Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Изличеният Захари Зограф

В Преображенския манастир ще събарят входа, строен от майстор Колю Фичето

Изображението на Човека между Исус и Дявола е изгубено завинаги. Снимки: Авторката - Изличеният Захари Зограф

Изображението на Човека между Исус и Дявола е изгубено завинаги. Снимки: Авторката

Ако тръгнете по пътя на Захари Зограф в изкуството, вероятно ще минете през Националната галерия, през Рилския манастир, Бачковския, църквата „Св. Богородица Рибна” в Асеновград, Копривщица, църквата на Великата Лавра в Атон… Когато стигнете до Преображенския манастир и потърсите себе си в „Колелото на живота“, ще научите много за човешката природа – особено ако обиколите църквата и погледнете изображенията на гърба й. Там, на произвола на времето са изоставени няколко фантастични сцени от Евангелието.

„Колелото на живота“, Захари Зограф

„Колелото на живота“, Захари Зограф

Отците вероятно отлично ще разпознаят сцените, изрисувани от Захари Зограф в периода 1848-49 г. Но за обикновените туристи, които в меките есенни уикенди идват да запалят свещ и да се удивят на фреските, ще става все по-трудно да разгадават изображенията – още повече, че някои части са се откъртили и са открили гредите на църквата. Вътре – сред искрите на свещите и кристалните полилеи, с бляскави златни нимби надничат светците. А вън – планината смъква листо по листо златистата си премяна и сваля пласт след пласт възвишението на един човек в изкуството.

Фреските на Захари Зограф отпред.

Фреските на Захари Зограф отпред показват червеното, което не личи отзад.

Отзад състоянието на стенописите е различно.

Състоянието на стенописите на гърба на църквата е различно.

9

В храма струи примамлива светлина.

10

Ангелите в църквата „надничат“ иззад блясъка на полилеите.

На една от сцените на гърба на храма различаваме Ангел Господен, керемидено-червеното е посиняло като спомен, Божият вестител е отправил поглед надолу от висините, а сиянието му е отдавна изчезнало – като избледнялата ни вяра. Най-ясно различаваме пукнатината, която разсича лицето на крилатия юноша и цялата „небесна“ картина.

14

От Ангела навън е останал само спомен.

На друга сцена виждаме жена, загърната в мантия, Ангелът шепне над нея и й посочва пътя, Дяволът крачи отзад с писание в едната ръка, а с другата може би скубе косите си? Неясно е.

13

На трета предполагаме, че е изобразена Дева Мария, коленичила в църква, отново с Ангела над главата й.

12

А на последната съзираме човешко същество – жена ли е, мъж ли – неспециалист в библейските притчи не би бил способен да разгадае. Изобразен е между Исус Христос и Дявола. Лицето на Човека е откъртено заедно с мазилката – така, както ще бъдат изличени скоро и останките от линии и багри от тези „загърбени“ стенописи. По време на робство очите на светците ни в църквите са били избождани, а днес сме оставили тази „работа“ на времето… Страшен съд за автора на фреските – зограф, чието майсторство е превърнало професията му в презиме! Страшен съд и за нас, които сме поели по пътя към Апокалипсиса с малки крачки, наречени разруха.

Към пропастта видимо е оставен да се свлече и манастирският вход, изграден от майстор Колю Фичето. Краят на това здание е планиран. Монасите твърдят, че е опасна и биха я остранили, ако намерят пари. Така, както са премахнати през 80-те години други опасни части от манастирските сгради, вдигнати от Фичето. Колоните са изградени от него, за да предизвикат смирение у мирянина, пристъпващ в дверите на Божията обител, се разпадат. Голямо парче от капитела на едната е паднало и е подпряно встрани. Останалата част от това някогашно великолепие е жалка гледка – килиите са изоставени, стъклата на прозорците са изпочупени, дървените им дограми, боядисани в турскосиньо, са изкъртени и висят на пантите си като мъртъвци, гредите отвътре се свличат и помъкват градежа надолу…

8

Входът подлежи на преображение – сиреч събаряне, само да се намерят пари…

Преображенският манастир, колоните на майстор Колю Фичето се разпадат.

Преображенският манастир, крилото на Колю Фичето е изоставено.

Нощите на монасите тук надали са обгърнати в покой, трясъкът от падащите керемиди вероятно ги буди и им докарва тревожни мисли, а може би кошмари? Но тези керемиди са повече от стар боклук, те отмерват времето, което в този манастир не тече нито съвсем смирено, нито особено празнично – не с камбанен звън, а с грохота на опустошението.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg