологически експонати от гръко-римски времена.

Заплахата за всички тези съкровища започва още през 2014 г. след сепаратистките настроения в Донецк и Луганск. Според „Уолстрийт джърнъл” към ноември 2021 г. в резултат на обстрели 30% от 150-те хиляди единици в Донецкия областен краеведчески музей са били увредени. При това евакуацията им в западната част на Украйна е била твърде опасна, а и бюджетите на културните институции са били твърде недостатъчни, не са достигали средства дори за опаковъчен материал.

Днес единственият начин за повечето украински музеи да защитят колекциите си е да преместят ценностите в подземията или да ги скрият в надеждни тайници. В Полша е създаден Комитет за помощ на украинските музеи, разположен в Музея на Варшавското въстание. Той има за цел да помогне на украинските музейни работници да скрият и преместят на безопасно място най-ценните произведения от колекциите си, да дигитализират и инвентаризират наличното, да документират това, което се случва. Доставят и опаковъчен материал.

Според „Форбс” научната сътрудничка към Музея на замъка „Фриденщайн” в Германия Анастасия Юрченко е заявила, че в настоящия момент евакуацията на колекциите от украинските музеи е съпроводен с огромен риск. Тя разказва, че от 1 март до днес благотворителният фонд „Ernst von Siemens Kunststiftung” е изпратил повече от 2 млн. евро за поддръжка на музейните работници бежанци. Това се смята за първостепенна задача. Помощта се изразява освен това в осигуряване на едногодишен договор за работа в един от германските музеи, като това е достъпно не само за украинските, но и за руските музейни работници, оказали се в зоната на риска. Досега 21 музейни работници са трудоустроени по този начин.

Към момента най-много данни има за състоянието на краеведческия музей на Мелитопол, който разполага с много разнообразна колекция. В триетажното имение от 1911 г. в 17 зали на площ 1758 кв. м. са били изложени 500 хил. експоната в археологически, нумизматичен, етнографски, геологически, палеонтологичен, биологически, зоологически и художествени отдели. Там се намира и голяма част от т.нар. скитско злато от разкопки край Мелитопол, датирано в ІV в. пр. н. е.

Мелитополската могила е била открита случайно. През 1954 г. местен жител започва да копае кладенец и внезапно пропада на метър дълбочина. Там открива тънки метални украси със странен рисунък. Тогава археолозите пристъпват към разкопки. Намерени са две големи погребални камери – мъжка и женска. Всъщност това са първите разкопки на царска гробница в историята на съветската археология. Воинът и знатната жена са били погребани заедно със слугите си и с конете си. Намерени са около 4000 златни предмета с общо тегло 3,5 кг. Основното съкровище е било в мъжката погребална камера в отделен тайник – златен колчан за лък и стрели. На пластината е изобразена сцена от Троянската война, в която Одисей разпознава Ахил, преоблечен като жена. Колчанът с изображение на Ахил е характерен за скитското изкуство. Около 200 предмета от съкровището са останали в Мелитопол след разкопките. Засега те са на съхранение в музея – според директорката му Евгения Горлачева, цитирана от РИА „Новости”, експонатите първоначално са били похитени, но после са върнати в музея. Стойността им в момента е около 500 хил. долара.

В Мариупол музеят е бил разрушен до степен, в която по-голямата част от 52-те хиляди експоната са били изгубени завинаги. Музеят в разрушения град е разположен в здание в еклектичен стил от 1916 г. Самият музей е открит на 6 февруари 1920 г. с 30 зали, архив, библиотека и работни кабинети. Основа на експозицията става древната история на Приазовието. Директорът основател на музея Иван Коваленко лично е събирал първите експонати. За първите десет години Мариуполският музей успява да събере 17 хиляди експоната. Годишно е посещаван от 14 хил. посетители. По-късно пред входа му са поставени половецките каменни изваяния от ХІІ-ХІІІ век, намерени в Богоявленка, Мали Манисол и Ялта. През Втората световна война музеят губи част от колекцията си. Възстановена е едва през 1980 г. През 2021 г. в Мариупол са съхранявани повече от 53 хиляди експоната, сред които 17 хиляди книги. Сред ценните вещи е имало творби на Куинджи, Глушченко, Шишко, Яблонска, богати археологически колекции.

Сред най-ценните творби, изнесени в Донецк от руските окупатори, са творбите на Иван Айвазовски и Архип Куинджи. В музея в Донецк са били изпратени и медали на художника медалиер Ефим Харабет и неговия ученик Юрий Шевяков, както и свитък с Тората, икони, предмети на бита и национални костюми на различни народи. Операцията по незаконното изнасяне на ценностите е била ръководена от сержант Юрий Бухарьов, преди войната бивш научен сътрудник на Донецкия държавен краеведчески музей. Всички експонати той е изнесъл с товарни камиони.

Художественият музей на Куинджи е унищожен изцяло, казва ръководителят на Националния съюз на художниците на Украйна Константин Чернявски. Музеят е бил открит през есента на 2010-а в чест на 100-годишнината на художника и се е помещавал в имение в стил северен модерн от 1902 г. Зданието е било реставрирано 13 години. В музея са се съхранявали три големи платна на Куинджи, писмата му, творби на негови съвременници като Шишкин и Верешчагин, както и картини от художници от ХХ век – Яблонска, Коцка, Глушко. Не се знае каква е тяхната съдба.

Историко-краеведческият музей в Иванково, Киевска област, където са били изложени творбите на украинската художничка-примитивист Мария Примаченко (1909 – 1997), е изгорял изцяло. Би Би Си обаче твърди, че жители на Иванково са успели да изнесат 8 или 12 платна на художничката, като са изтръгнали решетките на прозорците. В музея е имало повече от 20 картини, което означава, че част от наследството на известната художничка е изгубено завинаги. Примаченко е рисувала големите трагедии на Украйна – Гладомора, Втората световна, Чернобил. Тя получава световна известност през 1937 г., когато е удостоена със златен медал на Световното изложение в Париж. Нейната картина „Плашило” е била изложена в основния проект на Венецианското биенале в Арсенала. Според експертите на „Форбс” загубата на картините многократно повишава стойността на оцелелите. През май 2022 семейството на Примаченко продава една от творбите ѝ – „Моята къща, моята истина” – за 110 хил. евро на благотворителен аукцион. Една от картините на художничката, собственост на френски колекционер, е оценена на около 1 млн. евро.

Константин Акинша пише в блога си, че към 17 май няма никаква информация за съдбата на Херсонския областен художествен музей. Музеят в Херсон е основан през 1890 г. като археологически, има три експозиционни зали в центъра на града и богати колекции с повече от 150 хил. експоната. Най-забележителна е уникалната колекция от монети от древногръцките градове от Северното Черноморие и оръжие от ХV-ХХ век. Има и богати колекции мебели и порцелан. В Херсон е била съхранявана и част от скитското злато.

Източници на „Форбс” в археологическите среди са уверени – знаменитите предмети от скитското злато от музейните колекции не могат да бъдат скрити. Рано или късно те ще се появят на бял свят, точно както са били открити и върнати предметите, откраднати от Иракския национален музей след намесата на американо-британската коалиция през 2003 г. Реституцията обаче може да продължи с години, ако изобщо се случи. Изкуствоведите дават за пример югославската война, след която музеите са получили повече от експонатите си, но много от тях все още са в процес на международно издирване.