Изражения и случки, поглед от хартиен самолет

Хартиено самолетче прелита в тъмното над групичка млади мъже (единият – със забележими отдалеч флешове от поне четиредесет милиметра), очертава непредсказуема допреди миг траектория, чернокоса дама с ловък финт избягва фатален сблъсък с него, накрая полетът завършва в бяла стена, върху която скицирани ръце сгъват нови и нови самолетчета. А самолетчето, добрият ни познайник от няколко секунди, пада сред труповете на стотици свои събратя.

Вечерта във вторник, 20 февруари, по-голямата част от софийското арт обществото бе насочило вниманието си към Софийската градска художествена галерия, където Теодор Ушев откри експерименталната си изложба „Като в тъмно огледало“ (но на събитието, заради огромния наплив от желаещи да го съпреживеят, бе трудно експозицията да се разгледа особено внимателно – явно е, ще се ходи в по-удобен момент).

Но същата вечер се откри и друга сепваща интерес изложба (също като Ушевата: съвсем не конвенционална) – в малката галерия „Кредо бонум“. В проекта си Playfly скулпторът Стоян Дечев съчетава анимационен филм, скулптура и пърформанс – а инсталацията се променя и развива от самото си откриване до закриването в неделя (25 февруари).

Това, което прави Дечев от 11 до 19 часа всеки ден от живота на изложбата (т.е. през цялото работно време на галерията), e… сгъването на хартиени самолетчета. Първо, второ, трето хартиено самолетче, докато станат стотици, хиляди, може би десетки хиляди в неделя, струпвани хаотично на пода или въздухоплаващи, на фона на повтаряща се видеопрожекция и пращящ фонов звук, изпълващ помещението.

Снимка: Галерия „Кредо бонум“

Самият автор твърди, че проектът му разказва за „огромните усилия, скрити зад привидно безсмислени действия, като например летене на безкрайно количество хартиени самолети“. Само че на откриването – през чифт човешки очи, а не в концептуален план, – летенето на безкрайното количество хартиени самолети съвсем не изглеждаше безсмислено, пък дори и привидно. С голяма доза увереност мога да допусна и че в следващите дни ще буди вълнение.

На изкуствоведите оставям честта да анализират квинтесенцията на Playfly, да търсят какъв е приносът му (и има ли го) към съвременното изкуство, да интерпретират физическата роля на автора в дискурса на творбата и подобни теми, запазени за критическата материя.

Вместо това, бих обърнал внимание на собствената си наслада от малкото отделено на проекта време след работа.

Само за няколко минути в едва 90-те квадрата на галерията видях детска усмивка на лицето на прегърбен възрастен мъж, докато хвърля самолетче; малко момченце, което бърза да се скрие, след като дяволито е запратило към някого страховитата си крилата машина; очарователни млади дами, увлечени в разговор, но все пак достатъчно предпазливи, за да извиват тела и да пропускат фучащите наоколо амбалажни изтребители…

Снимка: Емил Л. Георгиев

Playfly, всъщност, е приятно преживяване, подходящо за няколко кратки посещения – всяко от които обещава да предложи нов поглед към триадата безсмислено трудещ се автор-купища непотребни хартиени самолетчета-(не)случайни посетители.

Иначе казано, тези дни „Кредо бонум“ е отлична възможност да добавите нови човешки изражения и особени случки в каталога си за неподражаеми сцени и фрагменти из публиката на столичния културен живот. Още си нямате такъв каталог? Време е да си направите…