Изгубената любов на Дон Кихот из Балканите

„Изгубената любов на Сервантес” (L’amore perduto di Cervantes, както е в оригинал италианско заглавие) е роман за за Дон Кихот като женски персонаж, за Балканите и техните войни – и ни хвърля в авантюрата на журналистка, търсеща истината за най-значимата испаноезична книга в Европа от ХVІ в., по време, когато две могъщи империи си оспорват господството над Средиземно море – испанската и османската.

Авторката Анхела Родисио е репортерка от испанската телевизия TVE. Тя е очарована от образа на Дулсинея, който според нея не е измислен, пише Марта Серафини в материал за италианския „Кориере дела сера”. В 1999-а журналистката тя отразява войната в Косово и е изненадана, че селището Улцинье или Улчиньо в съседна Черна гора е античният Дулцинум, превърнал се във венецианската крепост Дулчиньо. Тук Мигел де Сервантес, създал „Дон Кихот”, се влюбва в местна жена и по-късно дава името на героинята си според родното място на собствената си любима.

Точно по тези места е прекарал османския си плен Сервантес, паднал в ръцете на турците в битката при Лепанто от 1571-а.

Сервантес твърди, че неговият дон Кихот намира името Дулсинея за „благозвучно, необичайно и многозначително”. Името наистина означава „Сладостна”. Така че тази тайнствена, измислена любима на налудничавия рицар от Ла Манча не е друго, а град на Западните Балкани, преминал от венецианска към османска власт – едновременно красиво и недостъпно.

Романът на Анхела Родисио, който още не е преведен на български, идва няколко години след „Бялата крепост” на Нобеловия лауреат за литература Орхан Памук. Книгата на Памук също включва Сервантес като османски пленник след битката при Лепанто.

Общото между Памук и Родисио е, че и двамата смятат „Дон Кихот” за силно автобиографичен роман – не толкова заради отделни факти, колкото заради отношението на автора към собствения му герой – тъжния, луд, но и симпатичен идалго, който изказва много от мислите на собствения си създател. Рицарският идеал не е чужд и на самия писател.