След дълго очакване видяхме старата/нова зала на Народното събрание. И без да се знае реалната цена на ремонта, разочарованието надделяваше. Читалищна зала, квартално кино, лош вкус – какво ли не чухме. Както се казва, каквото си поръчаш, такова ще получиш. Ние не получихме нищо. Остана ни споменът за великолепния кристален полилей, удобните и масивни кресла от скъпо дърво. Залата я получиха 240 народни представители, повечето от които са временни.
Какво загубихме? Загубихме шанса да имаме още една зала за обществено ползване с внушителен капацитет, със широки фоайета и гардероби, на които могат да завиждат и Народният театър, Софийската опера и Софийската филхармония.
Познавам тази зала, защото в 90-те години със „Софийски солисти” изнесохме серия концерти. А и съм присъствал на концерти там на Филхармонията и Радиооркестъра.

Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ преди концерт в Дворжаковата зала в Прага. Снимка: Личен архив на Пламен Джуров
В онзи период председател на Народното събрание беше Йордан Соколов, виден юрист, страстен меломан – човек възпитан, който излъчваше култура в най-широкия смисъл на понятието. В поредица от разговори му разказах това, което знам за залата – примерно, че реалният ѝ капацитет е 900 човека, но след злополучен ремонт на ЦК на БКП с преграждането на стените зад колоните и покритието със звуко-поемащи хартиени плочки са осакатили акустиката и куп други детайли.
Предложих на Соколов да отиде в Прага, непременно да посети Дворжаковата зала в двореца Рудолфиниум, където работи Чешката филхармония, през която минават десетки (а може и стотици) хиляди посетители годишно. Защото Зала „Георги Кирков” в бившия Партиен дом е по-малко копие на Дворжаковата в Прага. Зададох му и въпроса:
„Как е възможно през цялата зима парното да работи на макс при такива цени и използването на залата да е един ден за 2-3 месеца?”
В прав текст му предложих да обмислят връщането на залата към концертен и публичен режим. В последния ни разговор той отговори:
„Преустройството няма да е повече от 6 милиона лв….”.
Доколкото знам, започнали са разговори на тази тема в техни среди. Но скоро след нашите разговори самият Соколов слезе от сцената.
И досега съжалявам, че тази идея не се реализира. Но днес още повече съжалявам. Защото със завземането ѝ от парламента тази зала губи общественото си значение и присъствие. Тя окончателно се превръща във ведомствена зала. В умните страни такова разточителство не е познато. И това не е само по този конкретен повод. Рушим с лекота, зачеркваме с охота и нямаме угризения… Но, както казва един български класик:
„Бедни сме, щото сме прости…“.

Ремонтът на пленарната зала в бившия партиен дом струва на държавата 23 млн. лв., а с допълнителните разходи цената нараства до 44 млн. лв. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС
Сега колегите музиканти лансират идеята старата зала на Народното събрание да стане концертна зала. Прави са. Тя има потенциал, има и акустика, дори възможност и за изложбени площи. Театралните и концертни зали оживяват местата, които са главно административни центрове. Така е и в София. Без тях центърът е полумъртъв след работно време. Е, от време на време се съживява – особено при протести….
Но се съмнявам, че някой „отгоре” ще прегърне идеята за концертна зала в стария парламент. Щяло да има музей на парламентаризма! Музей или мавзолей?

Сградата на парламента на площад „Народно събрание“ остава празна. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС
* Пламен Джуров e диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, професор по дирижиране в Националната музикална академия.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение