Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Йордан Камджалов: Нямаме нужда от фабрикуване на постижения, те са тук

Успехът на България ще дойде – независимо дали след 50, или след 500 години, казва диригентът

Много от хората тук не си дават сметка, че голяма част от тези учени, музиканти, творци и спортисти, които са навън, всеки ден мислят за България и се връщат не само заради близките, а заради страната сама по себе си, казва диригентът Йордан Камджалов. Снимка: Официален сайт/Оркестър на Тоскана - Йордан Камджалов: Нямаме нужда от фабрикуване на постижения, те са тук

Много от хората тук не си дават сметка, че голяма част от тези учени, музиканти, творци и спортисти, които са навън, всеки ден мислят за България и се връщат не само заради близките, а заради страната сама по себе си, казва диригентът Йордан Камджалов. Снимка: Официален сайт/Оркестър на Тоскана

„Често казвам, че се нуждаем от съвременен Паисий Хилендарски, който да пише не само за славното българско минало, а и за славното българско настояще, защото има такова“, казва в интервю пред Мая Цанева за „Труд“ диригентът Йордан Камджалов. Той изброява и постиженията на наши сънародници в почти всички области на живота, науката, изкуството, спорта – например националния ни отбор по художествена гимнастика, математика, физика, българските музикални виртуози и т.н., нашите концертмайстори, велики гласове по най-големите сцени по света като Красимира Стоянова, Веселина Кацарова и др.

„Тук не става дума за патриотизъм, а за реални факти – казва Камджалов. – Те трябва да бъдат споменавани и чрез тяхната светлина и успехи да се повдигне временно омаломощеният български дух. В България няма нужда от схеми и изфабрикуване на постижения, защото те са в наличност, независимо дали са вътре или вън от медийния поглед. Имаме лидерски позиции и отличия в международни научни институти, университети. Има българи професори в НАСА, в Харвард и Кеймбридж, в Берлинската и Виенската академия по изкуствата. Това са постижения и присъствия, които не трябва да бъдат подценявани.“

За съжаление обаче, според диригента пропастта между много лошото име на българите в Европа и суперпостиженията на отделни емигранти става все по-голяма. Но тя може и трябва да се запълва чрез адекватна информация – хората са толкова отчаяни и обезверени, защото за проблемите, другата страна на медала, се говори лесно и има много материал.

Камджалов е убеден, че към България има голяма любов, но тя може би не се усеща в страната, защото идва от хората навън:

„Много от хората тук не си дават сметка, че голяма част от тези учени, музиканти, творци и спортисти, които са навън, всеки ден мислят за България и се връщат не само заради близките, а заради страната сама по себе си. Това не са българи, които са напуснали и са предали родината си. Те могат да бъдат възприемани както като нейни посланици, така в същото време и като страдалци“.

Диригентът отчита, че българската нация се развива при извънредно трудни условия във външен план и оттук идва парадоксът – как може тогава тук да има толкова будни хора? Това и според него е огромен комплимент за нацията, тъй като точно тези хора трябва да бъдат виждани, те са шансът за България, един от най-големите ѝ магнити.

Йордан Камджалов заявява, че в неговия речник не фигурира думата „патриот“ – а той самият е човеколюбец. В това възпитава и децата си. Попитан какво има предвид, отвръща:

„Ако на тротоара има гладен българин и гладен немец, и на двамата давам еднакво хляб“.

Визията на диригента за България е, че успехът ѝ е гарантиран – но той може да дойде както след 50, така и след 500 години. За успех след пет десетителия според Камджалов е нужно човеколюбие в човешки план, а в технически – хиперпрофесионализъм. И не трябва нищо друго освен тези две неща.

„Всички суперпостижения са били и ще бъдат колективни – обяснява още музикантът. – Подвизите нито на Левски, нито на Ботев са били индивидуални. Нито пък постиженията на Бетовен, Коперник, Айнщайн или Менделеев. Всички тези неща са плод на колективно усилие. Критичната маса, за която питате, е вече достигната, но не е координирана и кохерирана. Времето на личностите и явленията, извадени от контекста на цялото, отмина. Индивидуалното трябва да вдъхновява и ще го има. Но индивидуално, което не служи на цялото, е обречено.“

Камджалов коментира още в началото на интервюто, че проблемите на България не са локални, а свързани – и че страната ни може да бъде разбрана само в контекста на Европа и света като цяло, тъй като всяко явление, гледано вън от контекста, е обречено да се зърне ограничено.

На въпрос как изглежда България отвън през очите на човек като него, който развива успешна кариера в чужбина и рядко се връща в родината си, Йордан Камджалов отговаря:

„На първо четене, България изглежда абсолютно ограбена, на втори поглед – и хората изглеждат абсолютно ограбени. На трети поглед човек започва да вижда, че в тази държава има покъртителни природни красоти. На четвърти поглед виждаш какво голямо човешко богатство има този народ, колко много интересни, богати, оригинални, високообразовани личности има. И на пети започваш да виждаш феномените, хора, каквито никъде другаде на планетата не си виждал. Човек неволно иска да им се поклони, защото те завладяват и те карат да работиш за народа си“.

У нас на Камджалов предстои да дирижира първия концерт на международния оркестър „Генезис“, който ще изпълни Деветата симфония на Бетовен в зала „България“ на 6 април. На 9 юни следва концерт с Пловдивската филхармония на международния фестивал „Дни на Балабановата къща“.


Цялото интервю с Йордан Камджалов можете да прочетете в сайта на вестник „Труд“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

На прасе съм

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах