Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Извънреден бюлетин

Опитайте се да кажете на 80-годишен човек да не излиза. Той е преживял и Девети, и Десети, и комунизма, и Чернобил, и Виденовата зима... Друг подход трябва

Езерото с лилиите в Борисовата градина - ден преди да забранят разходките в градинките и парковете. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Извънреден бюлетин

Езерото с лилиите в Борисовата градина - ден преди да забранят разходките в градинките и парковете. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Недостигът на пространство обикновено върви с излишък от време. Справка – килията. Човек сам избира дали ще е килия на затворник, или на монах. Но и в двата случая излишъкът от време те прави наблюдателен. Виждаш неща, които иначе няма да видиш.

***

И ето – видях Марешки със скафандър в парламента. Видях как стъпва на пленарната повърхност. Малка крачка за човека, голям скок за глупостта.

Стъпвайки на лунната повърхност, Нийл Армстронг се намира на около 380 000 км от Земята. Когато Марешки стъпи в парламента, е още по-далеч.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

„Земята няма нищо общо с мен“, се пее в едно парче на Остава. Но в неговия случай е „Земля в илюминаторе“.

***

Хубава метафора е, че тоя човек има мрежа от аптеки. Точно аптеки. Богат човек. А друг богат човек междувременно искаше да дарява респиратори като Мултиспорт карти. Ако работиш в компанията му – дишаш. MultiBreath. Вземи си днес.

***

Като стана дума за богати хора… Само преди един месец държавата пробваше да затвори Васил Божков. Сега сме затворени всички до един. Освен Васил Божков.

***

До конспираторите – вие искате да е сложно. Защото това ви успокоява. За вас бръсначът на Окам е корона от тръни, произведена в секретна американска лаборатория. В Китай. Толкова секретна, че всички я знаете.

Само че то не е сложно. Това, което ни атакува в момента, е точно обратното на сложно, то е, биологически погледнато, най-просто устроеното нещо на света – по-просто устроено е от Марешки със скафандър.

***

Това, че такава простотия може да ни убие, пак е хубава метафора. Защо да не го приемем като упражнение против хюбрис? Онлайн урок по смирение?

***

Хубава метафора е и че хората се юрнаха да купуват не друго, а тоалетна хартия. Не беше ли това проблемът от самото начало – че всеки мисли само за собствения си гъз?

Действията ни срещу проблема все още изглеждат като илюстрация на проблема.

***

Няма по-красноречиво доказателство за думите на Джон Дън, че „човекът не е остров“ и е „част от всичко друго“ от ето тази събитийна верига: някакъв китаец изяжда прилеп в Ухан и сега дядовците в Луковит нямат право да лющят белот пред блока.

***

Лу-COVID… Не се сдържах.

***

Както обикновено, не разбирам БСП – те трябва най-много да треперят за бабите и дядовците. Нали като мине това нещо, някой трябва да гласува за БСП?

***

Пушкин пише в „Пир по време на чума“:

„Юность любит радость“ („Младостта обича радостта“).

Красиво, само че два века по-късно излезе обратното – младите си стоят вкъщи, а старите си карат по старому. Младите им се сърдят – в интернет, където по принцип се сърдят младите.

Безпочвено е. Оказва се, че старческият инат е по-силна мотивация за гражданско неподчинение от младата, буйна кръв. В някакъв смисъл старците са най-свободните хора на света. Опитайте се да кажете на 80-годишен човек да не излиза. Пробвайте. Той е преживял и Девети, и Десети, и комунизма, и Чернобил, и Виденовата зима… Не, не, тук трябва подход. Примерно всеки да каже на дядо си:

„Защо не поизлезеш малко да се разходиш на въздух?“.

И тогава от сприхавост дядото ще си остане вкъщи. Струва си да се опита.

***

Да покажеш, че мислиш за другия, като стоиш далече от него. Тоест, да се държим като бивши гаджета, които още се обичат…

И това не е толкова лоша метафора за човечеството.

***

Паскал в „Мисли“:

„Цялото нещастие на хората се дължи само на едно – неспособността да останат спокойно в стаята си“.

Човек може да чете Паскал спокойно в стаята си.

***

За тези, които губят надежда и виждат само лошото. Първо – кои сме ние, че да губим надежда? Второ – тази година няма да има „Евровизия“. Ето че въпреки всичко, доброто си проправя път.

***

За паникьорите – ситуацията е твърде сериозна, за да се паникьосваме.

В (домашния) офис на емоциите ви страхът може да е добър колега. Но е много лош шеф.

Страхът може да консултира, да подшушне клюка за тоя и оня, да каже нещо важно, което да е от полза… Но не бива да взема решения. Никога.

***

За тези, които са упълномощени да вземат решения – аз (поне досега) харесвам генерала. За ужас на много от най-либералните ми познати. Да, нямам проблем с униформата му, човекът е военен, какво, да се облече като хипстър ли? Военен и фатмак не е едно и също.

Освен това е лекар. Аз не съм. Когато на България ѝ дотрябват спешно доктори по литература, ще отида в ефир, ще кажа така и така. Сега ѝ трябват лекари.

***

Повече експерти, по-малко инфлуенсъри.

Повече хора с ученици, по-малко с „последователи“.

Когато настане глобална пандемия, първата ми мисъл не е какво имат да кажат по въпроса Павел и Венци Венц. Втората може, но не първата.

***

По-малко думи. Защото сега всяка тежи повече.

„По-малко говори/ и ако можеш – истината само“ (Иван Цанев).

Между изреченията също трябва да има дистанция, за да не се заразяват едно-друго с неистина.

Затова сега е време за фрагменти.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах