Изненада! Хубав български филм

„Киномания 2015“ започна изненадващо – с хубав български филм. Изненадата е, че „Каръци“ е български филм, но пък е хубав – както знаем, това се случва много рядко. Пълната зала 1 на НДК аплодира дълго след прожекцията сценариста и режисьор Ивайло Христов и целия екип – оператора Емил Христов, продуцента от PROFILM – Асен Владимиров, актьорите Ованес Торосян, Елена Телбис, Деян Донков и всички останали. Като качествено кино „Каръци“ е късмет за Киномания – както и за всеки фестивал, на който ще участва.

Филмът, спечелил голямата награда на Московския кинофестивал, разказва историята на Елена, Коко, Пацо и Гошо… – ученици от горните класове на гимназията в неназован малък град (но иначе Кюстендил). Родителите на Коко (Ованес Торосян) са на гурбет в Гърция и той живее с откачената си баба (с Алцхаймер), която постоянно бяга от къщи. В операциите по прибирането й обратно му помагат верните приятели Пацо и Гошо. Коко е безответно влюбен в Елена (Елена Телбис). Тя почти не го забелязва и мечтае да стане певица, защото животът с майка й е непоносим. Голямото събитие в сивото безнадеждно провинциално битие е пристигането е предстоящия концерт на столичната рок група „КислОрОд“ – поне така се надяват Елена, Коко, Пацо и Гошо, както и повечето им съученици…

Елена Телбис и Ованес Торосян правят забележителни роли в „Каръци“.

Както обикновено в киноизявите си, Ованес Торосян владее екрана във всичките си сцени, но и останалите актьори – Елена Телбис, Стоян Алексиев, Кристина Янева, столичните музиканти, начело с Деян Донков, са достоверни и органични в изпълненията си. Особено забавни с абсурдно-философските си диалози са приятелите на Коко Пацо и Гошо (Пламен Димов и Георги Гоцин).

Тримата приятели в „Каръци“ Ованес Торосян, Пламен Димов и Георги Гоцин

С „Каръци“ Ивайло Христов къса с кахърните клишета, стегнали в калъпа си съвременното българско кино – тук няма мутри и ченгета, нито екзотична балканизация или високи арт претенции. За разлика от съвсем традиционния си първи опит от другата страна на камерата („Стъпки в пясъка“), с „Каръци“ Ивайло Христов разказва тази провинциална драма забавно. Тъжната в същността си история е изпълнена с много смешки и абсурден хумор, понякога с умело вплетени елементи от нямото кино. Животът ту крета унило, ту грее весело с всичките много повече 50 нюанса на сивото в поредния черно-бял филм, сниман от оператора Емил Христов.

Каръщината е издигната до нивото на национала фикс идея, но дълбоко в нея е заровено и семето на надеждата. А също и надеждата за бъдещето на българското кино.

Режисьорът Ивайло Христов и операторът Емил Христов на сцената след прожекцията в зала 1 на НДК.