Карикатурата ли окарикатурява карикатуриста?

Нормално е политик да се притеснява от карикатури. Започнахме да свикваме с „нормалността” и терористи да стрелят по художници. Нормално ли е обаче иначе нормални хора също да се вълнуват толкова от очакваната дързост на политическия виц? Сега се оказва, че „карикатура на Чавдар Николов е обвинена в дискриминация“, защото той е нарисувал грозни човечета в нея. И някои БСС (борци за социална справедливост) веднага захапаха кукичката.

Нека първо уточним, че самата карикатура не може да бъде обвинявана в каквото и да е. Карикатурата е рисунка, неодушевен предмет (колкото и творчески дух да е вложен в нея). Така че тя няма граждански права и задължения, тоест не може да бъде обект на обвинение. Евентуално може да бъде само веществено доказателство.

Обвинен в каквото и да е може да бъде само човек, а доколкото г-н Николов е карикатурист и карикатуристът обикновено е частен случай именно на човешко същество, то в дискриминация би могъл да бъде обвинен тъкмо Николов.

Тук настъпва дилемата на БСС. Кого да подкрепят: твореца, за когото знаят, че не си поплюва или предполагаемо оскърбена група? Довчера герой на свободното слово, днес Чавдар Николов е едва ли не расист, задето си е позволил да нарисува група роми като грозни хора. И вече го критикуват не само политици, а и представители на будното гражданство. Какво си позволява този Николов!

Добре де, но става дума за карикатура. Карикатурният образ по дефиниция трябва да е смешен, нелеп, окарикатурен. Който иска красиви, класически човешки глави и тела, може да се обърне към античното гръцко изкуство и да остави карикатурите на по-непретенциозна публика. Впрочем, нека чувствителният любител на изкуството избягва и Пикасо, че при него образите са едни такива… криви. Не знам кого е дискриминирал старият Пабло. Може би испанците?

Карикатурата, ако си спомням правилно, беше и израз на свободно слово. Правилно ли е да искаме цензура над свободното слово заради чувствата на някого? При това май в случая още не са реагирали представители на уж засегнатата етническа група, а само БСС, сред които – извинете расисткия ми! – относително рядко се срещат роми. Някак излишно се получи.

Да поискаме ли осигурени пространства, където да не прониква политически некоректна сатира, за да не би да се обиди случайно някой от нещо? Или, още по-добре, за да не би някой да си помисли, че друг може и да се почувства зле? Всичката ни Мара втасала, че сега дайте да подгоним карикатуриста. Бе тази думичка „карикатурист” с това „-ист” в края… съвсем като „расист” звучи! Не на карикатуристите, не на карикатуризЪма! Долу!

Карикатурата май е насочена главно срещу министъра на образованието. Дали пък г-н Николов освен злостен карикатурасист-карикатураст не е и женомразец? Или дори министромразец?! Пу, пу, Господ да пази.

Всъщност на карикатурата не й трябва друго освен повод. Това важи за всяко изкуство.