Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Изгубената любов на Дон Кихот из Балканите

Испанската журналистка Анхела Родисио издава роман за образа на Дулсинея и за войните, опустошили Европа

Мигел де Сервантес твърди, че неговият дон Кихот намира името Дулсинея за „благозвучно, необичайно и многозначително”. - Изгубената любов на Дон Кихот из Балканите

Мигел де Сервантес твърди, че неговият дон Кихот намира името Дулсинея за „благозвучно, необичайно и многозначително”.

„Изгубената любов на Сервантес” (L’amore perduto di Cervantes, както е в оригинал италианско заглавие) е роман за за Дон Кихот като женски персонаж, за Балканите и техните войни – и ни хвърля в авантюрата на журналистка, търсеща истината за най-значимата испаноезична книга в Европа от ХVІ в., по време, когато две могъщи империи си оспорват господството над Средиземно море – испанската и османската.

Авторката Анхела Родисио е репортерка от испанската телевизия TVE. Тя е очарована от образа на Дулсинея, който според нея не е измислен, пише Марта Серафини в материал за италианския „Кориере дела сера”. В 1999-а журналистката тя отразява войната в Косово и е изненадана, че селището Улцинье или Улчиньо в съседна Черна гора е античният Дулцинум, превърнал се във венецианската крепост Дулчиньо. Тук Мигел де Сервантес, създал „Дон Кихот”, се влюбва в местна жена и по-късно дава името на героинята си според родното място на собствената си любима.

Точно по тези места е прекарал османския си плен Сервантес, паднал в ръцете на турците в битката при Лепанто от 1571-а.

Сервантес твърди, че неговият дон Кихот намира името Дулсинея за „благозвучно, необичайно и многозначително”. Името наистина означава „Сладостна”. Така че тази тайнствена, измислена любима на налудничавия рицар от Ла Манча не е друго, а град на Западните Балкани, преминал от венецианска към османска власт – едновременно красиво и недостъпно.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Романът на Анхела Родисио, който още не е преведен на български, идва няколко години след „Бялата крепост” на Нобеловия лауреат за литература Орхан Памук. Книгата на Памук също включва Сервантес като османски пленник след битката при Лепанто.

Общото между Памук и Родисио е, че и двамата смятат „Дон Кихот” за силно автобиографичен роман – не толкова заради отделни факти, колкото заради отношението на автора към собствения му герой – тъжния, луд, но и симпатичен идалго, който изказва много от мислите на собствения си създател. Рицарският идеал не е чужд и на самия писател.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах