Изхабеното величие на България

Най-тежката загуба през последните години за нас, българите, е трудна за забелязване. Губим думи.

Някои думи в българския език имаха специални значения. Те събираха в себе си основния си смисъл и привнесените от историята и културата натрупвания. Като „възраждане“ например. Възкръсването на една нация от пепелта, побрано в една толкова силна дума. Днес тази дума е употребена, повредена и изхабена от политическа партия.

„Величие“ е категория, която показва значимост, смисъл, издигане над обикновеното. Величието на една нация се гради с общите усилия на много поколения и е лесно да бъде изгубено, което знаем прекрасно от собствен опит. Днес тази дума е употребена, повредена и изхабена от политическа партия.

„Гербер“ е красиво лятно цвете, едно от най-пъстроцветните. Букетът от гербери е дълготраен и елегантен. Днес тази дума е употребена, повредена и изхабена от политическа партия.

„Промяна“ означава покрай всичко останало движение напред. Понякога болезнено, но най-често за добро. Днес тази дума е употребена, повредена и изхабена от политическа партия.

Но има една дума, в която натъпкахме всичките си обърквания, лош вкус, невяра, повърхностност… Изхабихме я и я изгубихме, превърнахме я в просто съчетание на звуци с – най-често – чалга ритъм. Облякохме я в евтини имитации на фолклор и кичозни етноелементи. И вече я повтаряме механично. Изгубихме думата, понятието, смисъла „България“.