Йозеф Куделка, станал фотограф заради Пражката пролет

Цял живот изгнаник, чехът открива лично изложбата „Изгнания“ в Софийската градска галерия

„Беше време, когато се случваха чудеса. Когато всички бяха добри един към друг. Хората се държаха така, както никога преди“, разказва Йозеф Куделка за сънародниците си в Чехословакия по време на Пражката пролет. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Йозеф Куделка, станал фотограф заради Пражката пролет

„Беше време, когато се случваха чудеса. Когато всички бяха добри един към друг. Хората се държаха така, както никога преди“, разказва Йозеф Куделка за сънародниците си в Чехословакия по време на Пражката пролет. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Той е автор на прочутите снимки на агенция „Магнум“ от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. Публикувани са без неговото име в редица издания по цял свят, за да се отбележи първата годишнина от Пражката пролет. Без да знае, Йозеф Куделка получава наградата „Златен медал на Робърт Капа“, давана ежегодно от Международния пресклуб на Америка за изключителни фотографии. Призът е присъден на „анонимен чешки фотограф“. 

Във вторник, 7 май, Куделка ще открие първата си изложба у нас, „Изгнания“. От няколко дни чехът е в България и лично реди фотографиите си в Софийската градска галерия. С тях ще разкаже истории за изгнаничеството, номадството, политическите и социални конфликти, природата, променена от човешката дейност.

Йозеф Куделка по време на реденето на изложбата си в Софийската градска галерия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

През август 1968 г. Йозеф Куделка снима инвазията в Прага, без да проявява филмите – нямало време за това. По-късно обработва кадрите и някои от снимките му стигат до Вацлав Хавел, който предлага да ги изнесе в Америка, където бил поканен от Артър Милър – но това пътуване така и не се осъществява. Няколко кадъра все пак са изнесени от страната от Евгений Остроф, куратор на фотографския отдел в института „Смитсониън“, който е на посещение в Прага по това време. В Ню Йорк Остроф ги показва на фотографа Елиът Еруит, президент на фотографската агенция „Магнум“.

„Това, което се случваше в Чехословакия, засягаше пряко живота ми – разказва в едно свое интервю Куделка. – Това беше моята страна. Именно това беше разликата между мен и други фотографи, които дойдоха от чужбина. Направих тези снимки за себе си, а не за списание. Бяха публикувани съвсем случайно. Не бях репортер. Никога не бях снимал нещо, което бихте нарекли „новини“. За първи път в живота си се сблъсках с подобна ситуация. Реагирах на това. Знаех, че е важно да снимам, затова снимах.

Когато дойдоха руснаците, хората забравиха кой кой е. Не беше важно кой е комунист и кой не е, кой е млад и кой е стар или каква е професията му. Единственото нещо, което беше важно, беше, че една нощ чужда армия е нахлула в страната ни и всички бяха против това. Беше време, когато се случваха чудеса. Когато всички бяха добри един към друг. Хората се държаха така, както никога преди. Аз също. Усетих, че всичко, което може да се случи в живота ми, се случва през тези седем дни.“

Когато за пръв път вижда своите снимки публикувани, Йозеф Куделка се чувства неловко, защото не може да каже, че ги е правил той. Напуска Чехословакия през май 1970-а с разрешение за престой в чужбина за 80 дни, след като е получил предложение за стипендия от „Магнум“ да снима цигани в Западна Европа. Започва пътешествието си от Южна Франция, после заминава за Англия и Ирландия. На минаване през Париж, от „Магнум“ го съветват да не се връща в Прага, защото може да пострада заради снимките си. За да се избегнат репресии срещу семейството му, снимките продължават да се разпространяват анонимно. Едва след смъртта на баща си Куделка признава, че са негови. Прави го 15 години след Пражката пролет, на първата си голяма изложба в Лондон. А в Чехословакия снимките са публикувани за първи път 22 години, след като са направени – през август 1990-а, след падането на Берлинската стена.

Куделка разказва, че в продължение на 15 години не е работил за никого, не е приемал поръчки за пари. Снимал за себе си, имал минимални разходи:

„Не ми трябваше много: добър спален чувал и дрехи – един чифт обувки, два чифта чорапи и един панталон за една година. Едно сако и две ризи ми стигаха за три години. С парите, които имах от „Магнум“ от публикуването на снимките от нахлуването през 1968 г. – които на повечето хора биха стигнали за няколко месеца – аз успях да живея няколко години“.

Писмата си получавал в офиса на „Магнум“ в Париж, там правел официалните си срещи и нощувал, когато минавал през града. През 1987 г., след седемнадесет години без гражданство, Йозеф Куделка получава френски паспорт. А чехословашкото си гражданство губи през 1970 г., когато напуска родината си. През следващите години фотографът ползва политическо убежище във Великобритания, но прекарва времето си като номад. Посвещава обектива си на ежегодните цигански събори, църковни празници и фолклорни фестивали в Западна Европа.

„Не знам точно какво ме накара да започна да снимам цигани, но със сигурност знам, че след като започнах, не можех да спра – въпреки че понякога ми се искаше. Снимането в циганските селища не винаги беше лесно. Но музиката им ме караше да започвам отново и отново. Мисля, че интересът ми към фолклорната музика ми помогна да снимам. Докато посещавах техните селища, често правех записи на цигански песни. Циганите са добри психолози: вероятно са разбрали, че ако харесвам песните им, то трябва да съм харесал нещо повече“, обяснява Куделка.

Когато получава френско гражданство, в знак на благодарност към Франция Йозеф Куделка дарява 75 фотографии от серията „Изгнания“ на културния център „Помпиду“. Тъкмо тази серия снимки ще бъде показана в София. „Изгнания” излиза в албум през 1988 г.

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Носител на наградата „Надар”, в продължение на близо 40 години Куделка създава фотодокументи за генезиса и страховете на Европа. Той е един от най-видните артисти, засвидетелствали, че Eвропейският проект е донесъл мир и просперитет. Творчеството му представлява връзка между художествената фотография и фотожурналистиката и илюстрира поетично един живот на скитничество от Ирландия до Италия, от Испания до Полша. Чрез снимките на изоставени или разпилени предмети, образи на бездомни животни и самотни хора, творчеството му поставя въпроса за границите и идентичността.

Йозеф Куделка, „Italy“, 1980, част от изложбата „Изгнания“

Куделка не поддържа връзка с родината си по време на социализма – и в момента не живее там. Независимо от това, през 2002 г. му е присъден Орден за заслуги към Чешката република. Десет години по-късно е почетен и във Франция с Ордена за изкуство и литература на Министерството на културата.

Изложбата „Изгнания” може да бъде разгледана в Софийската градска галерия от 7 май до 9 юни 2019 г. Експозицията се организира от Френския институт в България, Столичната община и Софийската градска галерия в партньорство с Център „Помпиду“.

ДС