Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Йейтс почитан в гроб с чужди останки

Събран е скелет от случайни кости, за да бъде върнат ковчега на ирланския поет в родината му

„Земята, която най-много повлия на творбите ми, е Слайго”, споделя приживе поетът Уилям Бътлър Йейтс. - Йейтс почитан в гроб с чужди останки

„Земята, която най-много повлия на творбите ми, е Слайго”, споделя приживе поетът Уилям Бътлър Йейтс.

В Ирландия откриха със съжаление и признаха с неохота, че в гроба на Уилям Бътлър Йейтс (1865-1939) в северното графство Слайго не почиват останките на поета, пише испанското сп. „Ел Културал“.

Дипломатически документи, намерени във френски замък, потвърждават слуховете: Йейтс умира в Рокбрюн-Кап-Мартен, Югоизточна Франция, и е погребан в гробището на местната църква, но останките му са прехвърлени през 1946 г. в обща костница. Така че когато кораб на ирландската армада пренася ковчега през 1948 г. тържествено и под звуците на химни от Ница до Голуей, в него не са били костите на поета – или поне редом с неговите е имало и чужди.

Документите, разкриващи неприятния факт, са намерени от потомък на френския поет Пол Клодел в семейния замък. Клодел и Йейтс са били приятели през двайсетте години – споделяли са общ интерес към символизма и японския театър. Ирландският министър, който се е заел през 1948 г. с превозването на ковчега с предполагаемите останки на Йейтс е Шон Макбрайд, син на политическата активистка Мод Гон Макбрайд, най-обичната сред любимите на чаровния поет, на която няколко пъти безуспешно предлага брак.

Графство Слайго е несъмнено идеалното място за гроба на Йейтс. Макар че живее дълго в Лондон, поетът прекарва част от детството си сред вдъхновяващите пейзажи на Северното крайбрежие на Ирландия, изпълнени със зеленина и келтски древни легенди, които така ярко се усещат в творчеството му. „Земята, която най-много повлия на творбите ми, е Слайго”, споделя приживе поетът.

Простият му гроб в енорийското гробище носи следния епитаф:

„Хвърли, коннико, безразличен поглед към живота и смъртта, и после отмини”.

poet

В гроба на Йейтс лежат и костите на други покойници.

Символ на Ирландия

В средата на четиридесетте години на миналия век в Рокбрюне изпратен френският дипломат Бернар Каю, за да подготви репатрирането на костите на поета Уилям Бътлър Йейтс – той не само е един от най-великите поети на англоезичния свят, но е и символ на страната си заради пламенната му защита на младата ирландска държава, за приноса му за създаването на национален театър, за висотата на творчеството му, което освобождава родната му литературата от викторианските окови и заради Нобеловата му награда през 1923 г. Както сега се оказва, при пристигането си в крайбрежния град Каю съобщава, че е „невъзможно да се идентифицират истинските и всички останки на господин Йейтс“.

Дипломатът информира също така, че е намерил „метален корсет, череп и една библия“, които вероятно са принадлежали на поета. Черепът е най-достоверната находка, защото Йейтс е имал особен череп: по-голям от обикновения. Той също така е използвал корсет, защото е страдал от херния на гърба. Проблемът обаче се явил от факта, че редом до него е бил погребан английският гражданин Алфред Хилис, който също използвал корсет заради костна туберкулоза. Семейството на Хилис твърди, че костите, които в крайна сметка са изпратени в Ирландия, са в голямата си част на техния предшественик. Навремето, преди използването на ДНК-анализа, е било поръчано на обикновен лекар да състави вероятния скелет от кости със съответни размери.

Освен драматург и поет, Йейтс е бил и сенатор в младата Ирландия. Умира на 73 години и в края на живота си развива противоречиви симпатии към друг националист: Бенито Мусолини. За екстремизма на Йейтс допринася и прозелитизма на неговия секретар, блестящия американски поет Езра Паунд, който съсипва личностната му биография със своите фашистки и антисемитски идеи.

Съпругата на Йейтс, Джорджина Хайд-Лийз, с която се оженва, когато е на 51 г., а тя едва на 25, твърди, че съпругът й я уведомил за последната си воля: „Погребете ме в Рокбрюн и когато вестниците ме забравят, ме изровете и ме отнесете в Слайго“. Така и станало. Проблемът е само, че почти целият Йейтс вероятно е останал във френската костница.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах