„Извинете, забравихме ви“

КАН
Специално за „Площад Славейков“

Големият британски режисьор и ненадминат майстор на ангажираното социално кино Кен Лоуч е за 14-и път във фестивалната програма на Лазурния бряг! Досегашните 13 участия са му донесли общо 10 награди, от които две „Златни палми“ – за „Вятърът в ечемичените ниви“ (2006) и „Аз, Даниел Блейк“ (2016). Няма друг режисьор от голямото кино с такъв впечатляващ баланс от най-важния фестивал в света. А за всичките си 54 заглавия от богатата авторска филмография досега е получил 99 отличия! Защо пък Кан 2019 да не ги закръгли на 100? Би му отивало.

Защото и днес 83-годишният майстор отново е на висотата на собствената си творческа взискателност и още веднъж защитава успешно името си на недостижим майстор в социалната проблематика, макар че има и други филми с не по-лоши качества.

„Извинете, забравихме ви“ е своеобразно продължение на предишния му филм „Аз, Даниел Блейк“, не само защото сюжетът се развива отново в Нюкасъл, а тъй като разказът е отново за скромно семейство от долния етаж на социалната стълба, което всекидневно се бори за оцеляване с надеждата един ден да има свой собствен дом, а двете деца да получат добро образование, за да се измъкнат от постоянната несигурност. Но надеждите им рухват след финансовата криза през 2008 година, която погребва усилията им за нова къща със заробваща ипотека срещу банков кредит. Тогава бащата се принуждава да работи като самоосигуряващ се куриер – доставчик на пощенски пратки, а майката – като личен асистент (домашна помощничка) на самотни болни старци.

Филмите на Кен Лоуч винаги успяват да въвлекат зрителя в кинематографичната си реалност, защото на първо място предлагат абсолютно достоверни сюжети, без никакъв фалш или завоалиране на всекидневната житейска реалност.

Впрочем, оригиналното заглавие на филма „Sorry We Missed You“ е трудно преводимо заради няколкото си подтекстови значения. (Във фестивалния каталог дори не е преведено на френски.) На първо място това е стандартна служебна фраза от съобщения на куриерските служби във Великобритания и САЩ, когато не намират никой на посочения адрес и тя би звучала като „Съжаляваме, но не ви намерихме“. Ала в контекста на филма и при неговия ясен критичен патос срещу (не)социалната държава и нейните институции (здравни и осигурителни служби, образователни структури, общински фондове и т.н.), заглавието убедително би звучало като „Извинете, забравихме ви“, при това с неприкрита ирония в съдържанието му.

Повече от 20 години Кен Лоуч работи постоянно със своя незаменим съавтор – сценариста Пол Лавърти. Това е петнайсетият им общ филм, а повечето награди са официално поделени между двамата или поне режисьорът винаги подчертава, че „без Пол аз не бих могъл да се справя с никой филм“. Така е и сега при „Извинете, забравихме ви“. Пол Лавърти прави продължителни проучвания по темата, изследва конкретно юридическите клаузи на самоосигурителната система, която по думите на Кен Лоуч е „нова жестока форма на социална експлоатация, при която държавата не поема никакви отговорности, а всички рискове падат върху обикновения работник, тежат върху неговото оцеляване, ако щете зависят от личния му късмет и житейска събда“.

Кен Лоуч отново не изневерява на режисьорския си стил и кани за основните роли на майката и бащата неизвестни, но много добри актьори – Деби Хъниууд и Крис Хитчън, които перфектно се справят с персонажите си. А децата – тийнейджъри, разбира се, са непрофесионални изпълнители, но също така много точни пред камерата и дори с физическа прилика със своите сюжетни родители.

Фестивалът е все още в началото си – изминали са само три дни от богатата 12-дневна програма. Предстоят силни заявки с новите филми на Педро Алмодовар, Терънс Малик, братя Дарден, КуентинТарантино, Марко Белокио, Абделлатиф Кешиш, Ксавие Долан и други забележителни автори. Така че развръзката е далече, но при обективно и прецизно жури, ако Кен Лоуч се окаже сред отличените, няма да е изненада.