ИСТБОРН, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, специално за „Площад Славейков“
Престижната британска награда за съвременно изкуство „Търнър“ често предизвиква дебати за стойността на съвременното изкуство. Сякаш за да се пребори с клишето, че изкуството оставя траен веществен белег, все повече съвременни автори търсят внушение чрез мимолетност на емоцията и ефектност на формата.
Преди дни в британското градче Истборн беше открита изложба на четиримата художници, номинирани за наградата „Търнър“ за 2023 г. Под светлините на прожекторите са Джеси Дарлинг, Гислейн Люн, Рори Пилгрим и Барбара Уокър, между които ще бъде поделен наградният фонд от 55 000 британски лири – половината са за победителя, а останалата сума се разпределя между другите номинирани.
Една от най-известните световни награди за визуални изкуства е създадена през 1984 г. с цел да насърчи публичния дебат около новите посоки на развитие в съвременното изкуство. И доста умело се справя с това.
В курортното градче цветната фасада на новата сграда на „Таунър“, водещ център за модерно и съвременно изкуство, който навършва 100 години, рязко се отличава от заобикалящите я сгради във викториански стил. В залите, разположени на три етажа, са изложени избрани творби на номинираните. Куратор на експозицията е Ноел Колинс.

Новата сграда на „Таунър“, водещ център за модерно и съвременно изкуство, който навършва 100 години от създаването си. Снимка: Васил Христов
Първият етаж е събрал пет произведения на родената в Швеция Гислейн Люн. Фонтанът, „инсталиран в изложбеното пространство за премахване на звука“, бебефонът, поставен в магазина за сувенири на галерията, излъчващ на живо звуци към изложбеното пространство, рисунката на стената, представяща часовете, които Лин може да посвети на работа в студиото си, индустриалните метални тръби – всичко това е физическото измерение на авторовото възприятие за ролите в живота, веществен израз на времето, усилията и труда, необходими за създаване и поддържане на произведения на изкуството в съвременния свят. Индустриалните метални тръби, които преминават през галерията, са от проекта ù „Violets 2“ (2018). Това са части от вентилационна система, демонтирана от Netwerk Aalst Bar по време на обновяването му през 2017 г., които подчертават колко зависима е художествената творба от физическото присъствие и заобикалящия я контекст.

Представянето на Гислейн Люн съчетава няколко нейни проекта. Снимка: Васил Христов
Вторият етаж е приютил Рори Пилгрим, мултидисциплинарен артист, който работи върху писане на песни, композиция, филми, текстове, рисунки, картини и изпълнения на живо. Сред творбите му основен акцент е филмът „RAFTS“ (2022), създаден по време на пандемията от Ковид. В него се разказва историята на осем жители от два лондонски квартала – „Баркинг“ и „Дегенам“. Като символ на подкрепа е използван воден сал, който ни държи на повърхността в предизвикателни и несигурни обстоятелства. Филмът поставя и въпроса как климатичната криза е свързана с поддържащите структури в нашето ежедневие. В съчетание с другите произведения на автора филмът поставя предизвикателството да общуваме и да се стремим към промяна чрез споделяне и изразяване на личен опит.

Рори Пилгрим създава филма си по време на локдауна. Снимка: Васил Христов
Джеси Дарлинг работи в областта на скулптурата, инсталацията, рисунката, текста и други медии, съчетавайки индустриални материали като лят бетон и заварена стомана с евтини предмети от ежедневието, за да преосмисли технологиите, сред които живеем. Бодливата тел, която ме посрещна на входа на залата, покрита с плетена на една кука дантела, ме въведе в свят, който дълбоко познавам. Мисля, че всеки, който се е сблъсквал с българската бюрокрация, би разбрал посланието на папката, в която има бетонна плоча. Паралелите между вътрешното и институционалното, дома и държавата, стабилността и нестабилността, уязвимостта и взаимосвързаността на индивидите в обществото се усещат от всеки ъгъл на залата. Това, което истински ме впечатли, бяха няколко творби от поредица, озаглавена „Covenants“ (2022), които интерпретират интереса на Дарлинг към религията, ритуала и труда. Изключително силно е въздействието на няколкото ръце с разтворени длани – за получаване на милостиня, за причастие, протегнати към пресъхнала чешма.

Джеси Дарлинг търси отговор на въпроса за мястото на човека в бездушието на институционалното. Снимка: Васил Христов

Ръцете са важен символ за творчеството на Джеси Дарлинг. Снимка: Васил Христов
Личният ми фаворит сред четиримата номинирани е Барбара Уокър. Ясното послание в произведенията ù, както и фактът, че изложбата е посветена на годишнината на исторически събития, придадоха специфична многопластовост на огромния стенопис, акцент в инсталацията. Произведенията са обединени под заглавието „Burden of Proof” и са създадени между 2020-2023. Те са вдъхновени от скандала Windrush. Това е името на кораба, който преди 75 години акостира в Тилбъри, Есекс, превозвайки пътници от Карибите. Според Националния архив на борда е имало 1027 души. През 1948 г. Законът за британското гражданство дава на хората от колониите правото да живеят и работят във Великобритания. През 2017 г. избухва скандал, от който става ясно, че правителството не е записало правилно данните на хората, получили разрешение да останат в Обединеното кралство, и много от тях са погрешно депортирани. Монохромните портрети на хора, засегнати от скандала, са наслоени върху рисувани репродукции на документи, които доказват правото им да останат в Обединеното кралство.

Моя милост пред част от стенописите на Барбара Уокър
Най-голямата стена в галерията е заета от монументалните стенописи на Уокър, рисувани с въглен. Всеки от изобразените е споделил личната си история и тази мащабна композиция подсилва стремежа на авторката да направи тези хора и проблема им ,,видими“. Уникалното на тази инсталация е, че тя ще бъде унищожена, буквално измита от стената, на 14 април догодина, при закриването на изложбата като допълнителен символ как системата е изтрила съдбите на тези хора. Барбара Уокър приканва зрителя да обмисли истинските последици от вземането на политически решения, сложността на това да заявяваш своята идентичност и борбата за легитимност.
Журито, съставено от Мартин Кларк – режисьор, Седрик Фок – главен куратор, Capc musée d’art contemporain de Bordeaux; Мелани Кийн – директор на Wellcome Collection; и Хелън Нисбет – CEO & Artistic Director в Cromwell Place, ще обяви решението си кой да получи наградата „Търнър“ на 5 декември 2023 г., на церемония в Зимната градина на Истборн.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение