В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Извлякоха ДНК от дъвката на 6000-годишна жена

Успяват да пресъздадат външния ѝ вид

Така вероятно е изглеждала пра-жената, наречена днес Лола - наследничка на заселници от Западна Европа, дошли в Скандинавия след стопяването на ледниците. Илюстрация: Том Бьоркланд

Площад СЛАВЕЙКОВ

19.12.2019

Учени успяха да пресъздадат лицето на жена, живяла преди 6 хил. години в земите на днешна Скандинавия, благодарение на отпечатъците от зъби, които тя оставила по „дъвка“. За първи път геномът на древен човек бива извлечен от нещо различно от кост, отбелязват експертите. Според възстановката, жената е имала смугла кожа, тъмнокестенява коса и сини очи, пише Би Би Си.

Д-р Ханс Шрьодер от университета в Копенхаген уточнява, че дъвката всъщност е брезова смола – много ценен източник на ДНК, особено за исторически периоди, от които не са намерени човешки останки.

Дъвката от брезова смола, запечатала дори елементи от диетата на 6000-годишната жена. Снимка: Тайс Йенсен

За радост на учените, в смолата е запечатан целият геном на жената и затова те с точност могат да пресъздадат външния ѝ вид. Изследванията показват, че ДНК-то ѝ е по-близко до ловците събирачи от Европа, отколкото до хората, живели по онова време в Скандинавия. Едно от предположенията е, че тя е наследничка на група заселници, преместили се от Западна Европа след стопяването на ледниците.

ДНК пробата успява още да даде насоки за диетата на пра-жената, наречена „Лола“ – открити са останки от лешници и зеленоглава патица.

Дъвката на Лола била намерена на датския остров Силтхолм на Лоланд – район, в който често излизат открития от Каменната ера.

„Археологическите находки предполагат, че хората, които са живели на това място, са експлоатирали природните ресурси чак до Неолита, периода, в който фермерството и домашните животни са въведени в южна Скандинавия“, коментира Тайс Йенсен от Университета в Копенхаген.

Интерес представляват микробите, открити по смолата – патогени, които причиняват пневмония и треска, както и други вируси и бактерии, характерни за нормалната микрофлора в устата.

„Вълнуващо е да намерим тези древни патогени в подобен материал – казва Шрьодер пред Би Би Си. – Можем да проучим как те са се развили и с какво се различават от днешните. Дават ни още насоки как са се разпространявали и еволюирали.“