Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Je suis български пенсионер

Страдаме за терора извън България, а отминаваме терора над възрастните хора. Геноцид, не терор

Снимка: Емил Георгиев - Je suis български пенсионер

Снимка: Емил Георгиев

Каква е стойността на всички je suis-та, които така щедро споделяме във Фейсбук пред една снимка, качена от непознатата за мен Мария Пенчева, заснела спяща миниатюрна българска баба, свила се на седалката на влака. От текста на Мария разбираме, че жената току-що е излязла от болница, явно няма кой да я посрещне и да се погрижи за нея, и целият й багаж е събран в една кофа, а в кофата с бедняшки лични вещи е и кренвирш, взет от болничната храна. Една безименна 85-годишна българка, събула маратонки, дадени й милозливо от някого, и подвила крака да дремне. Благодаря на непознатата Мария Петрова за снимката, както и за това, че е споделила кроасан и пари с жената. Бабата броила, броила жълти стотинки и едва събрала 2 лева за билет…

Babka-a

Чудя се как не ни е срам всички вкупом. Има нещо сбъркано в нас. Тези хора ни отгледаха, започнали живота си на купонна система в края на Втората световна война, и ударени отново жестоко с 10 ноември 1989 г. Какво се случи с нас, за да се стигне дотам? Какви деца отгледаха родителите ни, решили да ни дадат всичко, което те не са имали? Нали това е мантрата на всеки родител, особено на произхождащите от село в онези времена… Дадоха ни къщи и апартаменти, които ние да не изплащаме, а да имаме сигурност, която самостоятелно вече много трудно се постига. Огромна част от най-смелите и образованите напуснахме България и потънахме в собственото си оцеляване из далечни страни. Оставихме родителите си да се оправят сами. Някои горе-долу успяваха, други едва, трети никак. Последните два варианта са най-често срещани.

Явно наистина има нещо сбъркано в начина, по който тук се възпитават децата. Моето поколение, което в момента управлява държавата, поело я от поколението на хора, живели достатъчно дълго в соца, за да нямат представа какво е свобода и произхождащата от нея лична отговорност, се оказа неспособно на емпатия и напълно лишено от родово чувство, въпреки все по-големите заклинания в патриотизъм и национална гордост. Невъзможна е националната гордост при тази снимка. Тя предизвиква само национален срам.

Какъв крадлив, безмилостно мутренски ген носи българинът, за да превърне родителите си в просяци? За да уважаваш старите хора, не е необходимо да си завършил никакво образование, нито да си изчел световната класика, нито да имаш висок коефициент на интелигентност. Доказват го безброй племена по света, които се отнасят с любов и огромно уважение към хората, които са им дали живот, за да започнат постепенно тихо и мъдро да напускат живота. Обградени с грижи от децата и внуците си.

Вече 26 години България е превзета от крадлива безскрупулна класа от самосъздали се политици, или пък създадени и финансирани първо от СССР, после от Русия – кои тайно, кои явно, кои още неразконспирирани, включително гуруто на безмозъчната централна софийска интелигенция, които не можаха да минат границата на личния си интерес към общия, за да гледаме сега как образовани и необразовани стари хора са на боклука. Заровени в огризките на оялата се класа с кожа на глиган, която само гледа да изпрати децата си извън България с тлъсти банкови сметки, направени на гърба на безименната женица от снимката.

„Тук е ужасно, да махнем децата от България, да не се разстройват от подобни грозни и миризливи гледки.“

Да, бедността често мирише лошо, защото първата й мисъл за деня не е да се изкъпе и парфюмира, а какво ще намери за ядене.

Защо страдаме за терора извън България, а този терор го отминаваме? Всъщност това е геноцид, не терор. Откъде накъде Фейсбук комсомолците ще държат сметка дали изразяваш състрадание към турци, французи и т.н., при положение, че ние всички тук живеем в ежедневна, дълбока, патологична липса на емпатия!

Ние, младите, а и по-младите, и по-интелигентните, и по-образованите, които мразим чалгата – а омразата към нея не е нищо повече от най-лесния начин да задоволим нуждата си да се почувстваме НАД някого в тази окаяна държава – кога сме протестирали в подкрепа на тази свита на кравай самотна и бедна баба във влака? Колко пъти сме скандирали по жълтите павета, че искаме по-високи пенсии за родителите ни? Май никога. Но чалгата е виновна за изпростяването на нацията. Да, ама не. Тя е най-лесното и най-популистко оправдание за всички грехове. Затова няма да нарека чалга игнорирането на истинските духовни проблеми на нацията. Чалгата не заслужава да бъде изкупителна жертва за всеобщата ни мерзост. Тя е само музика, съчетана с визия и поведение, взаимствани от Америка. А и тя се реформира, еволюира и отърси до голяма степен от примитивността на 90-те – но ние не се реформирахме, не еволюирахме и не се отърсихме от безразличието. Това е положението.

Кога ще протестираме за пенсионерите? Да, страшно е, че мутри бият по пътищата, трагична щеше да бъде забраната за къмпингуване… А гледката на едно угасващо човешко същество, което едва събира 2 лева за билет, за да се прибере само от болница, е наистина трагична. Няма мониторинг от ЕС, който да може да ни накара да станем по-човечни към онези, които вече нямат сили да се борят. За тях няма надежда, пред тях е нищо. Бездна. Глад, студ и самота. Това е и перспективата пред нас впрочем, ако не променим нещо в ледените си сърца.

Je suis български пенсионер. И какво от това?!


Всичко от Милена Фучеджиева

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах