Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Изгубеното интервю на Принс

Хората чуват секса в песните ми много повече, отколкото съм писал за него, казва певецът през 1997-а – в материал за Top of the Pops, който никога преди не е бил публикуван в цялост заради откровеността си

Преди близо 20 години Принс дава едно от най-откровените си интервюта – дотолкова, че то никога не е публикувано. Чак сега, няколко дни след смъртта на музиканта, пълният материал на Сузи Буун вижда бял свят. - Изгубеното интервю на Принс

Преди близо 20 години Принс дава едно от най-откровените си интервюта – дотолкова, че то никога не е публикувано. Чак сега, няколко дни след смъртта на музиканта, пълният материал на Сузи Буун вижда бял свят.

Всеки има история на ужасите. Той няма да ви позволи да го гледате в очите, нито да му задавате въпроси, той ще ви шепти така тихо, че няма да можете да го чуете, ще ви поиска косъм от слабините (за това по-късно) или просто няма да каже абсолютно нищо.

Усещането за предчувствие не изчезва, когато го зървам първоначално: лек, крехък, почти пантомимичен принц, обграден от задъхани бодигардове. Групата се разделя, той пристъпва напред, безмълвно подавайки ръка. Чува се леко изпукване, когато се здрависваме и за момент се страхувам, че съм стиснала твърде силно деликатните му кости, но звукът просто идва от неговите 15-сантиметрови платформи с ток, които чукат по земята.

Въвежда ме в малка гримьорна зад сцената на телевизионното студио, където е репетирал. Минава зад мен и тихо затваря врата.

„Моля, седнете, където ви е удобно“, казва с глас толкова невероятно дълбок, че инстинктивно се оглеждам за друг човек.

Но такъв няма, нито мениджър, нито бдителен PR. Само двамата сме в стаята, 3 на 2 метра, хладна, стерилна и индустриално сива.

Това не е човек, който харесва да дава интервюта. Всъщност, той спря изобщо през 1983-а, след като стана все по-разочарован от интереса на медиите към сексуалните му наклонности и скандалното съдържание на песните му. В последните няколко години обаче има постепенно размразяване. Днес той се плъзва удобно в дивана срещу мен. Изглажда белите си панталони с ръка и започва да клати във въздуха единия от кръстосаните си тънки крака. Разбира се, в ритъм.

И след това започва да говори, дори да бъбри. И докато говори, се подхилква, гримасничи, шегува се, смее се на себе си и естествено флиртува, позволявайки якето му да открие малко плът преди да го върне на мястото му – точно толкова, че след това отново да падне.

Той е, разбира се, принцът на раздразнението. Неговите песни кипят от сексуални намеци и еротика.

„Хората чуват много повече секс в песните ми, отколкото някога съм написал – отбелязва с възмущение. – Ако слушате думите в Sexy MF, ще видите, че те са за моногамията, а не за безразборния секс.“

Той едва ли може да претендира за неправилно тълкуване, все пак, на песни като Soft and Wet, Scarlet Pussy и Jack U Off. Или Head, сладострастният фънк от албума му от 1980-а Dirty Mind.

„Е, добре, припевите в тези парчета са за, хм, секс – признава той за кратко преди да намигне дяволито, – но има и стихове също така.“

Доброто му настроение е опияняващо, но и изненадващо. В последните две години той е изправен пред редица скандали със звукозаписни компании, продажбите падат, интересът отслабва, а през октомври 1996-а губи и детето си. Известен само като Бой Грегъри, синът на Принс и съпругата му Майте Гарсия, живее само няколко дни, след като се ражда с деформиран череп, състояние известно като Синдром на Пфайфър.

„Онова време беше най-травматичното в живота ми – признава Принс, – но обратно на това, което се говори за мен, се чувствам много позитивно. Вярвам, че Бог има план. За всичко, което се случва, си има причина.“

Но наистина, какъв план, каква причина може да стои зад смъртта на детенце на няколко дни?

„Има толкова много начини, по които да гледаш на нещата – обяснява меко. – И аз никога не бих използвал думите „те са си отишли“. Те винаги ще се връщат, виждаш ли.“

Думите му идват с обичайната си неяснота, прозрачна мрежа от фрази, които са както димна завеса, така и пряма истина. Да говориш с Принс е като да си в присъствието на магьосник. Той тъче истории, идеи и лични философии в експравагантна смес от мисли, които имат абсолютен смисъл, когато си там, но заминеш ли си ти е трудно да ги събереш обратно заедно. И за това не помага отказът на Принс да позволява журналистите да записват разговорите му – въпреки че аз мога да нося една тетрадка.

Така че той говори надълго и нашироко за това как се стреми да постигне духовно ниво, където всеки е равен, където няма фанатизъм, нито предразсъдъци. Говори за това как 27-ата е най-важната година в живота на всеки, за това как иска да събере мъжката и женската страна на себе си и другите, да се ожени за двата пола. Този съюз обозначава със символа, който приема за свое име.

А, да, символът, едно от най-странните и най-осмивани кариерни решения в музиката.

„Хората твърдят, че беше трик за публичност – казва със смирена усмивка. – Не беше така изобщо. Имам предвид, ако беше, то едва проработи, нали? Не получих точно добра публичност от него. Простият факт е, че аз никога не се назовах Артиста. Това не е моето име. Не е и Tafkap, това е доста пъргаво, нали? Някой друг ми го каза. Моето име е…“ (Прави с ръка във въздуха символа си.)

„Начинът, по който се наричам, е непроизносим, но защо трябва да е лесно?“

Като обяснява това, се смее. И като се смее, изглежда признава абсурда на това да носи име, което никой не може да произнесе. С цел. Вече пет години името му още е тема, по която той е особено чувствителен. Има истории, според които е прекратявал разговори, когато някой го нарече Принс, а и с готовност признава, че губи интерес към всеки, чийто първи въпрос е:

„Как да те наричам?“

Той остава непоклатим, дори и в опасност да го запомнят повече заради завъртулката, отколкото за песните.

„Причината, по която смених името си беше глас, който ми каза да го направя. Дали е бил Божият глас? Кой знае. Може да е било някаква по-висша инстанция, може би Бог или може би някой в мен. Беше време, което ме ужасяваше. Мислех си – ако приема този глас, какво ще означава това? Но бавно, постепенно, започнах да получавам отговорите. И отговорът беше – това е този, когото трябва да съм.

Знам, че животът ми се промени от онази точка. Затова сега съм щастлив. Когато смених името си, започнах да разбирам как да овладявам щастието.“

Тайната как да овладееш щастието, според Принс, е да научиш да гледаш на нещата позитивно, да се отървеш от негативизма и да се учиш от грешките си. В случая с него, това е било бившият му договор с „Уорнър Мюзик“, от който най-накрая се откъснал през 1996-а.

„Казвал съм много за недоволството си от договора по това време, но в крайна сметка той беше мой избор. Бях изкушен от размахания пред лицето ми морков, морковът, който наричам „своя розов кадилак“. Сега мисля, че розовият кадилак беше много привлекателен, но слизаше по грешния път. Така че поправих грешката си.“

Сега той е щастлив. Но преди не е бил.

„Имаше време, когато не исках да се съобразявам. Правих интервю с една американска журналистка. На средата я попитах дали би ми дала един от срамните си косми. Тя беше възмутена… и с право. Тогава не бях щастлив човек. Беше около Lovesexy, не добро време. Почти изгубих всичко тогава.“

Само няколко месеца преди излизането на неговия албум Lovesexy, през май 1988-а, Принс е оттеглил, в последния момент, друг проект, известен като The Black Album. Хиляди са го предплатили и очакват албумът да им бъде доставен. Но Принс е променил решението си. Усетил е, че е прекалено тъмен, прекалено мрачен. Описва го като такъв, който не е предлагал никаква надежда или успокоение.

Lovesexy има коренно различно послание – предполага, че Америка се е обърнала към вярата и религията, за да се спаси от престъпността и проблемите с дрогата. Неговото изключително скъпо турне покрай албума води до разпродаване в Европа… но не и в Америка, заради което Принс губи пари. Същата година той уволнява мениджърите, адвокатите и счетоводителите си.

Така че кое е това, което го е правило нещастен? Тялото му изведнъж се изопва.

„Това не е важно сега – казва, отстъпвайки от изповедността си. После гласът му омеква: – Това, което има значение, е, че сега съм щастлив.“

Празничното му настроение се дължи до голяма степен на това, че вече не е обвързан със звукозаписна компания и най-сетне е в състояние да притежава правата на собствената си музика. Нещо, чието постигане, му отнема 17 години и все още е изключителна рядкост в музикалната индустрия. Първият му „свободен“ албум, Emancipation, по думите му му носи повече пари след шест месеца на пазара, отколкото който и да е друг албум от години – просто защото той сам получава много повече от печалбите.

„Един ден може би ще напиша книга за трудностите пред музикантите. Невероятно е как ти пишеш песни, но не притежаваш правата за тях и някой друг може да прави каквото си пожелае. Все пак – той спира за кратко, – моята душа е от желязо и не може да бъде наранена. Бил съм на върха и съм видял каквото може да се види. Бил съм номер 1 и съм продал огромни количества записи. Основната ми грижа е, че сега мога отново да се наслаждавам на това да съм музикант.

На хартия ми е трудно да повярвам, че това е най-щастливият период в живота му. Но лично е много убедителен. След това отново – през цялата си кариера той е създал различни личности за себе си. Камил от If I Was Your Girlfriend, алтереготата Джейми Стар, Джоуи Коко, Александър Невърмайнд, когато пише песни за други изпълнители. Съвсем естествено е да се подозира, че това шоу на приятелство и откровеност може да е друга роля, която е поел в този момент от живота си.

Но днес изключителната му обикновеност не говори това. Когато ставам да си тръгна, той се навежда напред и, навярно за 30-и път по време на разговора ни, се усмихва.

„Мисля, да, знам, че съм щастлив. Имам всичко, от което се нуждая.“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Принс мъртъв

Bookshop 728×90