Излъчено от БНТ, отлъчено от БПЦ

От 10 години БНТ излъчва предаването „Вяра и общество“ с автор и водещ Горан Благоев. На 23 март 2016 г. Светият синод изпрати писмо до генералния директор на БНТ Вяра Анкова, за да я информира за „решението си да забрани на архиереи и клирицина Българската православна църква да участват в предаването“. Анкова отвърна с писмо до Българския патриарх и митрополит Софийски Неофит, като моли да научи мотивите за отказа да гостуват представители на БПЦ.

В интернет около 500 души искат телевизионната глава на Благоев. Близо 500 души подкрепят петиция, в която пише:

„Настояваме за отстраняване на Горан Благоев от ефира на БНТ и прекратяване оклеветяването на св. Серафим Софийски Чудотворец, св. Александър Невски и други православни светци и светини от ефира на обществената телевизия.“

Спорът между църквата и телевизията се пренася в онлайн издания, Благоев гостува на Сашо Диков в BIT. В този метаразговор за църквата и телевизията излизат наяве стаявани взаимни обвинения.

В петицията си православни християни говорят от името на „съвременния български народ – включително неправославните, друговерците и невярващите“. Определят думите на гостите в предаването на Горан Благоев като „клевети“.

„Клеветите срещу св. Серафим Софийски Чудотворец са недопустимо за една обществена медия покушение срещу верските чувства на православния български народ.“

Онова, което е важно тук обаче, е представата за ролята на обществени и частни телевизии, която имат хората с накърнени православни чувства:

„Нито една от частните телевизии не се оцапа с подобна мерзост и само БНТ, съответно предаването „Вяра и общество“ и водещият Горан Благоев, допуснаха този небивал срам – да станат „адвокати на дявола.“

Според самия Горан Благоев обаче, не предаването за канонизацията на Серафим Соболев е причина за гнева на БПЦ. Решението е взето на 6 февруари, а предаването е излъчено през март.

Авторът на текста на петицията обвинява Горан Благоев в неспазване на законовото изискване за плурализъм. Така казусът напуска рамката на скандалния сблъсък между телевизия и църква и поставя един по-важен въпрос – какви са разбиранията и очакванията за реализирането на тоя плурализъм в обществените електронни медии? От една страна, православната църква забранява на служителите си да стъпят в студиата на БНТ (не само на предаването „Вяра и общество“), от друга – православни християни обвиняват телевизията в лишаване от позицията на църквата. Това не означава, че БНТ не трябва да засяга теми, свързани с църквата, за да не бъде обвинявана в липса на плурализъм. Отказът от изпращане на представители в студиото не бива да бъде окачествяван по никакъв начин от телевизията, но и носителите на волята да задават въпроси в телевизията не бива да бъдат анатемосвани от църквата. Горан Благоев не води религиозно предаване. Води предаване за религии и вяра.

Но в медийните разговори за този случай произлязоха поне още два въпроса: Кой друг журналист успява да отразява дейността на православната църква у нас? Предаването „Вяра и общество“ действително е авторско и в тази връзка Горан Благоев изказва предположение, че се цели замяната му с друг водещ. Но темите за религията, за вярата, за изповеданията не са авторски. Би трябвало да има повече журналисти в телевизиите, освен Горан Благоев, които да знаят, че източноправославното вероизповедание е „традиционна религия“, а не официална. В Канал 3 са пропуснали този урок и цитират позицията на Борислав Цеков, бивш депутат от „Новото време“, сега от НПО „Институт за модерна политика“:

„Звучен плесник за самозабравилата се Вяра Анкова, която допусна ефирът на БНТ, за който плащаме всички ние, да бъде приватизиран от персони като Горан Благоев, които преследват нечестиви цели, а с посредствеността си са унижение за националния ефир. Какво й е „общественото“ на БНТ, щом дори Българската православна църква се разграничава от нея?!? Горан Благоев – вън от БНТ!”

Може би това й е общественото на обществената телевизия – че не е зависима от БПЦ, а уважава верските убеждения на зрителите си. От незнание данъкоплатец, гражданин, мирянин се сляха в едно, а телевизията бе привидяна като храм. Всъщност, може би е редно пак да дискутираме и да договорим в обществото как телевизиите да отразяват събития, свързани с темата религия. Може би са нужни повече авторски почерци, за да не започнем да се кланяме пред телевизията. В петицията се казва:

„Същностен елемент на националните интереси и култура е отстояването на конституционно закрепения принцип, че Православието е традиционното вероизповедание в Република България.“

Предаването обаче е журналистическо, а не произведено от БПЦ.

Вторият въпрос обаче, който повдига случаят с писмата на БНТ и БПЦ, е по-съществен. В защита на предаването, Вяра Анкова казва:

„Неизменно е поставян и въпросът за въвеждането на „Религия“ като редовен учебен предмет и винаги е отстоявана позицията на светото Православие.“

Трябва ли телевизионно предаване да има позиция, която да отстоява, когато става дума за дискусионен въпрос, свързан със задължителното светско образование? По този въпрос е сблъсък на мнения, а не отстояване на позицията на БПЦ.

P.S. Правя уговорката, че темата изисква дискусия, а не крайни заключения, и се надявам да бъдат чути различни мнения по въпроса.

Източник: в. „Култура“. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Вяра и плурализъм“.