Ако тръгнете по пътя на Захари Зограф в изкуството, вероятно ще минете през Националната галерия, през Рилския манастир, Бачковския, църквата „Св. Богородица Рибна” в Асеновград, Копривщица, църквата на Великата Лавра в Атон… Когато стигнете до Преображенския манастир и потърсите себе си в „Колелото на живота“, ще научите много за човешката природа – особено ако обиколите църквата и погледнете изображенията на гърба й. Там, на произвола на времето са изоставени няколко фантастични сцени от Евангелието.
Отците вероятно отлично ще разпознаят сцените, изрисувани от Захари Зограф в периода 1848-49 г. Но за обикновените туристи, които в меките есенни уикенди идват да запалят свещ и да се удивят на фреските, ще става все по-трудно да разгадават изображенията – още повече, че някои части са се откъртили и са открили гредите на църквата. Вътре – сред искрите на свещите и кристалните полилеи, с бляскави златни нимби надничат светците. А вън – планината смъква листо по листо златистата си премяна и сваля пласт след пласт възвишението на един човек в изкуството.
На една от сцените на гърба на храма различаваме Ангел Господен, керемидено-червеното е посиняло като спомен, Божият вестител е отправил поглед надолу от висините, а сиянието му е отдавна изчезнало – като избледнялата ни вяра. Най-ясно различаваме пукнатината, която разсича лицето на крилатия юноша и цялата „небесна“ картина.
На друга сцена виждаме жена, загърната в мантия, Ангелът шепне над нея и й посочва пътя, Дяволът крачи отзад с писание в едната ръка, а с другата може би скубе косите си? Неясно е.
На трета предполагаме, че е изобразена Дева Мария, коленичила в църква, отново с Ангела над главата й.
А на последната съзираме човешко същество – жена ли е, мъж ли – неспециалист в библейските притчи не би бил способен да разгадае. Изобразен е между Исус Христос и Дявола. Лицето на Човека е откъртено заедно с мазилката – така, както ще бъдат изличени скоро и останките от линии и багри от тези „загърбени“ стенописи. По време на робство очите на светците ни в църквите са били избождани, а днес сме оставили тази „работа“ на времето… Страшен съд за автора на фреските – зограф, чието майсторство е превърнало професията му в презиме! Страшен съд и за нас, които сме поели по пътя към Апокалипсиса с малки крачки, наречени разруха.
Към пропастта видимо е оставен да се свлече и манастирският вход, изграден от майстор Колю Фичето. Краят на това здание е планиран. Монасите твърдят, че е опасна и биха я остранили, ако намерят пари. Така, както са премахнати през 80-те години други опасни части от манастирските сгради, вдигнати от Фичето. Колоните са изградени от него, за да предизвикат смирение у мирянина, пристъпващ в дверите на Божията обител, се разпадат. Голямо парче от капитела на едната е паднало и е подпряно встрани. Останалата част от това някогашно великолепие е жалка гледка – килиите са изоставени, стъклата на прозорците са изпочупени, дървените им дограми, боядисани в турскосиньо, са изкъртени и висят на пантите си като мъртъвци, гредите отвътре се свличат и помъкват градежа надолу…
Нощите на монасите тук надали са обгърнати в покой, трясъкът от падащите керемиди вероятно ги буди и им докарва тревожни мисли, а може би кошмари? Но тези керемиди са повече от стар боклук, те отмерват времето, което в този манастир не тече нито съвсем смирено, нито особено празнично – не с камбанен звън, а с грохота на опустошението.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение