Софийска филхармония МЕГАБОРД

Изоставена класна стая представя България на Венецианското биенале за архитектура

Озаглавен „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“, проектът е контрапункт на темата на биеналето „Лаборатория на бъдещето“

Визуализация на печелившия проект - Изоставена класна стая представя България на Венецианското биенале за архитектура

Визуализация на печелившия проект

„Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“ е проектът, с който страната ни ще се завърне на Венецианското архитектурно биенале след 15-годишна пауза. Експозицията в българския павилион ще изследва следите от обитание и обезлюдяване в изоставени училища в България, проследявайки едно алтернативно бъдеще за масивните празни сгради. Българското участие на биеналето може да се проследи от 20 май до 26 ноември 2023 г., печелившият проект бе представен днес пред медиите в Министерството на културата.

Проектът с куратор арх. Борис Тикварски и автори арх. Борис Тикварски, Александър Думарей, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш и Костадин Кокаланов е избран от журито сред 34 други предложения. „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“ е представен като контрапункт на поставената тема на биеналето „Лаборатория на бъдещето“.

Екипът на експозицията работи в тясно сътрудничество с фотографа Александър Думарей и неговият снимков материал с прашни класни стаи ще задава контекста на изложбата.

„Експозицията проследява алтернативно бъдеще – се казва анотацията на проекта. – Бъдеще, белязано от спад и обезлюдяване. Имаме възможност да изследваме сградите преди те да станат неузнаваеми или просто празни имоти. Целта на експозицията е да се улови един миг във времето и обективно, а не емоционално да зададем въпроси и да извлечем поуки. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези сгради като стопани.“

Разпределение на пространството в зала „Тициан“

Фотографските кадри ще бъдат обогатени и съпътствани от социологическа информация, архивни снимки на изоставените училища, архитектурно заснемане на някои от сградите, както и от предмети, донесени от училищата на биеналето, става ясно още от проектното предложение, достъпно онлайн. Представените материали целят не само да предизвикат дискусия за демографския срив, но и да повдигнат въпроса за съхраняването на културното ни наследство. Идеята е да предизвикат разговор за бъдещето с мисъл какво искаме да се случи утре, обобщават създателите му.

Българският павилион е на комуникативно място, отбелязват от Министерството на културата – за него е наета зала „Тициан“ на приземния етаж в сградата на културен център „Don Orione Artigianelli“, близо до моста на Галерия „Академия“. Част от залата ще бъде подредена като класна стая с чинове и скамейки, зад тях ще бъде разположена кръгла детска катерушка. Ще се използва и пространството в двора на залата, където ще бъде експонирана катерушка във формата на ракета, която авторите разглеждат като лаконичен образ на проекта и на погледа в бъдещето.

Вътрешният двор на зала „Тициан“ също ще бъде използван за българското произведение. Снимка: Министерство на културата

По думите на доц. д-р Борис Данаилов от Министерството на културата, зала „Тициан“ е осигурена за „години напред“, след като стриктно са били следвани правилата и статута на биеналето. Той очерта основните изисквания, за да започне изпълнението на участието ни: желание от професионалната общност и финансови средства. И двете са налице, увери той днес на срещата с медиите.

В конкурса за предложение са участвали още художникът Станислав Беловски с „Ентропия на пространството“ с гигантска огледална стена като инструмент за вглеждане в себе си и за създаване на виртуални/имагинерни пространства; проект е предложило и сдружение „Градоскоп“ с изграждането на розетни витражи в арките на залата с остатъчна пластмаса от автомобилни фарове. Всички проекти може да бъдат разгледани в официалния сайт на българското участие във Венецианското биенале за архитектура.

Предложението на Станислав Беловски

Витражни прозорци от автомобилни фарове на сдружение „Градоскоп“

Документи Живопис след фотографията в България през 70-те и 80-те години на 20-ти век 2 март – 4 юни 2023

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах