Изкуството е мир

Послание по случай Световния ден на театъра написа нобеловият лауреат за литература, норвежкият писател и даматург Юн Фосе. Текстът му е публикуван в сайта, посветен на театралния ден, и е преведен на 30 езика, включително македонски и черногорски, но не и на български.

Предлагаме ви български превод* на важното послание, в което Фосе нарича изкуството мир, а различността – творчество.

Драматургът, носител на множество световни и европейски награди, който умее да изразява човешките емоции в пиесите си като никой друг, е казал важни неща за човечеството в тези особено тежки времена. В пиесите си Фосе често оставя незавършени думи или действия, създавайки усещане за неразрешено напрежение, но в посланието му по случай Световния ден на театъра през 2024 г., няма нищо недоизказано. Достатъчно е да бъде прочетено със сърцето.

Изкуството е мир

Всеки човек е уникален и същевременно е като всеки друг човек. Нашият видим, външен вид е различен от този на всички останали, разбира се, и всичко това е супер, но във всеки един от нас има и нещо, което принадлежи само на конкретния човек – което е самият той. Можем да наречем това нещо негов дух или душа. Може да решим изобщо да не го обозначаваме с думи, просто да го оставим намира.

Но докато всички сме различни един от друг, ние всички също така си приличаме. Хората от всяка част на света са фундаментално подобни, без значение какъв език говорим, какъв цвят на кожата имаме, какъв е цветът на косата ни. Това може да е нещо като парадокс: че сме напълно еднакви и в същото време съвършено различни. Може би човек е вътрешно парадоксален, в нашето свързване на тялото и душата ние обхващаме и двете – най-земното, осезаемо съществуване и заедно с това – нещо, което надхвърля материята, което надхвърля земните граници.

Изкуството, доброто изкуство, успява по своя чудесен начин да съчетае напълно уникалното с универсалното. Позволява ни да възприемем различното, може да се каже – чуждото, като универсално. По този начин изкуството прекрачва границите между езици, географски региони, държави. Обединява не само индивидуалните качества на всеки, но също така, в друг смисъл, индивидуалните характеристики на всяка група хора, например на всяка нация. Изкуството прави това не чрез изравняване на различията и подравняване на всичко, а напротив, показвайки ни какво е различно от нас, какво е чуждо или чуждоземно.

Всяко добро изкуство съдържа точно това: нещо чуждо, нещо, което не можем да разберем напълно и все пак в същото време разбираме по някакъв начин. То съдържа мистерия, така да се каже. Нещо, което ни очарова и по този начин ни тласка отвъд нашите граници, така създавайки трансцендентността, която всяко изкуство трябва едновременно да съдържа в себе си и  да ни води към нея.

Аз не познавам по-добър начин за обединяване на противоположностите. Това е точно обратният подход от този на насилствените конфликти, които виждаме твърде често в света, които се отдават на разрушителното изкушение да се унищожи всичко чуждо, всичко уникално и различно, често чрез използване на най-нечовешките изобретения, които технологията ни е предоставила.

В света има тероризъм. Има война. Защото хората имат животинска страна, водена от инстинкта да се изживее другото, чуждото, като заплаха за собственото съществуване, а не като завладяваща мистерия. Ето как уникалността – разликите, които всички можем да видим – изчезват, оставяйки след себе си еднаквост, където всичко различно е заплаха, която трябва да бъде изкоренена. Каквото е разглеждано отвън като разлика, например в религията или политическата идеология, се превръща в нещо, което трябва да бъде победено и унищожено.

Войната е битката срещу това, което се крие дълбоко във всички нас: уникалността. И това също е битка срещу изкуството, срещу това, което се крие дълбоко във всяко изкуство. Тук говоря за изкуството като цяло, не за театъра или за писането на пиеси в частност, но това е така, както вече споменах, защото цялото добро изкуство, дълбоко в себе си, се върти около едно и също нещо: вземане на всичко уникално и напълно специфично и превръщането му в нещо универсално. Обединяване на конкретното с универсално, като то бива изразено художествено: без да елиминира спецификата му, но напротив -подчертавайки тази специфика, оставяйки чуждото и непознатото да блесне ясно през нея. Войната и изкуството са противоположности, точно както войната и мирът са противоположности – толкова е просто.

Изкуството е мир.

* Текстът е публикуван в сайта на Съюза на артистите в България, не се посочва чий е преводът – бел. ред.