Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Измерване нивото на таланта в сантиметри

Статистиката сочи, че 12,6% афроамериканци печелят 17% от актьорските „Оскари“. Но има друг, по-голям проблем

Филмовата академия оцени белите сценаристи и подмина черните актьори и черния режисьор на „Директно от Комптън“. - Измерване нивото на таланта в сантиметри

Филмовата академия оцени белите сценаристи и подмина черните актьори и черния режисьор на „Директно от Комптън“.

Предлагаме ви анализ по наболялата тема за расовото разнообразие на наградите „Оскар“, публикуван в престижното световно издание „Икономист“. Икономическите изследвания са много ценни за многомилиардна индустрия като киното, но нека не забравяме и че освен индустрия, филмите са изкуство. Това важи най-много за тези, които влизат в оскаровата надпревара. Там отличията не са за икономически или индустриални, а за високи художествени постижения.

Ако сравним киното със спорта – то няма нищо общо с леката и тежка атлетика, където постиженията се измерват с килограми и сантиметри. За добро или за лошо, киното е по-скоро като художествената гимнастика – от определено ниво на професионализъм нагоре всички победи до голяма степен зависят от наличието на талант (който няма цвят), но и от субективни и лични човешки мнения. Затова в киното и на „Оскарите“ споровете и несъгласията изглеждат неизбежни, но това не е непременно лошо. Стига шансовете за участие в играта да са равни.

Фактически, както сочи анализът на актьорските състави в киното и наградните церемонии, броят на черните актьори, печелили „Оскар“ през този век, до голяма степен съответства на размера на тъмнокожото население на Америка. Но това не означава, че Холивуд няма проблем с предразсъдъците. Тъй като данните ясно показват, че има.

Въпросът стана толкова важен, защото през последните две години някои филми с определен емоционален резонанс бяха подминавани. Първият „Роки“ (1976) спечели три „Оскара“, а Силвестър Сталоун бе номиниран (макар и да не спечели) едновременно и като актьор, и като сценарист. Критиците и феновете по сходен начин отрупаха с похвали новото попълнение от 2015-та в поредицата за Роки – „Крийд: Сърце на шампион“, в което главният герой е черен боксьор. Но звездата и черният режисьор, Майкъл Б. Джордан и Райън Куглър, ще трябва да се задоволят с признанието на феновете и 100-те милиона долара в боксофиса: единствената номинация във филма отиде при Сталоун, този път за най-добър поддържащ актьор.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
Силвестър Сталоун - получил заслужената, но единствената номинация за „Крийд: сърце на шампион“, в компанията на режисьора Райън Куглър и изпълнителя на главната роля Майкъл Б. Джордан.

Силвестър Сталоун – получил заслужената, но единствената номинация за „Крийд: сърце на шампион“, в компанията на режисьора Райън Куглър и изпълнителя на главната роля Майкъл Б. Джордан.

„Директно от Комптън“, хит за черна хип-хоп група с черен режисьор и продуцент, бе номиниран само за сценария си, написан от бели сценаристи. „Безродни зверове“ зарадва нашия рецензент и феновете на звездата Идрис Елба, които се надяват, че той ще бъде следващият Джеймс Бонд. Филмът представи пред западната публика един ужасяващ феномен – набирането на деца войници в Африка. Но Академията го игнорира. Всичко това се случва в сянката на миналогодишните номинации, в които „Селма“ – филм за движението за граждански права, определен от нашия филмов критик (бел. ред. – на „Икономист“) като „забележителен“, бе номиниран, но не спечели за „най-добър филм“, както мнозина бяха убедени, че заслужава (а само за най-добра песен). Нито неговата режисьорка Ава Дюверне, нито неговата звезда Дейвид Ойелоуо бяха признати от Академията.

Доста пръсти сочат обвинително 6 000-те членове Академията с право на глас, 94% от които са бели. Спайк Лий, чийто „Прави, каквото трябва“ е смятан за един от най-великите филм, които не са печелили „Оскар“, се оплака от поредния „изцяло бял списък“; Дон Чийдъл, който има номинация за най-добър актьор през 2004 г. за „Хотел Руанда“, се пошегува горчиво, че са го поканили на „Оскарите“ – да паркира автомобилите на участниците в церемонията. Възможно е единственият черен актьор на сцената да се окаже Крис Рок, домакинът на вечерта. Той вече каза, че „Оскарите“ изглежда се превръщат в бял еквивалент на тв наградите BET (годишни отличия за афроамериканци с постижения в областта на киното, музиката, спорта и др.).

Последните две години не са първите „много бèли“ в историята на „Оскарите“: нито един актьор от етническо малцинство не е бил номиниран през 1995-а или 1997-а, или в изключителната поредица години между 1975-а и 1980-а. През ХХ век 95% от номинациите за „Оскар“ са били за бели актьори. Прекаленото преобладаване на бели избиратели в Академията и през ХХI век е неудобен анахронизъм и тенденция, на която настоящата (черна) президентка на Академията, Черил Бун Айзъкс, обеща да сложи край.

Възможно ли е „избелването“ да е статистическа грешка? Ако използваните данни са случайно взети, такава грешка би била много малко вероятна. Според проучване от 2013 г. на Гилдията на филмовите актьори (SAG), 70% от неговите членове са бели. Ако всички членове на SAG имаха равен шанс да получат номинация, независимо от расата си, тогава за период от две години 28 от 40-те актьори биха били бели. Вероятността да няма нито един тъмнокож актьор с номинация две поредни години би била изключително малка – дори в петнайсетгодишен период шансът да се случат две поредни изцяло „избелени“ години са около 1 на 100 хиляди.

Разбира се, данните не са случайни. И все пак, въпреки „избелването“ от 2015-а и 2016 г. , анализът на „Оскарите“ от 2000 година насам показва, че дисбалансът се простира върху цялата индустрия, а не преимуществено върху гласуващите членове на Академията. И обхваща всички етнически малцинства. Нe може да се каже, че на оскаровите номинации черните актьори са драматично недостатъчно представени. По-скоро имаме свръх-представяне на белите. Тъмнокожите съставляват 12,6% от населението на Америка и са получили 10% от номинациите за „Оскар“ от 2000 година насам. Но само 3% от номинациите са отишли при техните испаноговорящи колеги (които са 16% от населението), 1% – при актьорите с азиатски произход и 2% при тези с други етнически корени.

Вижте още: БОЙКОТЪТ НА ОСКАРИТЕ – РАСИЗЪМ КЪМ БЕЛИТЕ

Като цяло процентът роли, които черните актьори получават, е пропорционален на процента, който представляват от цялото население на САЩ, сочи изследване на Центъра за комуникации и журналистика Аненберг (към университета на Южна Калифорния) на 600-те топ филма от периода 2007-2013 г. И отново латиносите и азиатците са представени много по-зле. Но и тъмнокожите не са достатъчно представени в ролите, с които могат да се борят за „Оскар“, получавайки само 9% от топ ролите от 2000 година насам според нашия анализ (Определяме като „топ роли“ първите три актьорски имена в информацията в най-голямата интернет база данни IMDb, за филми с рейтинг 7,5 или по-висок и американски боксоофис не по-малък от $10 милиона, които не са анимационни или на чужд език.).

Вижте още: ДА ЧАКАМЕ ЛИ ЦВЕТНА РЕВОЛЮЦИЯ НА ОСКАРИТЕ?

Числата показват, че докато Холивуд със сигурност не представя вярно расовото разнообразие на Америка, „избелването“ не се случва зад затворените врати на Академията, а във филмовите училища и кастинговите агенции. През по-голямата част от последните 15 години Академията е оценявала това, което и е представено: актьорите от малцинствата разполагат с 15% от топ ролите, получили са 15% от номинациите и 17% от победите. След като веднъж са поели топ роля, черните актьори се справят добре, превръщайки 9% от тях в 10% от номинациите и 15% заветните златни статуетки – малко над техния дял от цялото население.

Но може би погледът зад кулисите разкрива повече. Тъмнокожите са представени много по-слабо сред режисьорите, където те са 6% в 600-те топ филма, според изследването на „Аненберг“. Черните жени са почти несъществуващи в тази категория (2 от 600, мис Дюверне е едната). Това са числата, за които критиците на Холивуд трябва да са най-загрижени, заедно с липсата на топ роли за латино и азиатски актьори. Актьорските номинации и „Оскари“ – където афроамериканците се представят прилично, с изключение на 2015-та и 2016 г., изглежда са погрешната цел.

Ако потребителите искат филмите да отразяват обществото, в което живеят — така, както техните парламенти — трябва да видим подобрение в тези области. А кинозрителите имат по-голяма власт да провокират промяната, отколкото подозират. Испаноамериканците купуват 25% процента от билетите за кино в САЩ. Ако и те, както актьорите, започнат да пишат под хаштага #OscarsSoWhite, че са ядосани от „избеления” Холивуд, Холивуд ще трябва трябва да ги чуе.


Бел. ред. – заглавието и уводът са на „Площад Славейков“. Оригиналното заглавие на анализа в сп. „Икономист“ е „Расовото изкривяване на Оскарите“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах