Източникът на вдъхновение за „Викът“ на Мунк разкрит?

Група учени от Университета в Осло смятат, че са открили обяснението защо норвежският художник е използвал именно такива цветове и вълнообразни извивки в най-известната си картина „Викът“. В произведението от 1893 г. антропоморфно същество се държи с ръце за главата и издава вик, фонът е многоцветен и вълнообразен.  

Метеорологът Хелън Мюри, работила над изследването, отбелязва, че е възможно експресионистът да е бил вдъхновен от рядко природно явление – полярни стратосферни облаци, наричани още перламутрови. До образуването на такива може да се стигне при ниски температури и висока осветеност, пише Би Би Си.

„Днес обществото разполага с много повече е научна информация, отколкото по онова време. Възможно е Мунк да не е виждал такива облаци по-рано. Няма съмнение, че такова зрелище би произвело силно впечатление у художника“, обяснява Мюри на заседание на генералната асамблея на Европейския союз за науки за Земята във Виена.

***

Из дневниците на Мунк от 1890-1892 г.:

„Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше, – внезапно небето стана кърваво-червено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града, – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата“.

Вижте още: ЗАЩО ВИКАМЕ? ЗАГУБИХМЕ ВСИЧКИ КОТВИ КЪМ СВЕТА

***

Досега метеоролозите, анализиращи „Викът“, смятаха, че необичайното небе в задния план на картината е следствие на вулканична активност. Десет години преди първия от четирите опита на Мунк да нарисува картината, в Индония вулканът Кракатау прави едно от най-мощните изригвания в историята. Тогава загиват най-малко 36 хиляди души, голяма част от самия остров Кракатау в Зондския архипелаг е унищожена, а пепелта остава в атмосферата няколко години и предизвиква интензивно оцветяване на изгреви и залези в различни кътчета на планетата.

Но сега изследователите от Осло предполагат, че изборазеното на картината прилича повече на перламутрови облаци. Тази стратосферна рядкост се наблюдява на височина от 15 до 25 км, образува се при -80 градуса, висока влажност и ветрове със скорост не по-малка от 10 м/с.

„Тези облаци са много тънки, те могат да бъдат видени само непосредствено по изгрев или залез. Можете да наблюдавате уникални цветове комбинации, благодарение на едновременно случващото се разсейване, дифракция и вътрешно пречупване на слънчевата светлина в свръхмалки ледени частици с диаметър около един микрометър“, отбелязва Мюри.

За 25 години живот в Осло доктор Мюри е виждала подобни облаци само веднъж – през 2014 г. Нейната група започнала изследването за възможното вдъхновение на Мунк, след като колегата й Свайн Фики документирал перламутровото небе над норвежската столица в серия впечатляющи фотографиии.

Перламутрови облаци по залез. Снимки: Liegh Minion

Перламутрови облаци, наблюдавани в Шотландия през 2012-а

Според еколозите напоследък подобни редки явления като стратосферните перламутрови или мезосферните сребристи облаци, могат да се наблюдават по-често заради климатичните изменения и изтъняването на озоновия слой.

В случая със сребристите облаци – те вече могат да се наблюдават и на много по-ниски географски ширини, отколкото по-рано. По думите на Мюри, перламутровите облаци показват сходна тенденция, макар и статистики за наблюдението им извън полярните ширини засега да не са публикувани.