Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Кочо Гърнев – голям живописец, комита и стопанин на българската кръчма в Мюнхен

Мащабно представяне в Националната галерия на живота и творчеството на един ексцентричен българин в Германия

Константин Гърнев, „Фигура“, 1951 г. Репродукция: Галерия „Виктория“ - Кочо Гърнев – голям живописец, комита и стопанин на българската кръчма в Мюнхен

Константин Гърнев, „Фигура“, 1951 г. Репродукция: Галерия „Виктория“

Изложба, преосмисляща мястото на българското изкуство в световното през ХХ век, представя Националната галерия съвместно с Галерия „Виктория“. Експозиция с над 140 акварела, рисунки и живописни платна на слабо познатия у нас Константин (Кочо) Гърнев ще бъде открита на 1 юни в Двореца. Освен с модерната си живопис, Гърнев е интересен и с революционната си дейност – той е бил опълченец, борил се за освобождението на Македония и Одринска Тракия. Голямата част от живота си прекарва в Германия, бил е колоритна личност, поддържал е ексцентричен вид – носел е овчи кожух и калпак, изпращани му от България. Край него времето просто е минавало – хранел е и Хитлер, и евреи, добре приет в България и след социализма. 

Творчеството му силно се различава от всичко, което познаваме в българското изкуство от 1930-те до 1960-те. С богатството на идеи, форми, цветове, сюжетно многообразие и усещане за „модерното“, изящните пейзажи, пищни интериори, женски образи, голи тела, натюрморти и абстрактни рисунки Константин Гърнев е в крак с тенденциите в Европа, далеч пред мисленето на съвременниците му в българското изкуство.

Свидетелствата за живота на Константин Гърнев са събрани след дългогодишно проучване на историчката Павлина Балъкчиева. Кочо е роден през 1893 г. в село Либяхово (днес Илинден, Гоцеделчевско), той е четвъртото от седемте деца на Георги и Гица Гърневи. От 1912-а до 1921 г. учи в Рисувалното училище в София, преподават му професорите Петко Клисуров, Андрей Николов, Христо Берберов и др. Прекъсва следването си по време на Първата световна война, така и не го завършва. След края на войната, през 1922 г., изпълнява мечтата си да учи в Мюнхен.

Заминаването му е породено не само от порив, но и от лични причини. Срещу Константин Гърнев и брат му Радой има издадени комитски присъди. Двамата са част от Македоно-одринското опълчение, Кочо Гърнев е военен художник от частта на генерал Протогеров, освен с него е приближен и на Ванче Михайлов. Но след напрежение между различните македонски чети е подпалена родната къща на Гърневи, опожарено е училището в родното му село, архива на черквата – затова Кочо и брат му решават да напуснат България. Смятат, че ще останат в чужбина временно, но и за двамата мигрантството продължава до смъртта им. Константин остава в Мюнхен, а брат му Радой става генерал губернатор на Кито, столицата на Еквадор, разказва за „Площад Славейков“ Балъкчиева.

В Германия Кочо е приет за студент по живопис в Мюнхенската академия през 1923-а, дипломира се през 1931 г. Още от средата на 20-те години работи като художник на свободна практика и участва активно в художествения живот на баварската столица. Германия се превръща в негова втора родина, Гърнев става известен и се утвърждава като един от най-търсените художници в Мюнхен. Там той намира приятели, сподвижници, среща любовта.

Константин Гърнев, „Генуа“, 1926 г. Репродукция: Галерия „Виктория“

Първата самостоятелна изложба на Гърнев е през 1930 г. в „Кунстферайн“, Мюнхен. От 1926 до 1934 г. пътува из цяла Европа, посещава Италия, Германия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Швейцария, Южна Франция, Испания, Далмация, връща се в България, обикаля още Гърция, Сицилия, Париж, Източна Прусия, Финландия, цялото Балтийско крайбрежие. Посещава Северна Африка, Мароко, Палестина, Турция, Сирия, Ерусалим.

В България прави самостоятелна изложба през 1934 г. в софийската галерия „Преслав“. Открива я с тържествено слово проф. Иван Лазаров, който по това време е ректор на Художествената академия в София. Изложени са 45 произведения от различни периоди на Гърнев, голяма част от тях са откупени. Отзивите са многобройни и много позитивни.

След успеха си художникът планира да се връща все по-често в България, но избухването на Втората световна война слага край на тези намерения. Така това остава последното му посещение в родината до внезапната му смърт през 1966 г. Тленните му останки и до днес са в немския град. Въпреки странстванията си по целия свят, Гърнев никога не сменя гражданството си и често изтъква, че е българин.

Константин Гърнев, „Рисунка“, 1951 г. Репродукция: Галерия „Виктория“

Константин Гърнев е задочен член на Дружеството на новите художници в България и като негов член изпраща в София свои творби за участия в общите художествени изложби. През есента на 1940 г. открива изложба в галерия „Ленбах“, най-голямата частна галерия в Мюнхен. Събитието привлича многобройна публика и видни представители на немското изкуство.

По време на Втората световна война кметът на Мюнхен организира конкурс за портрет на фюрера и е спечелен от Кочо Гърнев. През  1951 г., за своята 70-годишнина, Пикасо прави изложба в Германия с произведения на поименно поканени художници, един от тях е българинът. Изложбата след това пътува из цяла Европа.

Стопанисвал е българска кръчма в центъра на Мюнхен, която съществува и до днес. Там лично е готвел български гозби. Отбивали са се много негови сънародници, които Кочо е хранел, но и им е намирал препитание и квартири. Ресторантът е бил посещаван също от Хитлер и Гьобелс, но и от много негови приятели евреи. Десетки еврейски семейства притежават негови картини.

По време на войната при въздушни атаки над Мюнхен са унищожени и двете ателиета на художника, както и голямо количество картини в тях и колекцията му от произведения на немски и български автори. След края на войната той отново се включва активно в художествения живот. Като член-основател на Съюза за защита на творците на изобразителното изкуство в Германия участва в ежегодните изложби на организацията. От 1950 г. е член и първи председател на мюнхенската група „Павилион“. След години отсъствие от българския художествен живот, през 1965 г. е поканен и участва в Националната изложба на живописта в София с картината „Ездачка“.

След смъртта му неговото творчество остава в Германия, което предопределя слабата му популярност в България.

Константин Гърнев, „Рисунка“, 1950 г. Репродукция: Галерия „Виктория“

Експозицията е съпътствана от луксозен каталог, подготвен от Галерия „Виктория“, в който са публикувани всички участващи картини. Представянето на Кочо Гърнев в изданието е от доц. д-р Ружа Маринска. Поместена е историята на живота му от Павлина Балъкчиева.

Изложбата може да бъде разгледана до 25 юли 2021 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах