Изящно бъбривият Марсел Пруст

Наричат го „създател на модерния роман“. Преминаването през потоците на неговата многотомна поредица „По следите на изгубеното време“ се смята за нещо като кръщение на добрия читател. Да откриеш красотата на Пруст е почти същото като да откриеш смисъла на живота, да успееш да победиш отегчението и да се научиш да съзерцаваш. Стилът му е труден, не само за неопитния читател, но дори за врели и кипели в странните литературни дебри претръпнали майстори.

Днес, 10 юли, се навършват 150 години от раждането на големия френски прозаик Марсел Пруст. Предлагаме ви някои от най-интересните, понякога дори плашещо крайни реплики, с които негови колеги писатели от различни епохи са оценили творчеството му. Дори Джойс, когото мнозина обявяват за неразбираем, очевидно се е затруднил да оцени бъбривото и донякъде хаотично изящество на френския си колега.

„Особеното в Пруст е това, че той съчетава безкрайна чувствителност с безкрайна сложност. Той издирва всички оттенъци на пеперудата до най-дребната шарка на крилете ѝ. Той е здрав като орех и мимолетен като пърхане на пеперуда.“
Вирджиния Улф

„Пруст създаде епопеята на съвременната писменост. Той извърши коренен преврат – вместо да опише в романа собствения си живот, както казват често, той самия си живот превръща в литературно произведение по образец на книгата си.“
Ролан Барт

„Прочетох няколко страници. Не виждам особен талант, но аз съм лош критик.“
Джеймс Джойс

„За пръв път чета Пруст – разбира се, на английски – и за собствена изненада го намирам умствено непълноценен. Никой не ме предупреди за това. Той няма никакво чувство за време. Той дори не може да запомни ничия възраст.“
Ивлин Уо

„Нетърпимо бъбривият Марсел Пруст.“
Максим Горки

„Пруст преди три години стана за мен съвършеното откритие. Страхувам се да го чета (толкова ми е близък!) и хлопнах книгата на пета страница.“
Борис Пастернак

„Исак Бабел ми говореше за романите на Пруст: голям писател. А е скучно… Може би на него самия му е било скучно да описва всичко това?“
Иля Еренбург

„Да се възхищаваш от мисълта на Пруст и да порицаваш стила му е абсурдно. На никого другиго в света словото не се е подчинявало така. Никой в света не е овладявал гласа си така. И гласът, и словото точно са следвали движението на мисълта му.“
Франсоа Мориак

„Честно казано, ако не се брои първият том, го намирам за ужасно скучен. Проблемът на Пруст е в това, че понякога се натъквате на съвършено забележителен пасаж, но след него следват 200 страници див френски снобизъм, въртележката на висшия свят и абсолютно самолюбие.“
Казуо Ишигуро

„Когато прочетеш още веднъж произведение на Пруст, изпитваш изумление при мисълта, че някои критици са го обвинявали в липса на план. Съвсем не е така: целият този огромен роман е построен като симфония.“
Андре Мороа

„Моето творчество е една голяма книга, както при Пруст, но с тази разлика, че моите спомени са записани в движение, а не в болнично легло.“
Джак Керуак

„Истинското величие на Пруст е в това, че той е описал не загубеното, а придобитото време, събиращо в едно разпарчетосания свят и вливащо в него нов смисъл на границата на разпада.“
Албер Камю

„Пруст е призма. Единствената им задача е да пречупват и, пречупвайки, да пресъздадат света, какъвто го виждаш, ако гледаш назад. Самият свят и неговите обитатели нямат нито социално, нито историческо значение.“
Владимир Набоков

„Твърде съм стара, за да ме безпокоят книгите, които не съм прочела, хората, с които не съм спала, и партитата, на които не съм била. Но единственият писател, когото никога не съм понасяла, е Пруст.“
Кандис Бушнел

По материали от чуждестранния печат