Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Изгубени в превода на Татяна Лолова

Как две преводачки решиха да излязат от анонимността покрай една голяма актриса

Татяна Лолова е вдъхновен „преводач“ и в театъра, и в киното. Вече около 60 години.  - Изгубени в превода на Татяна Лолова

Татяна Лолова е вдъхновен „преводач“ и в театъра, и в киното. Вече около 60 години.

Две професионални преводачки се изгубиха в превода на Татяна Лолова. И успяха да я сломят. Разтърсиха я ей така, за едното нищо – за да укротят метлите си; и за да излязат от анонимността покрай нейната слава. 

Преди 44 години думите на голямата актриса, изиграла помитащо кралица във филма „Гоя“ на Конрад Волф, са били преведени от млад студент, бъдещ инженер, на среща с публика в Германия.

Преди две седмици Лолова си спомни онзи момент в предиобедното предаване за култура на БНТ, където бе поканена, за да представи нов филм със свое участие. Звездата разказа как момчето уж превеждало думите й пред чуждата публика, но тъй като „преводачът никога не превежда точните думи“ – чуждестранните гости и журналисти разбирали какво казва тя от реакциите на онези сред зрителите, които знаели български… Актрисата сподели тази случка в БНТ на шега, между другото – защото е наясно, че всеки, който види слънчевото й лице, очаква да от нея поглед, да чуе малка шега, а защо не и специално внимание към собствената си особа, за засияе и той.

Днес преводачките Недялка Чакалова и Аглика Маркова се появиха в БНТ греещи от обида от името на Съюза на преводачите. Поискали да утешат „оскърблението“ си с уточнението, че обичат и уважават Лолова. Но думите й катапултирали Чакалова на метлата, по думите й. Затова решила да иска „право на отговор“ в БНТ. Да отговори от името на цялата преводаческа гилдия. Засегнала се не заради колега, а за едно анонимно момче, решило да изкара през 1971 г. малък хонорар със техничарския си немски. Обидила се от името на Съюза на преводачите.

„Преводачът трябва да превежда точно, което не значи буквално“, обясни Чакалова.

„Нека да излезем от частния случай и забравим тези думи на г-жа Лолова – намеси се някак виновно другата гостенка, Аглика Маркова. – Всъщност нашата цел е да кажем още веднъж от вашия много известен екран, че има малка разлика между това да знаеш езика и да можеш да превеждаш. Ние искаме да се знае, че преводачът превежда смисъла, а не думичките, които говорителят употребява…

Искаме да получим извинение за преводаческата професия, която се приема малко лековерно.“

Разбираме, че така, по принцип, двете са се вдигнали да търсят възмездие за цялото съсловие, използвайки Лолова – за да ударят по-силно, да заболи повече, да отекне по-надалече.

„Когато обидят моето съсловие – аз реагирам – обясни Чакалова. – Просто веднъж завинаги трябва да се направи разлика в България между превеждащ случайно от някой, хванат от улицата, набеден, че знае някакъв език, и преводач, който е професионален. Който също може да бърка… Ние си носим нашите грехове с имената си… Това е високоинтелектуален труд.“

Целта им е постигната, мишената – уцелена в сърцето. През екрана. Търсещите мъст и слава преводачки успяха с принципната си обида да съсипят не само Татяна Лолова, а да обидят всеки неин зрител. Защото ако те превеждат смисъла на казаното от друг, г-жа Лолова и всички актьори превеждат посланията на най-големите драматурзи, дават им телата си, гласовете си, емоциите си. Правят го, за да ни възвисят. И потъват в чуждите думи не сами, някъде в кабинката, или като втори глас на госта с ценните мисли. Актьорите превеждат с цялото си живо същество пред публиката. А Татяна Лолова е вдъхновен „преводач“ на чужди животи и в театъра, и в киното. Вече около 60 години. Нейният „превод“ има магнетично въздействие върху околните, но е унищожително за нейния личен свят.

У нас има мнозина преводачи, които не са анонимни за публиката. Те са знаменитости, достигнали слава с труда си, а не с бичуване на звезди от екрана. Големият поет Валери Петров, превел изящно пиесите на Шекспир, приживе бе един от тях. Имаше спектакли по някои от творбите на английския бард, на които Петров бе аплодиран, сякаш той е Шекспир. Велики мигове като този е рядкост да преживееш. Но ето – две преводачки се заеха да си изпросят подобен проблясък. И след минутите в разговор за себе си заключиха:

„От нас да мине, ще ви простим греха…“

Да преведем ли това изречение на български?

Защото обидените гостенки явно не знаят добре този език, някак не могат да вникнат в смисъла му – а може би мислят и се изразяват по-добре на чужди езици? Да им помогнем тогава – да кажеш по адрес на голяма личност като Татяна Лолова нещо толкова пренебрежително, самочувствието ти има нужда от лечение.  Желанието да погазиш достойнството на звезда като нея пред голяма аудитория – болестта е с диагноза. А жаждата да излезеш от анимността като се изложиш – е нелепа. Защото да претендираш за високоинтелектуален труд, но да сънуваш чуждо дуенде, сляп за ежедневието на знаменитост, удавена в чуждото внимание, изгубена сред хилядите очи, които изследват тялото и душата й за несъвършенства…, е просто глупост.

И още нещо – да криеш подобен миг на „слава“ зад мнима обида, не е никакво актьорско майсторство.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах