Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Измени ли на себе си Морфов

Как да отминем конфликта с въздигането му от власт, която той анатемоса?

Пропаст зее между днешната постъпка на Александър Морфов и думите му след отказа да се върне в щата на Народния, защото е против държавната политика в областта на културата. Снимка: Румен Добрев - Измени ли на себе си Морфов

Пропаст зее между днешната постъпка на Александър Морфов и думите му след отказа да се върне в щата на Народния, защото е против държавната политика в областта на културата. Снимка: Румен Добрев

На никого нямаше да му хрумне да критикува Александър Морфов и назначението му за директор на Народния театър, ако преди месец той не бе хвърлил едни думи по адрес на правителството, което днес го назначи на поста…

За трупата е добре да я управлява човек, когото повечето актьори харесват и се изтрепват да работят с него. Морфов е наясно с естеството на работата, защото вече си е трошил главата начело на Народния. А и сегашното му управление ще трае вероятно не повече от няколко месеца – много по-добре за талантлив творец като него е да режисира, а не да администрира. Неговите спектакли са гръбнакът на репертоара в театъра. Но няма как да отминем конфликта с въздигането му от власт, която той анатемоса преди месец. Няма как да не се запитаме – измени ли Морфов на себе си.

След промените той се оформи естествено като един от лидерите в съвременната ни култура.

Хъш по душа и като че ли по съдба

гласът на режисьора се чува, когато реши, че има нещо за казване. Прави го общо взето когато ще има премиера в театъра, в останалото време си мълчи. Бунтовете около Слави Бинев обаче разбиха тази неприятна тенденция. Те върнаха вярата ни в творците и в тяхната мисия да просветляват. От творец с авторитет у Морфов провидяхме лидер на духа, какъвто нямаме – старите един по един си отиват, а нови така и не се появяват. Той заяви себе си и като обикновен човек, който се опитва да се грижи за семейството си в общество, което не си помага, и в държава, която общо взето повече взема, отколкото дава. Но у него зърнахме бунтар и възрожденец, каквито се срещат само в книгите.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Зрителите подкрепяха артистите срещу Бинев, но не излязоха редом с тях в съпротивата им срещу безразличието на властта към културата. Това мълчание на публиката не беше случайно. Интелектуалците по време на прехода имат дълг към нея. През годините хората на духа като че ли най-често се снишаваха пред всеобщите проблеми, вдигаха яка и отминаваха, ако не чуеха думата „култура“. Не хвърляха често поглед извън полето на театъра, музиката и литературата, което е парадоксално – та нали там някъде са техните най-верни зрители – онези, които са гледали по 5 и 10 пъти „Хъшове“ и знаят наизуст репликите, писани от Морфов по Вазов и Ботев.

Водачите, които можеха да се родят след промените, не откриха мотиви да работят не само за себе си. Не изиграха ролята на духовни водачи, която им принадлежи по право. Герои продължават да бъдат само на сцената, но не и в живота. От сцената викат „Да живей България!“, но навън играят в риалити шоута, които разпиляват вниманието, заместват мисленето, опростяват културата. В интервютата често са обвити в мъченичество,

уж говорят срещу попфолк мисленето

но реално борба срещу него няма.

Независимо дали са с единия крак в чалгата, дали са и с двата вътре, или все още наивно вярват, че актьорството е повече от игра, ние сме склонни да им простим, а често просто ги харесваме, поддаваме се на чара им, прощаваме им, че са твърде заети, за да се посветят на нещо повече от това да ходят на работа и да изкарват насъщния, че не се отказват от борбата с посредствеността, а й се отдават. След време любимците ни все повече играят себе си, лицата им стават все повече търговски, по тях все по-малко виждаме белези на вдъхновение. А истината е, че го очакваме. Продължаваме да си купуваме билети и да търсим в изпълненията им искрата, която ще ни разпали.

Морфов е един от режисьорите, които имат силата да вълнуват – не само на сцената. Иска ми се да вярвам, че е приел предложението на Вежди Рашидов да оглави Народния театър с искреното желание да помогне на колегите си. Защото към този пост има много нечисти мераци. Но между днешната му постъпка и думите му след отказа да се върне в щата на Народния, защото е против държавната политика в областта на културата, зейна пропаст.

„Моят протест от самото начало не беше срещу Бинев и неговата личност, а срещу политиката на културен геноцид, която води правителството, каза тогава Морфов. – Хората се обаждат да ме поздравят с победата. Каква победа? Ние от години мечтаем, очакваме да видим, че тези хора ще се замислят, ще си дадат сметка за бъдещето на държавата… Аз съм възмутен от това правителство, защото то гласува Слави Бинев за председател на комисията.

Бих ли могъл да изпитвам гордост от министъра на културата? Да, някои може и да се радват на неговата неподправена самобитност, но тя не може да е представителното лице на българската култура, да ни представлява пред света. Ами вижте кои са съветниците му – личности като Калин Сърменов, които до името си имат единствено съмнителна медийна репутация.

Дори да падне това правителство, след няколко месеца ще бъдат преизбрани същите хора. Аз и в предни интервюта съм казвал, че ние просто не сме готови за демокрация.“

Александър Морфов каза, че ще се върне в Народния театър, когато почувства, че нещо започне да се променя: „Когато тези хора, които от години се правят, че не съществуваме, обърнат внимание на образованието, науката и изкуството – нещата, които днес оформят българина, какъвто ще бъде след 20 години.

Културата в момента прилича на една бедна женица, която ръкомаха и се мъчи да отвлече вниманието на някакви хора от техните таблети и айфони. И все пак всяка вечер в софийските театри има поне 4000 души, половината от тях – млади хора. Тези хора се интересуват от нещо.“

Така е, интересуват се, търсят своя вдъхновител. Морфов обаче

не продължи бунта

не каза нищо срещу новата Председателка на Комисията по култура и медии, лошото копие на Слави Бинев. С този пост затвориха ли му устата?

Животът в театъра сигурно е прекрасен. Приятно е това бягство от действителността в опити да я пресътвориш. А на Морфов съзиданието му се удава. Скоро предстои да покаже новия си спектакъл, наречен е „На ръба“. Сигурно ще бъде далеч отвъд ръба на очакванията ни, защото той прави театър с размах и огромно въображение. Интелектуалните игри на Морфов са удоволствие за ума.

А битките му вън от театъра бяха ли игра?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах