От ловците на Брьогел до снежния човек на Джеф Кунс – Ейндреа Емълайф представя за Би Би Си личния си избор на най-красивите образци от последните 500 години в историята на изкуството.
Питер Брьогел Стари, „Ловци в снега“
Царицата на всички снежни сцени е създадена от фламандския художник Питер Брьогел Стари. Има някои основни трудности, което вървят с изобразяването на снега – трябва да бъде загатната дълбочината му, текстурата и студенината, която предизвиква онова „брррр“ усещане. Чудесната ренесансова картина все пак не е празнична или идилична – на нея не се виждат снежни човеци и филигранни снежинки. Тя е една от шестте с изображения на различни дейности през различните сезони, поръчани на Брьогел от антверпенски търговец.
В левия ъгъл виждаме група ловци, които се завръщат след неособено успешен ден (един заек няма да им стигне за Коледната вечеря). Мъжете изглеждат уморени и вървят с усилие, но в далечния десен край пързалящите се кънкьори носят радост в завладяващ и мощен контраст. Усеща се напрежението и тревогата от зимата, докато ловците стъпват тежко и оставят отпечатъци след себе си. Интересно е, че най-разпознаваемата снежна сцена в историята на изкуството е меланхолична – но и доста реалистична. Със зимата идва хапещият смразяващ студ. А никой не обича студа.
Хокусай, „Чайна в Коишикава – утрото след снеговалежа“
Природните изображения са в самата основа на японското изкуство и този пейзаж на Хокусай потвърждава това. Рисунки, показващи естествената среда в сезонен преход, са доста характерни. Хокусай представя зимата като загръща чайната със снежна завивка в комиксов стил. Японските художници търсят природните акценти в творчеството си, като начин да изразят будистките си вярвания. Изображенията подчертават осъзнаването на неизбежните промени, но също радостта от природния цикъл на сезоните.
Въпреки невинния си вид, хората в картината – дребни в сравнение с разпрострелия се пейзаж – имат похотливи намерения. По време на периода Едо (1603-1868), в която работи Хокусай, „чайната“ често е място, където влюбените търсят уединение, а мъжете могат да си осигурят гейши. Повечето посетители всъщност изобщо не са пиели чай.
Едуар Мане, „Ефектът на снега върху Пети-Монруж“
Когато снегът вали в града, картинката не остава съвършена, чиста и бяла за дълго; тук френският художник Едуар Мане показва градският сняг такъв, какъвто е в действителност. Между големите белите петна, накъсани от мътнокафяво, ние откриваме парижкия район Пети-Монруж, скрит под мръсния сняг и мрачно бежовото небе. Сградите сякаш се опитват да балансират екпанзията на кафявото.
Мане никога не е разкрасявал реалността, но тази картина блокира асоциациите на снега с чистота и спокойствие, като вместо това се фокусира върху проблематичните последици от снеговалежа. От 1870 до 1871 художникът служи в Националната гвардия по време на френско-преския конфликт. Задаващото се смрачаване и превърналият се в кал разтопен сняг биха могли да са предчувсвтие за надвисналата битка – но тук няма героизъм или триумф. С битка или не, времето е един от големите изравнители в живота.
Търнър, „Снежна буря – параход излиза от пристанището“
Второто изречение от прочутото пълно заглавие на картината – „Снежна буря – параход излиза от пристанището и дава сигнали в плитките води, докато следва водача. Авторът беше в тази буря в нощта, когато Ариел напусна Харуич“, сигурно не отговаря на истината, но е чудесно допълнение към мита за този велик художник.
Можете да откриете формите и обемите в сякаш безразборните мазки на четката на художника; параходът спори с бурния вятър, снега и морето, сливащи се в яростен сблъсък на елементите. Търнър е неоспоримият шампион в изобразяването на природата, упражняваща контрол. В тази картина сме привлечени от парахода, дребен и смирен в този страховит вихър на стихиите. Можем да го видим като символ на напразните човешки усилия за триумф над природата.
Франц Марк, „Купи сено в снега“
Франц Марк е един от водещите представители на немския експресионизъм. Обикновено той рисува животни, така че тази картина е аномалия. Характерни за творчеството му са употребата на светлината, основните цветове и неговото почти кубистично опростяване на формите, напомнящо за Кандински и Матис. Дори и в привидно стандартната композиция с оранжева, червена и зелена купи сено, има очевидна простота и дълбоко чувство.
Марк придава емоционално значение или цел на цветовете, които използва и докато обикновено червеното обозначава насилие, тези снежни могили излъчват невинност – изглеждат като купа с круши, покрити със заскрежена захар. Изображението е непретенциозно, но въпреки това заснежените купчини показват смяната на сезоните и намекват за нежеланието ни да приемем промените. „Събери сеното, докато слънцето грее“, гласи старата мъдрост, но истината е, че доста често времето ни изненадва и намираме купите сено покрити със сняг. А никой не харесва мокро сено.
Джон Наш, „Топенето на снега в Уормингфорд“
Джон Наш е по-малко известният брат на художника Пол Наш. Докато по-големият брат търси нови вълнуващи предизвикателства, по-младият Наш се чувство добре, когато усъвършенства своите пейзажи от източна Англия.
Тук художникът ни показва поле с ивици сняг. Това е квинтесенцията на английския пейзаж и както се вижда, зеленото преобладава над бялото. Но и в заснежените части има елементи на надежда – пролетта идва, природата се подновява още веднъж. Това ни напомня, че нищо не е вечно, но също и че някои неща никога не се променят.
Лий Милър, „Париж в снега“
За Елизабет Лий Милър обикновено се говори във връзка с големия фотограф Ман Рей, с когото са били двойка. Близостта им е от значение – най-малкото, защото Лий преоткрива техниката на соларизацията и така помага на Ман Рей да създаде някои от най-добрите си творби. Но самата Милър също е значима фигура в художествената фотография, не само като муза, а и като автор на някои изключителни кадри от Франция, като този.
Той е черно-бял, по-скоро такъв е и снегът – искрящият му блясък е притъпен, но това се случва с него в града. Ние газим из снега, колите го разнасят – той рядко остава бял в наше време. Яркият контраст между самотния силует на мъж и белият простор зловещо напомнят за изкуството на романтизма, когато от неясна тъмна фигура в далечината не може да се очаква нищо добро. Статуите от фасадата на сградата, гледащи към мъжа, отразяват същата тревога. Или може би, също като него, гледат Айфеловата кула.
Разбира се, великият символ на Париж, полускрит в мъглата на снега, носи надежда и ни напомня да гледаме напред; послание, още по-актуално днес.
Джеф Кунс, „Снежен човек“
Ако се замислим, няма по-добър пример колко лесно е да се създаде ред от изкуствени знаци от снежния човек. Три буци сняг стигат за обозначаването на човешките характеристики. В кичозния стил на Джеф Кунст снежният човек изглежда като надуваема кукла.
Той носи лъскаво синьо кълбо – запазеният знак на художника е блестящият метал. Кунс е направил снега без текстура и без дефекти, а това противоречи на всичко, което познаваме от практиката. Това е сняг като от учебник – но в загадъчния снежен човек има нещо смразяващо.
Анет Лемю, „Потенциален снежен човек“
Анет Лемю е част от глобалната вълна творци, появили се през 80-те години. С типичния си деконструктивистки подход, тя представя един снежен човек на части. Работата ѝ засяга дълбоки теми – природата на времето, същността на идеите – но не без чувство за хумор. Клинично-белият Потенциален снежен човек състои от три сфери, морков и няколко въглена – всички лишени от цвят.
Може да мислите, че изглеждат недовършени – разбира се, биха могли да се превърнат в снежен човек, но още не са. Трябва да боядисате носа оранжев, копчетата черни и да аранжираните отделните елементи, за да получат познатата форма. Работата е създадена като отговор на събитията от 11 септември, което някак си смекчава игривото зимно настроение.
Яйои Кусама, „Снежна топка в залеза“
Тази творба прилича повече на огнена комета, отколкото на снежна топка, но кога ли ексцентричната японска концептуалистка Яйои Кусама е играла по правилата? Снежна топка в залеза е една от ранните ѝ творби, част от серия рисунки, създадени в Япония между 1953 и 1957 г. По това време тя едва започва да развива своята легендарна точкова естетика, както личи от натрапчивото им повторение сред наситени цветове.
Това високо-октанаво изображение, която би трябвало да представлява снежна топка, със сияещата си в червено и синьо аура предизвиква природата. Снегът изглежда като подпален. Но в известен смисъл изобщо не прилича на снежна топка. По-скоро виждаме Земята, а цялата ѝ зеленина е покрита с кристализиралия бял прах. Или може би виждаме слънцето. Де да можеше всички да гледаме на света като Яйои Кусама.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение