Бисквитки, произведени от рециклирана пластмаса, може да влязат в диетата на астронавтите на НАСА. Екип от изследователи е успял да разработи технология като от научно-фантастичен сюжет, с която специално разработени дрожди превръщат пластмаси и селскостопански отпадъци в годни за консумация протеини, мазнини и овкусители. Получената суспензия се прекарва през 3D принтер, за да се създаде дискообразна „бисквитка“, разказва „Гардиън“.
„Моята лаборатория работи по разработването на технологии за рециклиране на пластмаса – споделя д-р Лахиру Джаякоди, микробиолог в Южния университет на Илинойс в Карбондейл и ръководител на проекта. – Помислихме си: „Защо да не проучим и храната?“ Пластмасата е въглерод и храната е въглерод.“
Проучването им е финансирано от НАСА по проекта Deep Space Food Challenge. Космическата агенция изследва как може да храни астронавтите си при бъдещите им по-дълги мисии в Космоса и предизвиква учените да мислят иновативно.
„Когато един астронавт отиде на Марс, той трябва да оцелее в екстремни условия – обяснява Джаякоди. – Пътят в двете посоки трае три години. Трябва да използвате всичко, с което разполагате, за храна.“
Все още се очаква одобрението хапките от пластмаса да бъдат предложени за дегустация на реални хора, но продуктът ухае апетитно, твърдят от екипа на Джаякоди.
До бисквитките се е стигнало чрез преработка на полиетилен терефталат (PET), една от най-разпространените форми на пластмаса и основна съставка в бутилките за вода за еднократна употреба. Първо PET се „смила“ с помощта на процес, включващ вода и кислород при висока температура и налягане, за да се разгради твърдият материал на по-малки, богати на въглерод молекули. Получената каша се смесва с мая, генетично препрограмирана да използва молекулите, получени от пластмасата, като храна.
Маята преобразува въглерода от пластмасата в нови биологични молекули, включително протеини, мазнини и други хранителни вещества, които могат да се смесват с нишесте и да се оформят в годни за консумация продукти.
Към момента бисквитките не са особено евтини за производство и създаването на един килограм струва около 60 долара. Очаква се обаче подобряване на ефективността на маята, от там и увеличаване на производството, което ще намали разходите в бъдеще. Преди това да се случи обаче Джаякоди и колегите му се надяват продуктът им да намери обществено одобрение – той ще може да се използва не само в Космоса, но и при тежки бедствия, и решава два големи проблема на Земята едновременно: прекомерно замърсяване с пластмаса и недостиг на храна.
