Пост-истината за Ван Гог

Ако говорим за политика, се намираме в света на „пост-истината“. Важи ли това и за изкуството? Фалшификатите стават все по-добри. Може би толкова добри, че успяват да влязат в кръвния поток на пазара на изкуство. „Сотбис“ скоро върнаха парите за скъпо продаден портрет, който се оказа имитация на Франс Халс. Кръг от талантливи фалшификатори разпространява картини, приписвани на Орацио Джентилески и Лукас Кранах. И това може би е само върхът на айсберга. Галерия „Дълич“ демонстрира точно това, поставяйки оригинал редом с фалшификат. Уменията на фалшификаторите стават все по-убедителни. Те стигнаха и до страстното изкуство на самия Винсент Ван Гог.

Музеят на Ван Гог в Амстердам е толкова обезпокоен от ново „откритие“ на предполагаеми рисунки от живописеца, че публикува специално изявление колко неубедителни са 65-те досега неизвестни работи, публикувани в книгата „Винсент Ван Гог: изгубеният арлски скицник“. Музеят твърди, че специалистите му са разгледали висококачествени фотографии на рисунките и част от оригиналите, стигайки до извода, че те не могат да бъдат приписани на този художник. Предполагаемо създадени между 1888-а и 1890-а, тези работи не отразяват развитието на Ван Гог в рисунката по това време. Стилът е монотонен, тромав и лишен от дух. А мнението на амстердамския музей относно Ван Гог не може да се пренебрегне.

И не е само това. Ван Гог е използвал черно мастило и то постепенно е избледняло до кафеникав цвят. Докато рисунките са изработени направо с кафяво мастило. Дори само това би трябвало да бъде убедително доказателство, че пред нас стоят фалшификати, които някой се опитва да ни представи за работа на майстора. В сградите има грешки, каквито Ван Гог никога не е допускал, защото ги е наблюдавал отблизо, така че присъдата е недвусмислена.

Вижте още: БЪЛГАРКА С РЕВОЛЮЦИОННО ОТКРИТИЕ ЗА ВАН ГОГ?

Въпреки всичко, съставителите на „Изгубеният арлски скицник“ няма да отстъпят, защото изданието е на уважаваната нюйоркска фирма „Ейбрамс“. Ентусиазираният предговор е от изследователя на Ван Гог, куратора Роналд Пикванс. Текстът е от Богомила Уелш-Овчаров, също известна специалистка в изследванията върху Ван Гог от университета в Торонто. Тя говори за изненадата и радостта си от откриването на тези рисунки при пътуване в Прованс. И първа прави предположението, че става дума за работи на самия Винсент.

Богомила Уелш-Овчаров, известна специалистка по изкуството на Ван Гог от Университета в Торонто, първа прави предположението, че става дума за работи на самия Винсент.

Но ако музеят има право, значи доста сериозни хора са се поддали на заблуда. Къде е истината? Рисунките наистина ползват техника, близка до тази на Ван Гог, но действително са безжизнени, макар че изобразяват гледки като тези от популярните картини на художника. Нещо липсва, доколкото се предполага, че са изработени в най-креативния период на творчеството му, когато той бяга от изкушенията на Париж, за да открие светлината на Юга и рисува горящи слънчогледи, градини, страстни портрети и сцени от кафенетата, а сетне се разболява и попада в лудница. Според предположенията, Ван Гог праща този скицник на собствениците на кафенето до неговата Жълта къща, докато се лекува. Само че рисунките са неемоционални, неизразителни, обикновени упражнения без никаква енергия и без визията, която бележи изкуството му от този период.

„Автопортретът“, сложен на корицата на изданието, не прилича на Ван Гог, камо ли на Ван Гог, рисуван от самия себе си. Цялата загадка се изяснява: това е бездушен, неумел опит да се изобрази човешко лице. Но не е лицето нито на Винсент, нито на друг художник.

Ако музеят е прав, тези рисунки не са създадени случайно. Това е преднамерен опит за фалшификация на Ван Гог. Някой се е постарал да приличат на направени от него, а експертът, съставил цяла книга с подробни забележки и коментари, най-добронамерено е позволил да бъде подведен.

Може би някои ще повярват в книгата, защото тя е красиво изработена и текстът й звучи ерудирано. Но защо никой не е обърнал внимание на позицията на музея още през 2008-а, когато тя е била заявена за първи път? Рисунките вече са част от културния пейзаж. За тях ще се говори, че са „противоречиви“, но музеят на Ван Гог няма властта да изземе и унищожи фалшификатите. Той може само да изложи съображенията си. Привържениците на „Изгубеният арлски скицник“ ще направят същото.

Добре дошли в света на пост-истината!