Излиза най-страшната книга на Стивън Кинг

Два месеца след премиерата си на американския пазар, най-новата книга на Стивън Кинг – „Институтът“ (изд. „Бард“), е готова за среща с българските читатели. Научно-фантастичният хорър роман отново изправя доброто срещу злото в свят, в който добрите не винаги побеждават.

В 544 страници историята разказва за Люк Елис – дете, чиито родители са убити пред очите му в предградията на Минеаполис, а самият той е отвлечен от похитители в черен джип. Часове по-късно Люк се събужда в стая в Института, досущ като неговата, но без прозорци. Същото преживяват Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън – деца с особени дарби като телекинеза и телепатия. Институтът е разделен на Предна и Задна половина – Задната е „като призрачен мотел − децата ги настаняват там, но никога не си тръгват“.

Директорката на Института, фанатичната госпожа Сигсби, използва „колекцията си“ от деца с необикновени способности за най-различни цели, като се опитва да ги превърне във физически оръжия в битката с бъдещи политически противници. Ако задачите се посрещнат с послушание, децата получават жетони за автомати с храни и напитки. Ако ли не – следват строги наказания. С всяка следваща жертва, изчезваща в Задната половина, Люк все по-отчаяно търси начин за бягство. Никой обаче не е успявал да напусне Института.

Определена от „Ню Йорк Таймс“ като „най-страшната книга на Кинг досега“, правата на „Институтът“ бяха купени за телевизионен сериал по-малко от 24 часа след излизането на романа. Негови шоурънъри ще бъдат Дейвид Е. Кели от „Малки големи лъжи“ и Джак Бендър от „Изгубени“, които работят за „Spyglass Media Group“.

Под екстравагантната история („Уолстрийт Джърнъл“) се крие нещо много по-дълбоко – посланието на Краля на ужасите към управляващата класа за нехуманното отношението към децата. Това отбелязват също Лаура Милър от „Ню Йорк Таймс“ и Уилъм Шиън от „Вашингтон пост“.

„Но най-важният аспект от работата на Кинг никога не е била способността му да създава класови страхове. По-централно стои неговата устойчива популярност и умението му да създава плътни, правдоподобни портрети на истински хора, заобиколени от отблъскващи обстоятелства, борещи се, често напразно, за оцеляването си“, пише Уилям Шиън.

С първо издание през септември, книгата е номинирана от сайта „Гудрийдс“ за „Книга на годината“ в категорията „Хорър“.