Найден Тодоров и Камий Тома

Изгубеният рай – просто еротична фантазия на Ерик-Еманюел Шмит

Епохалният труд на писателя, който трябва да обхване човешката история, е по-скоро романтична история с много анахронизми

Претенцията на Ерик-Еманюел Шмид, че „Изгубеният рай“ е епохален труд, е доста преувеличена. Снимка: „Площад Славейков“ - Изгубеният рай – просто еротична фантазия на Ерик-Еманюел Шмит

Претенцията на Ерик-Еманюел Шмид, че „Изгубеният рай“ е епохален труд, е доста преувеличена. Снимка: „Площад Славейков“

Сигурно е вдъхновяващо да работиш 30 години върху една идея, както е направил Ерик-Еманюел Шмит. Когато бил на 25, му хрумнало да разкаже историята на човечеството през очите на един безсмъртен герой, преминал през всички ключови събития на историята. Три десетилетия по-късно, след дълго проучване на религиите, обществата, медицината, философията, започнал да пише осемтомен роман, изцяло художествен, наречен „Пътуване през времето“.

На български излезе първият том – „Изгубеният рай“, разказ за първите дни на цивилизацията, оформен около легендата за потопа и с главен герой безсмъртния Ноам (прототипът според сюжета е библейският Ной).

Очаквах романа с нетърпение – Гор Видал и Мика Валтари отдавна разпалиха вкуса ми към художествените възстановки на древната история. Славата на Ерик-Еманюел Шмит като един от най-четените и превеждани автори даваше основание да очаквам подобно мащабно възпроизвеждане на миналото с богати и достоверни образи. За съжаление първият том на епохалния труд се оказа еротичен роман с романтични елементи и претенциозно насищане на разказа с хронологично несъвместими факти.

Ноам, главният герой, който мистериозно се „събужда“ в пещера близо до Бейрут в наши дни, е безсмъртен пътешественик във времето, роден малко преди Потопа. Спомените му са детайлни и живи, и историята тече паралелно – в днешни дни и в древното минало. В началото на житейския си път той е син на племенен вожд, влязъл в конфликт със собствения си баща, защото и двамата са влюбени в една и съща жена.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Всъщност основният наратив на „Изгубения рай“ е свързан с любов, романтика и еротика. Освен пространните описания на любовните трепети на Ноам, читателят е „възнаграден“ и с детайлни описания на еротичните му изживявания с няколко жени. Експресивността им е очевидно търсен ефект – те са ключови за фабулата, несъразмерно дълги и чести, натуралистични и описани без никаква загадъчност. Читателят обаче е приобщен категорично – любовният живот на хората от неолита се оказва много близък до съвременния. Като бонус Шмит „разкрива“, че познатите ни неолитни фигурки на плодовити жени не са ритуални фигури, а порнозабавления, които първите цивилизовани хора използват, когато нямат жена подръка. Подробно е описана мастурбацията на отшелника, който е лишен от женска ласка, и появата на първите проститутки (разбира се, те са от все още недостатъчно цивилизовани прослойки). На фона на любовните скандали, секса и възпроизводството се разгръщат мащабни събития, споменати между другото – опитомяват се за пръв път кучета, домашни кокошки се разхождат в дворовете на първите земеделци, жрец изобретява аспирина от върбова кора (и куп други билкови лекове, включително такива за потентност). Но най-важното е, че идва Потопът. Строежът на Ноевия ковчег също е част от сюжета, която ни най-малко не напомня библейската версия. Историята за това как е построена „плаващата къща“ е история за дворцови интриги и база за обмен на морални тезиси от типа „може ли до истината да се стигне с лъжа“. Проблемът за алкохолизма е засегнат сериозно в този „исторически роман“ – майката на Ноам се напива от ревност ту с боровинково, ту с малиново вино (за грозде не се споменава), но успява да пребори вредния си навик.

Ерик-Еманюел Шмит очевидно не се е стремял към особена историческа правдоподобност. Наистина не е фиксирал директно епохата, в която е разположил героите си, но е оставил достатъчно подробни маркери. Намеква откровено, че иде реч за Каменната ера (неолита), след което влиза в противоречие със себе си, защото слага мечове в ръцете на героите си. Бащата на Ноам е първият, който опитомява кучетата, според романа, но според археолозите и антрополозите това се е случило поне 5 хилядолетия по-рано. Кокошките, които щастливо снасят яйца сред наколните колиби, започват да живеят с хората дълго след като са одомашнени житните култури.

В „Изгубения рай“ се споменава, че хората помнят Ледниковата епоха, която всъщност е завършила поне 7 хилядолетия преди потопа в Черно море. Десет хилядолетия са вкарани в няколко години – времето на порастването на Ноам.

Историческите неточности биха били просто художествен похват, ако не бяха бележките под линия – според твърденията на автора, написани от самия Ноам в наши дни. В тях се правят връзки между началото и по-късното развитие на цивилизацията, споменават се имена на исторически личности и на факти от съвременната наука. По отношение на примитивната медицина авторът е изключително ласкателен – жрецът Тибор е запознат с почти всички възможности на почти всички растения и лекува почти всички болести. Умее да ампутира крайници с висока степен на успех (единият от героите дори доброволно се подлага на подобна операция, за да изравни силите си със сакатия си брат в смъртоносен дуел). И не само реже крака смело, но изработва напълно функционални протези от еленови крака, така че осакатените си ходят нормално след ампутацията.

Цялата тази смесица от ентусиазиран секс, любовни терзания, родителски грешки и морални дилеми сигурно ще намери и непретенциозни читатели, които ще оценят увлекателността на сюжета. Но претенцията на писателя, че това е епохален труд, е доста преувеличена. Наистина трябва да бъде казано ясно, че това не е историята на човечеството, а фантазия, извличаща екзотичността си от интересни събития в реалността.

Остава любопитството как точно Ерик-Еманюел Шмит е смесил следващите 8 хилядолетия в оставащите 7 тома на остологията „Пътуване през времето“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах