Издават непубликувана поема на Набоков за Супермен

Поема на Владимир Набоков, писана от перспективата на комиксовия супергерой Супермен, бе публикувана за пръв път. „The Man of To-morrow’s Lament“, чиято премиера бе в тазседмичния брой на авторитетното специализирано издание „Times Literary Supplement“, описва страданието на Супермен, че не може да има деца от Лоис Лейн, пише „Гардиън“.

Синът на Набоков е бил голям почитател на комиксите за Човека от стомана. В поемата си авторът на „Лолита“ (романът предстои да бъде публикуван 13 години след поемата за Супермен) пише от негово име – Кларк Кент се разхожда в градския парк с журналистката, негова любима Лоис. Принуден е да носи очила, „в противен случай, погаля ли я с моя свръхпоглед, болезнено ясно виждам трептенето на дробовете ѝ“. Супермен на Набоков, който предизвиква алюзии с Хамлет, казва, че обича Лоис, но „бракът за мен ще бъде убийство“, тъй като евфемистичната му „любовна струя“ може да убие неговата бъдеща съпруга.

През юни 1942 г., само няколко години след пристигането му от окупирана Франция в Америка, Набоков предлага поемата на поетическия редактор на „Ню Йоркър“, разказва Андрей Бабиков, писател, поет, преводач, изследовател на литературата на руската емиграция и в частност на литературното наследство на Набоков. Той е откривателят на това забравено произведение, намира го в папка в библиотека за редки книги и ръкописи в Йейл.

В редакцията на списанието Набоков предупреждава, че изпитва „ужасяващи трудности и изтощение да владее нов език“ и че поемата е „риск“. Въпреки това пита редактора Чарлс Пиърс дали „Ню Йоркър“ няма да му плати „хонорар, колкото може по-адекватен, предвид миналото му в Русия и настоящите му агонии“. Пиърс му отказва с аргумента, че „по-голямата част от колегите му в редакцията смятат, че мнозина от техните читатели няма да разберат“ поемата и се съгласява със самокритичната забележка на Набоков, че стиховете в средата трябва да бъдат преработени.

„Пиърс едва ли е осъзнавал, че отказът на „Ню Йоркър“ да публикува може би първата поема за Супермен може да означава, че тя няма да се появи никъде – пише Бабиков. – Нито пък е успял да види, че човекът пред него, който „пише великолепни неща“, до края на 50-те ще стане световноизвестен писател, провокативна загадка за проницателни читатели и познавачи на творчеството му, или че тази нехаресана поема от 1942 г. ще се превърне в една от липсващите страници на неговата творческа биография.“

Вдъхновението за поемата, смята набоковедът, е корицата на комикс №16 за Супермен, в който Кларк и Лоис са изобразени в градски парк пред статуя на извънземния супергерой. Дори коментарът на Лоис – „О, Кларк, не е ли прекрасен!?!“ – се появява в стиховете на Набоков със същата пунктуация.

„Непубликуваната поема на Набоков е стояла в тази папка почти 80 години и най-сетне – също както Супермен би направил – проправя пътя си до светлината на деня“, коментира Бабиков.