Изложба в Берлин с конете от Райхканцеларията на Хитлер

Две бронзови скулптури на препускащи коне от Райхсканцеларията на Хитлер ще бъдат представени за пръв път заедно в изложба, съобщава „Дойче Веле“. Поръчани от нацисткия диктатор в апогея на властта му, фигурите са били разположени на входа на административната сграда от 1939 г. до 1943 г., а сега ще бъдат показани в цитаделата Шпандау в Берлин.

Единият от конете е вече познат на берлинската публика и няколко години бе част от колекцията на Шпандау, а другият ще направи своя изложбен дебют след реставрация, обясняват от музея.

След разпадането на Третия райх съдбата на скулптурите е обвита в мистерия, открити са едва през 2015 г. след разбиването на престъпна организация, търгуваща на черния пазар. Вероятно подготвяни за нелегален износ, сега те отново ще могат да бъдат видени от 10 септември 2023 г. в смразяващия контекст на други творби, създадени по време на нацисткия режим с цел да доминират над берлинския градски пейзаж. Заедно с нацистките монументи, в постоянната експозиция на музея ще бъдат представени още скулптури, създадени между 1849-а и 1986 г. по времето на Германската империя, Ваймарската република, нацистка германия и Източна Германия. Основният въпрос, на който тази колекция ще търси отговор, е как властта през годините променя пейзажа на германската столица в съответствие със силните на деня.

В сайта на Шпандау – ренесансова крепост и популярна туристическа дестинация, конските скулптури са описани като „свидетелство за германската история“ и „велики символи“. Определението може да предизвика негативни реакции, особено предвид факта, че изложби с нацистко изкуство в миналото почти неизбежно са били придружавани от протести и възмущение, отбелязва „Дойче Веле“. Миналата година срещу вълна от критики бе изправена „Стара пинакотека“ в Мюнхен заради картина на Адолф Циглер, нацистки художник. Георг Базелиц, един от най-влиятелните немски художници на нашето време, призова чрез отворено писмо за премахването на спорното произведение от изложбените зали:

„Шокиращо е, че нацистка пропаганда е било позволена по този мърляв начин в мюнхенски музей. Непоносимо е, че произведения на творци, преследвани от нацистите, са окачени в компанията на работи на техните преследвачи“.

Покрай подобни прояви в Берлин често се повдига въпросът за наследството на миналото – много актуална днес дискусия и в държавите от бившия Източен блок заради съветските монументи. В германската столица също все още не са открили задоволително за обществото разрешение и днес десетки скулптури на нацистката пропаганда все още могат да бъдат видени в Берлин. Пример за това предоставя дори олимпийският стадион, поръчан от нацистите за Олимпиадата от 1936 г. През 2006 г. в него се проведе Световното първенство по футбол и десетки активисти тогава настояваха за „изчистването“ на мястото от скулптурите, изработени по поръчка на Третия райх. От местната управа тогава отказаха с аргумент, че премахването им би означавало отричане на германската история.