Излиза „Маккартни III“, като за апокалипсис

Албумите на Пол Маккартни, носещи просто неговото име, обичайно се появяват в тежки периоди и някои експерти ги определят като „отдушник на напрежението“. Първият излиза в края на 70-те, когато се задава краят на „Бийтълс“. „Маккартни II“ идва десетилетие по-късно, когато музикантът прекарва 10 дни в затвор в Япония за притежание на канабис и пререканията му с останалите членове на групата „Уингс“ зачестяват. А „Маккартни III“ има премиера днес, 18 декември, когато настоящето изглежда меко казано апокалиптично, отбелязва „Файненшъл Таймс“.

За този албум напълно важи определението „солов запис“ – Маккартни свири на всички инструменти, негови са и всички вокални елементи. Този път соловият албум на сър Пол не е провокиран от проблеми в личния или професионалния му живот, но все пак е записван по време на първия локдаун през пролетта, когато музикантът е в къщата си в източен Съсекс.

В сравнение с предишните солови албуми на Маккартни този прилича повече на предшественика си от 70-те. Звученето му е успокояващо, което през 70-те успява дори да подразни някои слушатели, предвид чувствата, които предизвиква новината, че „Бийтълс“ се разделят. „Mаккартни III“ притежава същата освободеност в звученето, но постига по-добри резултати, отбелязва музикалният критик Людовик Хънтър-Тилни.

Първото парче, „Long Tailed Winter Bird“, е комбинация от психеделични рок рифове, фънки бас и барабани и акустична китара. В „Slidin“ основната тема е свободата. „Find My Way“ заблуждава с леката си поп мелодия, но има тънка нотка на напрежение, която се прокрадва с промяната в темпото.

Най-амбициозните моменти в албума са експерименти с електронна музика. „Deep Deep Feeling” има омагьосващ ритмичен пулс, „Deep Down“ не е толкова успешен опит и може да бъде определен като хибрид между арт рок и диско, посочва Хънтър-Тилни.

„По отношение на текста, Маккартни изглежда по-неуверен, когато се опитва да звучи смислено“, смята експертът.

„Чуйте ме, жени и съпруги, чуйте ме съпрузи и любовници, това какво правим с живота си изглежда има значение за другите“, пее той в „Women and Wives“. Контрастиращо леко се лее гласът му при веселите рими в „Lavatory Lil“ – парче, който звучи така, все едно е взето от дните му в „Куоримен“ (които по-късно светът запомня като „Бийтълс“).

„Seize the Day” го изправя пред ситуация, в която „студените дни идват и старите начини си отиват“. Но това не изглежда да го притеснява, защото „аз съм ок в слънчевия ден, когато светът заслужава да бъде сияен“.

„Енергичните тонове може и да държат годините на разстояние, но вокалите на Макартни издават техния напредък“, отбелязва Хънтър-Тилни.

Това особено се усеща във високите тонове на „The Kiss of Venus“, фолк рок песен за „най-хармоничния звук“ на двама влюбени.

Слава богу, страховете на слушателите, че 78-годишният Маккартни обмисля да се оттегли от музикалната сцена, са разпръснати, пише критикът на „Файненшъл Таймс“. „Маккартни III“, продължение на предишните му солови албуми, не само достига тяхното ниво, но и в някои моменти го надминава.