Използван и отхвърлян, отричан и присвояван

Ако беше оцелял след държавния преврат на комунистите, Вапцаров вероятно щеше да е пръв техен изобличител. - Използван и отхвърлян, отричан и присвояван

Ако беше оцелял след държавния преврат на комунистите, Вапцаров вероятно щеше да е пръв техен изобличител.

110 години след рождението на един от най-талантливите български поети, личността и творчеството му все още са обект на спорове, скандали и мистификации. Кой в крайна сметка е Никола Йонков Вапцаров? Син на войвода, богаташко дете, комунист, македонец? Всеки българин носи в себе си своя лична легенда за поета, осъден сякаш не на смърт, а на разкъсване в паметта на своя народ.

Когато съдим поет от дистанцията на времето, нямаме право да го принизяваме до своите страсти. Комунистът Вапцаров не носи персонална вина за извращенията на победилия социализъм. Идеализмът на непокорния дух не е причина за страданията, причинени от низки личности. Да презираш някого заради убежденията му е наследство от същия този комунизъм, който всъщност предаде поета, посветил живота си на него.

Ако беше оцелял след държавния преврат на комунистите, Вапцаров вероятно щеше да е пръв техен изобличител. Може би щеше да остави още бунтовна поезия и да потъне безследно в някой от лагерите на смъртта.

Длъжни сме да съдим за него според волята и силата му да отстоява идеите си, а не според нашето отношение към тези идеи. Такава е участта на поетите – те не създават историята, те резонират с нея и само силата на техния глас е от значение.
А Вапцаров отеква и днес. Ритъмът на стегнатите му стихове отразява и днешния ден.

КОНЦЕРТ НА ОРКЕСТЪРА НА КИТАРИСТИТЕ НА БАРСЕЛОНА

Вероятно точно затова Македония го обявява за свой. Според македонските литературоведи Никола Вапцаров е македонски поет, писал на български едва ли не по някаква случайност. Ровят в бележките и източниците, вадят от контекста стихове и думи, за да му припишат патриотична привързаност към Македония. Превеждат поезията му на „майчин език“, включват го в антологии на македонската литература.

Проштално
На жена ми

Понекога ќе идам в твојот сон
Ко нечекан и далек гост…
Ти не ме оставај на патот, вон,
Од порти истај го лостот!

Ќе влезам тивко, кротко ќе си седам
Крај тебе, в мракот втренчен, да те гледам сам!
И кога наситен ќе запрам да те гледам,
Ќе ми те бакнам и – ќе заминам.

Този дълбок български поет е бил само себе си през целия си живот. Устремен в идеята за бъдеще, в което няма тъжни и безправни, той и до днес вълнува с изключителния си поетичен талант и с неудържимата стихия на поетичното си слово.

Използван и отхвърлян, отричан и присвояван, Вапцаров е един от стълбовете на българската литература – незаобиколим, неповторим, извън течения и групи. Символ на свободомислието, жертвен агнец на всяко време.