Извънреден Великденски бюлетин

Аз съм заключеник в мрачен затвор. Жалби далечни и спомени лишни. Глоби за градинки и маска, за да отидеш до аптеката да си смениш маската.

***

Роден съм в България, където излиза по-евтино да си пиян депутат в кола, отколкото трезвен човек на пейка.

***

Обичам близките си отдалеч и мразя себе си отблизо. Извънредната самота не е като желаната. Искам да си стоя вкъщи, когато знам, че мога да изляза. Искам да ме поканят на парти и тогава да не отида.

Да си останеш вкъщи е лесно – но как да се почувстваш у дома си?

***

Страничен ефект от пандемията е бъбривостта. И всеки става нещо средно между лайф-коуч и Гуидо от „8½“ на Фелини – „Нямам нищо за казване, но все пак искам да го кажа!“.

И го казва: или е „Бъдете позитивни!“ (лош избор на прилагателно в условия на пандемия);

Или започва да споделя линкове за опасността от 5G мрежата.

И аз съм същият, само без линковете за 5G мрежата.

***

Колкото повече си седи у дома човек, толкова повече заприличва на бездомен.

***

А един по телевизията обяснява, че вирусът дошъл, щото сме станали твърде големи консуматори. И в същия момент операторът фокусира върху часовника му – не знам на колко глоби за излизане в парка се равняваше тоя часовник, но лъщеше.

***

Всичко рано или късно лъсва. И се явява само́ – Сидеров също.

***

Дивото завзема улиците по време на карантина. В Лондон се появиха елени. В Париж – прасета. В София – Волен.

***

Докато чета, че е обявен за издирване и си мисля, че е по-добре да не го търсим, Гугъл ме таргетира – излиза ми реклама на „маска за многократно ползване“.

На консуматора в мен това му звучи съмнително – малко като презерватив за многократно ползване. Не ме лъжете. Или ме лъжете по-хубаво.

***

Медийни мъдреци припяват на бръснарски терци: „Светът не е същият!“. Еми да, сега не е нужна особена проницателност, за да го видиш. Ходиш с маска все пак.

Но оттам се продължава – „Светът никога вече няма да бъде същият!“. Чакайте, секунда… Каква точно промяна настъпва в човешката природа, като такава не е настъпвала никога?

***

Не е настъпвала и след бубонната чума, и след двете световни войни, и дори след като Бареков влезе в Европарламента. Историята на цивилизацията е история на обувката, на техниката, на оръжието – сега носим по-удобни чепици, пътуваме по-бързо и можем да се убиваме с дронове. Но по-различни ли сме отвътре в сравнение с предците си? Нещото в нас друго нещо ли е? По-добро? Не мисля. Дали повече вирус води до по-малко хюбрис? Едва ли. Може би само в началото, преди да паднат маските.

***

Закон за всеобщото географско лицемерие – всичко е смешно, когато се случва в Китай. И не е смешно, когато се случва на теб. Сериозно е вече, ако се случва на мен.

***

„Адът, това са другите“ е твърде кокетно изказване. Френска му работа. Разчита някакси на това, че винаги ще има други, които да ти досаждат. Ами ако няма?

***

Адът, това са ежедневните брифинги, докато в Балчик цъфтят лалетата. А ти чакаш да цъфнат налъмите.

***

Адът е да живееш в стар виц:

– Ако отворим държавата, ще умрат много хора от болестта.

– Така е.

– … Ако я държим затворена, ще умрат от глад.

– Така е.

– Ама не може едновременно да я държим и затворена, и да я отворим!

– И това е така.

***

Много ми се иска докато ние си мием ръцете, ония да не потриват доволно своите.

***

Те са способни, ако утре изнесат парламента онлайн, да ни поискат пари и за ремонт на онлайн-парламента. А ние сме способни да им ги дадем.

***

Не е страшно да ни мислят за идиоти. Страшното е, ако се окаже, че имат право.

***

А кой ще измие Невидимата ръка на пазара?
(Говоря за Адам Смит, но става и за Женския пазар)

***

Два съвета – и двата не са мои, слава Богу.

Първият е на Камю. Неговият доктор Рийо казва: „Единственият начин да се борим с чумата е честността“. И го питат: „Ко? Не! Какво ще рече честност?“ (леко свободно цитирам). И той отвръща: „В моя случай значи да си върша работата“.

***

В английския превод на „Чумата“ френското „honnêteté“ се е превърнало в „common decency”. Интересно. Common decency е един вид порядъчност, при която наистина всеки просто си върши работата.

Да се държим като английски преводачи. Да добавим common decency към честността.

***

Вторият съвет е на не по-малък авторитет от Камю – Бог.

Идва Възкресение. Не ми се спори с най-ревностно вярващите – говоря за атеистите. Техният догмат за нямането на Бог е най-радикален.

Не мисля и че истината за Възкресението може да се види върху натежалите от злато гърди на духовенството.

Тя е някъде под гърдите. Проста и всеобща – жестоката тайна на човешкото страдание се разгадава, освещава се от Христос, за да се превърне в радостна новина за целия човешки род.

Вместо да се впускаме в (особено сега) ненужни спорове умрял ли е, възкръснал ли е, къде е тялото – да си дадем сметка, че е умрял за нас.

***

И не е умрял метафорично, а физически – в съвсем не-метафорични мъки.

Когато се усетим за колосалния мащаб на тази жертва (породена от Любов, не от друго) – тогава Възкресението става неизбежно. И наше. Това е вестта, това е новината. И тя е, простете ми заигравката, непрестанна.

***

Във всичко това мога да вярвам и без да ходя в храма по време на пандемия.

Мога да знам, че Бог е над Мутафчийски и без Сидеров да ми го казва.

Мога да знам и че Той не се нуждае от „инструменти“, защото твори ex nihilo.

***

Измийте се, очистете се,
Отмахнете злото на деянията си от очите ми,
Престанете да правите зло.

(Исая 1:16)

Текстът е от профила на Иван Ланджев във Фейсбук.